Домашните животни
- Публикувана: 20 март 2007, 17:00 ч.
- Последно мнение: 22 март 2007, 09:22 ч.
20 март 2007, 17:00 ч.
Бих искала в тази тема,да обсъдим знанията си относно домашните любимци.Всеки от нас обича домашното си животинче,но дали сме наясно с рисковете,които поемаме отглеждайки го/ги в близост до децата си.
За себе си ще кажа - подариха ми сухоземна костенурка и за мое щастие още вечерта,когато я получих се поинтересувах,от нея в интернет.Ето на какво попаднах http://www.testudo.hit.bg/novini.htm .Продължавам да отглеждам животинката,но само в двора си,със знанието на съответните лица и в очакване,да имам пътуване към Родопите,където да я пусна на свобода(експетно ми обясниха,че там костенурката ще се чувства добре).Синът ми няма достъп до костенурката.
Та това всъщност имам в предвид - опишете как се грижите и какво знаете за животното,което отглеждате в къщи:о)
Виж целия пост
За себе си ще кажа - подариха ми сухоземна костенурка и за мое щастие още вечерта,когато я получих се поинтересувах,от нея в интернет.Ето на какво попаднах http://www.testudo.hit.bg/novini.htm .Продължавам да отглеждам животинката,но само в двора си,със знанието на съответните лица и в очакване,да имам пътуване към Родопите,където да я пусна на свобода(експетно ми обясниха,че там костенурката ще се чувства добре).Синът ми няма достъп до костенурката.
Та това всъщност имам в предвид - опишете как се грижите и какво знаете за животното,което отглеждате в къщи:о)
# 1
20 март 2007, 18:48 ч.
Нямам.Голям фен съм на котките,но съм от хората,за които деца и домашни любимци са несъвместими.
Виж целия пост
# 2
20 март 2007, 20:20 ч.
Аз съм точно като теб!
Виж целия пост
Нямам.Голям фен съм на котките,но съм от хората,за които деца и домашни любимци са несъвместими.
# 3
20 март 2007, 20:32 ч.
След дълго колебание и проучване на различните животински видове откъм икономичност и минимум грижи по отглеждането, най-накрая се реших да позволя на сина си да си вземе домашен любимец (даже убедих и мъжа си, който твърдо защитаваше тезата, че освен него, друг звяр вкъщи не може да има! 
). Детето си го купи със собственоръчно спечелени пари.
Трябва ли да споменавам какво е животното?
Най-лошото в цялата ситуация е, че с мъжа ми се привързахме толкова много към добичето, че го възприемаме вече като член на семейството. Ако някой ми беше казал, че ще лудна така по някакво си животно... една шепа мръвка...
Виж целия пост
). Детето си го купи със собственоръчно спечелени пари. Трябва ли да споменавам какво е животното?
Най-лошото в цялата ситуация е, че с мъжа ми се привързахме толкова много към добичето, че го възприемаме вече като член на семейството. Ако някой ми беше казал, че ще лудна така по някакво си животно... една шепа мръвка...
# 4
20 март 2007, 20:41 ч.
винаги съм обичала животните и затова след като наехме къща в Панчарево,освен котката,която "вървеше" с наема,приютих две черни котенца.След тях се домъкнаха още 2.Проблемът не беше в количеството,а в половата им принадлежност-от 5,4 бяха женски!Заради тях идваха селските ергени,а моят Писан със зъби и нокти отбраняваше харема си.Непрекъснато се раждаха сладки и пухкави котета,а аз всеки ден пусках обяви за тях.Интересното беше,че всички искаха да съм с тях доката раждат."Изродила"съм 50.
Животното внася уют и топлина в дома,но трябва да се търси оптималният вариант удоволствие и грижи.Котката не иска особени грижи,такъв е Писан,когото мъкна със себе си между Сф и Хасково.Аи за децата е добре да растат с животно.
Виж целия пост
Животното внася уют и топлина в дома,но трябва да се търси оптималният вариант удоволствие и грижи.Котката не иска особени грижи,такъв е Писан,когото мъкна със себе си между Сф и Хасково.Аи за децата е добре да растат с животно.
# 5
20 март 2007, 20:52 ч.
Как`Сийка, какво е това тайнствено същество, което отглеждате, ако е удобно да попитам? 
Виж целия пост
# 6
20 март 2007, 21:19 ч.
Е, как кое, че то в цял клюкарник стана известно - прасето, което отглеждам в багажника на колата!
ПП Виж ми подписа.
Виж целия пост
Как`Сийка, какво е това тайнствено същество, което отглеждате, ако е удобно да попитам?
Е, как кое, че то в цял клюкарник стана известно - прасето, което отглеждам в багажника на колата!
ПП Виж ми подписа.
# 7
20 март 2007, 21:39 ч.
Е, как кое, че то в цял клюкарник стана известно - прасето, което отглеждам в багажника на колата!
