За депресията при отбиване

  • 1 056
  • 9
Момичета,започвам да спирам  Sad Налага се,защото за миналия месец бебо наддаде само 70г,кърмата намаля много,освен всичко взе доста да повръща.От няколко дена кърмя само по веднъж на ден и дори не ми се подуват гърдите!Както и да е,няма да се оправдавам,защото няма за какво,но е факт,че се чувствам доста зле,на моменти направо ми се свива стомахът от тъга,липсва ми цокащото бебе.За това реших да го запазя това едно кърмене на ден,до когато мога.Минава ли това състояние и как се преодолява най-лесно? Имам нужда от морална подкрепа  Sad Предварително ви благодаря  Heart Eyes Hug
Виж целия пост
# 1
Напълно те разбирам!  Hug
Все още кърмя, но имаше момент в който и на мен ми се наложи да спра /по здравословни причини/ и изпитвах същите чувства. Добре че всичко се реши бързо и не отбих бебо...но сега като се замисля че този ден ще дойде, ми става мъчно.
Не си мисли че ще бъдеш по-малко важна в живота на бебо-напротив!
 Радвай се че все пак си усетила тези приятни моменти!
Всичко добро ти желая! 
Виж целия пост
# 2
С риск да съм нетактична - опитай може да успееш да увеличиш кърмата си. Може да е в криза на растежа в момента  Rolling Eyes, а и скоро предполагам ще започнеш да захранваш и ако можеш поне това едно кърмене дневно да задържиш още няколко месеца. Виждам, че не искаш да отбиваш. Hug
Виж целия пост
# 3
Аз мога да те посъветвам да правиш това което кара теб и бебо да се чувствате щастливи. Ако си нещастна от това че не се кърмите- ами кърмете се. Дръж бебо на гърда по цял ден и нощ ако трябва. Ако има друг проблем поради който бебо не може да суче от гърда намерете си друг начин (шише). Така бебо като е доволен и ти ще си доволна. Кърменето е хубаво нещо но в никакъв случай самоцел. Това е нещо естествено и ако нещата по някаква причина не се получават за това са измислени АМ. Аз съм кърмила големия ми син 2 месеца и какво- да не мислиш че ме обича по- малко или помни нещо. Той е едно много щастливо дете и нищо не му е липсвало като внимание и отношение. Това че не съм го кърмила не означава че не съм му отдавала цялото си внимание и грижи. На 5 години е вече и е като гербова мака залепен за мен и аз съм неговата вселена. Майчинството е необятна вселена и кърменето е една много малка част от нея. Ти ще си най- добрата майка за твоето дете та каквото ще да става  bouquet
Може да съм досадна, но тъй като казваш, че имаш малко кърма само да те подсетя, че тя може да се увеличи Wink Ако искаш сподели, за да помагаме. Имай предвид, че колкото и отчайващо да ти се струва положението има решение. Успех!
Виж целия пост
# 4
Каквото и да стане (дори да се отбие бебчо), не се обвинявай! Ти си и ще бъдеш най-добрата мамичка на твоето бебче!   bouquet
Според мен обичта е по-важна дори от кърмата, а ти никога няма да спреш да обичаш детето си, така че - споко! А като си спокойна може да успееш и да увеличиш кърмата  Wink.
Успех и се радвай на детето си!
Виж целия пост
# 5
Толкова добре те разбирам и наистина не знам какъв съвет мога да ти дам. Само знам че не си единствената. Аз за сега още кърмя ,но мислех да започна да го отбивам, защото имаме проблеми със захранването и мислех да го свикна поне на шише за по-лесен преход към лъжичка, естествено нямах успех,но само идеята и единственият път който пробвах да му дам шише ми сви сърцето. Като знам, че колкото по-голям става, по-трудно ще се отбием - направо не ми се мисли..
Желая ти да преминете лесно този етап с бебчо!
Виж целия пост
# 6
Сърдечно ви благодаря ,момичета,за подкрепата,наистина се почувствах по-добре   bouquet  bouquet  bouquet Вярвам,че скоро ще го преодолея,иначе бебко се чувства много добре,хапва от 10 дена пюренца и каша,пие Фризовом и то с охота,абе проблемът е базиран само на моята пристрастеност към кърменето,но не може да е вечен  Rolling Eyes
 newsm51
Виж целия пост
# 7
Когато Тери се отби го приех като лична обида,може би аз не правех нещо както трябва.После почнах да се цедя и когато  кърмата ми намаля много се чувствах като лоша майка...абе направо се депресирах,но всичко минава,хормоните се нормализират.Познавам и други момичета,който се чувстваха по този начин,предполагам,че е нормално.Не се притеснявай след седмица ще ти минат тези усещания.
Виж целия пост
# 8
кърмихме се до 9м и все още усещам гузна съвест, защото аз прецених, с оглед на всички обстоятелства, че стига толкова - кърмата е намаляла, захрани се и всичко беше нормално в развитието и. Помисли за хубавото, че детето ти расте и храната му трябва да е по-разнообразна и интересна(както и да ви звучи). Да не се кърмите не значи да се разделите. споко
Виж целия пост
# 9
Аз отбих сина си на 1 год. и 1 месец по съвет на майка ми. Той не сучеше много, а докато сучеше си играеше. Хилеше се и само си играеше със зърното.
Но дълго време след това кърменето ми липсваше.
Затова сега съм решила да кърмя бебето поне до 2 год. Доколкото издържим.
Твоето бебенце е на 5 месеца.
Препоръчва се детето да е основно на кърма/АМ през първата година.
Ако ти липсва кърменето, по-добре си го възстанови.
Имаме превилегията да кърмим децата си само няколко пъти през живота си. Аз не бих я изпуснала.
Но все пак ти си прецени. Направи това, което ще те направи щастлива.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия