Общо взето - жени говорят за жени
Сигурна съм, че всяка една от нас се е сблъсквала с женската злоба, както и я е изпитвала. Доста често съм я наблюдавала.
Приятелки" говорят кофти неща една за друга зад гърбовете си, в следващия момент се прегръщат. Плетат се страшни интриги. Какво е това? Чисто лицемерие?...май в днешно време нещо нормално.... Да си призная честно и аз съм говорила подобни неща Но не е ли това завист? Май затова се радвам като говорят зад гърба ми, пък било то и такива неща Нормално е всяка от нас да я изпитва, но да се стига чак до там?
Да не говорим за красивите момичета и моделите. Доста често стават антипатични и им се присъждат етикети на глупави, без никой да си направи труда да ги опознае. Не мислите ли, че е чисто избиване на комплекси? Всичко си зависи от човека все пак ?
Напоследък доста често се сблъсквам с това явление и ми е интересно какво мислите по въпроса? Ясно е, че е нормално, но не се ли прекалява понякога? С лицемерието, със злобата...изпитвали ли сте това чувство? А усещали ли сте го на свой гръб? Как се чувствате? Всички мислим, че е ужасно, но в същото време всички го правим Каква ирония...
Има една мисъл на Оскар Уайлд: "Всеки може да е съпричастен със страданията на свой приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му."
Виж целия пост
Сигурна съм, че всяка една от нас се е сблъсквала с женската злоба, както и я е изпитвала. Доста често съм я наблюдавала.
Приятелки" говорят кофти неща една за друга зад гърбовете си, в следващия момент се прегръщат. Плетат се страшни интриги. Какво е това? Чисто лицемерие?...май в днешно време нещо нормално.... Да си призная честно и аз съм говорила подобни неща Но не е ли това завист? Май затова се радвам като говорят зад гърба ми, пък било то и такива неща Нормално е всяка от нас да я изпитва, но да се стига чак до там?
Да не говорим за красивите момичета и моделите. Доста често стават антипатични и им се присъждат етикети на глупави, без никой да си направи труда да ги опознае. Не мислите ли, че е чисто избиване на комплекси? Всичко си зависи от човека все пак ?
Напоследък доста често се сблъсквам с това явление и ми е интересно какво мислите по въпроса? Ясно е, че е нормално, но не се ли прекалява понякога? С лицемерието, със злобата...изпитвали ли сте това чувство? А усещали ли сте го на свой гръб? Как се чувствате? Всички мислим, че е ужасно, но в същото време всички го правим Каква ирония...
Има една мисъл на Оскар Уайлд: "Всеки може да е съпричастен със страданията на свой приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му."
) Ама моят мъж да речем си е моят! Не деля.
