Честита ви нова година, много здраве, щастие, късмет, любов... който каквото си пожелае, да го има.
Сегааа...
... аз от де да почна?
Ами лятото нали се захванахме с един татко от пясъчника да си ходим на гости... та нещата стигнаха до там, че вчера подписахме молба за четиристаен апартамент и на 1 февруари се нанасяме да живеем там- аз, той, неговият син (на 3 г.), моят син (на 6 г.) и дъщеря ми (на почти 2 г.).
Започнахме да опаковаме, че аз нали и на училище ходя и ме няма по цял ден. А и се чудим как ще внесем 6 стаи и 2 кухни + 2 килера и 2 мазета в 4 стаи, една кухня, един килер и едно мазе... Много ми е весело... Хубавото (тоест, не знам още колко е хубаво) е, че апартамента се намира в съседния блок, та няма нужда от смяна на детска градина, приятелите и съседите са си същите, а и околността си остава същата та децата няма да изпаднат в чак толкова голям шок от самото местене. Иначе вече може да се каже, че са свикнали един с друг и се разбират. Е, разбира се, има и бой и ритници и разревани сладки муцунки, но може ли някой да каже, че това го няма в някое семейство?
Та самотната отчаяна мама от преди малко повече от половин година отново ще става кажи речи семейна... Малко ме е страх, та не знам... кураж ли търся от вас тука? Или се мъча да ви кажа (на тези то вас които искат мъж до себе си) да не се отчайвате. Любовта ще ви намери когато най- малко я търсите или чакате!
Виж целия пост
Сегааа...
... аз от де да почна?
Ами лятото нали се захванахме с един татко от пясъчника да си ходим на гости... та нещата стигнаха до там, че вчера подписахме молба за четиристаен апартамент и на 1 февруари се нанасяме да живеем там- аз, той, неговият син (на 3 г.), моят син (на 6 г.) и дъщеря ми (на почти 2 г.).
Започнахме да опаковаме, че аз нали и на училище ходя и ме няма по цял ден. А и се чудим как ще внесем 6 стаи и 2 кухни + 2 килера и 2 мазета в 4 стаи, една кухня, един килер и едно мазе... Много ми е весело... Хубавото (тоест, не знам още колко е хубаво) е, че апартамента се намира в съседния блок, та няма нужда от смяна на детска градина, приятелите и съседите са си същите, а и околността си остава същата та децата няма да изпаднат в чак толкова голям шок от самото местене. Иначе вече може да се каже, че са свикнали един с друг и се разбират. Е, разбира се, има и бой и ритници и разревани сладки муцунки, но може ли някой да каже, че това го няма в някое семейство?
Та самотната отчаяна мама от преди малко повече от половин година отново ще става кажи речи семейна... Малко ме е страх, та не знам... кураж ли търся от вас тука? Или се мъча да ви кажа (на тези то вас които искат мъж до себе си) да не се отчайвате. Любовта ще ви намери когато най- малко я търсите или чакате!
