Ситуацията е такава:Мъжът ми има две деца от първия си брак.Големият е на 17год и живее при нас. Тотално разочарован от всички от всичко.Виновни и двамата родители.Маяка му с едни ненорвални реакции като например влизане в стаята му в 5 сутринта с ритник с думите ставай да гледаш брат ти да учи че отивам на работа.Ами той търпял търпял и накрая не издържа дойде при нас.Ама и в къщи нещата не са много розови.Баща му работи от сутрин до вечер.И да не разочарова никой само обещава, всичко обещава, ама накрая се оказва че повечето неща не може да свърши.А пък то доверието лесно се губи.Работи от сутрин до вечер.В къщи се прибира само на хотел.Прибира се пие една две ракии, вечеря и си ляга.Момчето е от ноември месец при нас а още не е намерил време да оправи нещата да го вземем законно при нас.И какво си мислите че си мисли Х. че баща му не го иска затова не прави нищо.Вече не знам какво да правя опитвам се да компенсирам по някакъв начин ама как да компенсираш липсата на двама родители.Пък и колкото и да ме чувства близка все пак аз съм чужда.Никакъв контрол.На училище ходи като се наспи, двойки отсъствия.Още бележник няма.А вече е втори срок.Говоря, говоря ама полза никаква.Той казва не ме интересува нищо.)НЕ ми пука за никой.Осъзнава че се опитвам да му помогна, но факторите които го карат да се чувства зле са много.Най вече няма никаква сигурност.Вече почвам да се отчайвам.Искам да му помогна защото го чувствам част от семейството си, но вече не знам как. 
Виж целия пост
