Да си изплача "мъката". Отиваме предната седмица с мъжа ми на експозицията в Софийската художествена галерия- широко рекламирана, експонатите са скици на Леонардо да Винчи, както и макети по тези скици.
Бях прочела, че експонатите са направени така, че могат да се пипнат, да се задвижат, изобщо интерактивна изложба.
Влизаме и заставаме пред първият макет- на мост над Босфора и чувам един крясък през цялата зала " Г-це не пипайте!". Обръщам се изумена по посоката на вика и осъзнавам че е предназначен за мен. Помислих че по невнимание съм бутнала нещо- чанта, яке знаете как е, а и няма гардероб.
Преместваме се пред съседния експонат - същата работа, само дето вече ме прекръсти на госпожа, явно виждайки корема ми
. Ядосах се и питам младежа какво съм направила, след като е обявено че макетите могат да бъдат пипани- отговорът беше че съм пипнала постамента!!, по който съм оставила отпечатъци. Попитах защо не сложат табелки като в другите музеи да не се пипа или да не доближаваш на повече от 60 см ( Археологическия музей примерно). Отговорът беше, че това се предполагало от обща култура.
Реших да не се ядосвам.
На излизане попитах на изхода имат ли книга за забележки и препоръки ( задължителна по наредба). За лош късмет се падна същия младеж- погледна ме изумено, обърна се към колежката си и попита " Това не беше ли някаква комунистическа измислица?".
Тук вече останах безмълвна и си излязох, за да не се ядосвам повече. Защо понякога хората отричат неща без дори да знаят за какво става дума, само лепват етикета "комунистически"? Без да съм ходила кой знае колко по световните музеи съм убедена че по целия свят има подобни книги. Честно казано тоя глупав и невъзпитан разпоредител развали цялото ми удоволствие от времето, прекарано в галерията.
Виж целия пост
Бях прочела, че експонатите са направени така, че могат да се пипнат, да се задвижат, изобщо интерактивна изложба.
Влизаме и заставаме пред първият макет- на мост над Босфора и чувам един крясък през цялата зала " Г-це не пипайте!". Обръщам се изумена по посоката на вика и осъзнавам че е предназначен за мен. Помислих че по невнимание съм бутнала нещо- чанта, яке знаете как е, а и няма гардероб.
Преместваме се пред съседния експонат - същата работа, само дето вече ме прекръсти на госпожа, явно виждайки корема ми
. Ядосах се и питам младежа какво съм направила, след като е обявено че макетите могат да бъдат пипани- отговорът беше че съм пипнала постамента!!, по който съм оставила отпечатъци. Попитах защо не сложат табелки като в другите музеи да не се пипа или да не доближаваш на повече от 60 см ( Археологическия музей примерно). Отговорът беше, че това се предполагало от обща култура. Реших да не се ядосвам.
На излизане попитах на изхода имат ли книга за забележки и препоръки ( задължителна по наредба). За лош късмет се падна същия младеж- погледна ме изумено, обърна се към колежката си и попита " Това не беше ли някаква комунистическа измислица?".
Тук вече останах безмълвна и си излязох, за да не се ядосвам повече. Защо понякога хората отричат неща без дори да знаят за какво става дума, само лепват етикета "комунистически"? Без да съм ходила кой знае колко по световните музеи съм убедена че по целия свят има подобни книги. Честно казано тоя глупав и невъзпитан разпоредител развали цялото ми удоволствие от времето, прекарано в галерията.