ПП Виж ми подписа.
Извини ме, че не съм в час с актуалностите от клюкарника, но не се подвизавам често там! Ама ти сериозно ли в багажника?
Виж целия пост
Как`Сийка, какво е това тайнствено същество, което отглеждате, ако е удобно да попитам?
Е, как кое, че то в цял клюкарник стана известно - прасето, което отглеждам в багажника на колата!
ПП Виж ми подписа.
# 8
20 март 2007, 21:49 ч.
Ние отглеждаме котка.Божидара вече се усети каква игра може да става с нея,но Надя/котката/бяга бързо .Знам едно със сигурност,че моето дете ще расте заедно с домашно животно!
Виж целия пост
.Знам едно със сигурност,че моето дете ще расте заедно с домашно животно! 
# 9
20 март 2007, 23:06 ч.
Куче! Кучето ми е на 10 г., а детето ми на 4. Отглеждам си ги и двете
Не виждам смисъл обаче да споделям как го гледам, защо и т.н., не за друго, ами защото ти вече си решила да не отглеждаш животно с детето си (или поне аз така разбрах...)
Виж целия пост
Не виждам смисъл обаче да споделям как го гледам, защо и т.н., не за друго, ами защото ти вече си решила да не отглеждаш животно с детето си (или поне аз така разбрах...
) 
, и котарак.
# 11
21 март 2007, 00:35 ч.
У дома е мирно съвместно съжителство - две жени - аз и кучката ни и двама мъже - тати и Милен
Според мен домашния любимец не преци на отглеждането на дете - напротив, помага за развиване на грижовността. Кучето ни е сибирско хъски - голяма жива плюшена играчка.
Виж целия пост
Според мен домашния любимец не преци на отглеждането на дете - напротив, помага за развиване на грижовността. Кучето ни е сибирско хъски - голяма жива плюшена играчка.
# 12
21 март 2007, 01:19 ч.
Май нещо не разбрах, това че се отделят от естествената си среда ли те вълнува, или се колебаеш дали и какво животинче да гледаш? Освен костенурката.
Гледала съм кучета, но след една дълбока микроспория която лекувах 6 месеца(на детето, кучето се оправи за седмица), се отказах. Сега имаме рибки, аквариумни - размножават се на воля (за мой ужас), на мен остана да смуча с маркуч водата.... на децата бързо им мина мерака!
Виж целия пост
Гледала съм кучета, но след една дълбока микроспория която лекувах 6 месеца(на детето, кучето се оправи за седмица), се отказах. Сега имаме рибки, аквариумни - размножават се на воля (за мой ужас), на мен остана да смуча с маркуч водата.... на децата бързо им мина мерака!
# 13
21 март 2007, 02:06 ч.
Нямам.
При родителите ми живеех с котка вкъщи, но някак си не мога да живея с животно с затворено помещение
Не мога да го обясня, но ми е противоетествено ...
Виж целия пост
При родителите ми живеех с котка вкъщи, но някак си не мога да живея с животно с затворено помещение
Не мога да го обясня, но ми е противоетествено ...
# 14
21 март 2007, 02:25 ч.
куче, рибка и охлюв. уж са на децата, но се грижим за тях с баща им - аз ги храня и чистя, съпругът ги разхожда, поне тези които имат нужда от разходки, де, не ходи по улиците с аквариум в ръка. основните рискове, с които съм се сблъсквала до сега са изядените обувки, изгризания стол, разпиления боклук по пода, сдъвканите чорапи и моите сутиени(не мога да си обясня защо кучът има такъв афинитет към тях след като уж е кастриран 
), обаче като ги видя как се гонят, играят и хилят със синковеца, преглъщам рисковете. от както се сдоби пък с рибата и охлюва(от детската градина ги водиха в магазин за домашни любимци, където им дали по едно купонче за безплатна златна рибка, която се наложи да вземем още същата вечер поради голямото му вълнение и необходимост да го преодолее и към която добавихме охлюв, за да се чуства самотна), спря да идва нощем при нас и си спи сам в своята стая, защото те щели да плачат сами. въобще за сега ползите превишават рисковете. когато нямаме възможност за дълги разходки, помага и това, че имаме двор.
Виж целия пост
), обаче като ги видя как се гонят, играят и хилят със синковеца, преглъщам рисковете. от както се сдоби пък с рибата и охлюва(от детската градина ги водиха в магазин за домашни любимци, където им дали по едно купонче за безплатна златна рибка, която се наложи да вземем още същата вечер поради голямото му вълнение и необходимост да го преодолее и към която добавихме охлюв, за да се чуства самотна), спря да идва нощем при нас и си спи сам в своята стая, защото те щели да плачат сами. въобще за сега ползите превишават рисковете. когато нямаме възможност за дълги разходки, помага и това, че имаме двор. Препоръчани теми