ЮНОШЕСТВОТО
„В юношеството си никога не се чувствах „достатъчно добра”. Защото от малка ми казваха, че съм „специална”. Винаги се чувствах много далече от „етикета”. Живеех под тираничността на „Ако го направя по-добре, ще ме обичат още повече. Тъй като не се чувствах цялостна, търсех приятели или гаджета, оито да запълват липсващите парченца от самооценката ми, да ме накарат да се чувствам добре. Търсех одобрението във връзките си. И всъщност, тъй като сама не приемах и не харесвах себе си, това търсене на одобрение от другите не ми помогна да се почувства по-добре – напротив влошаваше връзките ми”
Броджински смята, че юношеството не е задължително критичен период за всички деца. Според него начинът, по който юношата ще се справи с пубертета, е строго индивидуален.
Юношеството е период, в който тийнейджърите са способни да прекарват часове пред огледалото. Те си мислят, че всеки жест, който правят, се наблюдава от някого. Егоцентричността на тази възраст е удивителна. Прекарвайки толкова часове пред огледалото, тийнейджърите всъщност разчитат на физическите белези като ключове към идентичността им. Но именно в този период на светкавични промени, много от тези толкова познати им черти се променят пред очите им.
Когато осиновеното дете расте и се променя в юношеството, когато започва да прекарва все повече и повече часове пред огледалото, може да се притесни от факта, че физически неприлича на останалите членове от семейството си. Това усещане може да е особено силно при международните осиновявания.
Децата обикновено още повече се притесняват, когато им се казва: „Колко много приличаш на майка си/ баща си!” Те знаят, че тази прилика е случайна и подобни изказвания само усилват още повече тревожността им.
Когато осиновените си задават основният въпрос на юношеството – въпроса „Кой съм Аз?”, те не само трябва да открият кои са те, но и кои са те във връзка с осиновяването си.
Изследванията на идентичността при осиновени юноши показват, че най-стабилна идентичност изграждат тийнейджърите, чиито семейства им позволяват свободно да обсъждат осиновяването и им помагат да намерят мястото му в живота си.
Много осиновени младежи изпитват известна несигурност относно осиновяването си. Това обикновено се случва или защото родителите им не са били достатъчно открити с тях, или защото информацията, от която се нуждаят, за да се справят с много свои неща, липсва. Тези млади хора не спират да търсят произхода си – било в мислите или в действията си
Други юноши приемат нагласите на родителите си спрямо осиновяването си. Ако са живели в семейство, където осиновяването рядко е било обсъждано, у тях остава посланието, че тази тема не бива да бъде дискутирана. Много от тези осиновени смятат, че прекаленото любопитство е предателство спрямо родителите или сигуренначин да се развали семейната хармония. Те не повдигат темата, а ако го направят, се чувстват виновни.
Фантазията за семейния романс продължава
Повечето деца се справят със семейния романс на около 10-12 години. На тази възраст те вече са приели, че родителите им могат да бъдат едновременно добри, грижовни, обичащи, както и лоши, дисциплиниращи, изискващи.
При осиновените деца семейния романс продължава не само през юношеството, но често и в зряла възраст, поради наличието на реална друга родителска двойка.
Обикновено, бунтувайки се срещу правилата и границите на родителя, детето се бори срещу тях и биологичните родители стават все по-идеализирани. Колкото по-силна е идеализацията, толкова по-трудно става за детето да събере в едно цяло двете конфликтни емоции, които чувства към родителите си.
Но при осиновените деца фантазията всъщност не е съвсем фантазия. Детето знае, че някъде има други родители и вероятно те наистина са много по-различни от настоящите. До момента, в който не приемат амбивалентността, осиновените тийнейджъри продължават да поддържат разцепването между „добрите” и „лошите” родители, както и между Добрия и Лошия Аз.
Секса, сексуалността и „лошото” семе
Всичко, свързано по какъвто и да е начин със секса, е гореща тема за всички тийнейджъри, но при осиновените може да е още по-гореща.
Възможно е тези от тях, които знаят, че са били родени от майка-тийнейджърка, да почувстват повтарящата се цикличност в собственото си сексуално поведение и също да пожелаят да забременеят и родят дете. Майките-осиновителки, които не са преживели загубите от безплодието си, може да почувстват ревност и подсъзнателно дори омраза към развиващата се сексуалност и съответно плодовитост у дъщерите си. Бащите-осиновители, които усещат привличане към разцъфващата женственост на дъщерите си, нямат табуто и забраната на реалния инцест.
Някои осиновители непрекъснато наблюдават тийнейджърите си и чакат т.нар „знаци за сексуални експерименти”, които да докажат „лошото семе”, което децата им носят в кръвта си.
Някои тийнейджъри:
- не се противопоставят на инцестното табу и нарочно провокират сексуално родителите си, тъй като знаят, че не са биологично свързани със семейството си
- нарочно забременяват, като по този начин несъзнавано се опитват да се идентифицират с биологичната си майка и да поправят грешките й
- умишлено се въздържат от всякакво сексуално екпериментиране, защото знаят, че те самите са били заченати по този начин
Първи знаци за активно търсене на биологичните родители
Въпреки че не може да бъде определено за норма, повечето осиновени започват активно търсене през късния пубертет. Понякога внезапно появилото се разрушително поведение у детето може да е маскирано търсене.
Освен отговора на въпроса „Кой съм Аз?”, другата основна и изключително важна задача на развитието през пубертета е отделянето от родителите и придобиването на все по-голяма самостоятелност и автономност. Търсенето на биологичните родители улеснява процеса на отделяне на тийнейджъра от семейството му.
„Активното” или „”успешно” търсене могат да приемат най-различни форми, без задължително да се стига до директен контакт (който се препоръчва за една по-осъзната възраст). Това може да стане чрез намиране на повече информация, чрез посещаване на болницата, в която детето се е родило, дома, в който е било, преди да бъде осиновено. В случаите, когато активното търсене е невъзможно, въображаемото търсене също е от полза. То дава възможност на юношата да мисли за биологичното си семейство и да отработи чувствата си, свързани с осиновяването.
