Не знам защо пускам темата,също не знам защо съм анонимна. Не знам дали търся съвет или просто искам да споделя. Историята е банална и класика в жанра. Става въпрос за една стара история с един момък тогава сега уж зрял мъж.
Нещата в моят брак не вървят и преди време аз исках да споделя с някой мой приятел за ситуацията в която съм в момента. Обадих се на въпросният гореспоменат мъж, мое бивше гадже. С него скъсахме преди много години, мислех че може да ме изслуша и да поговорим.Бяхме в много добри отношения до преди известно време, говорехме, шегувахме се даже в повече от допустимото. КОгато исках да му споделя наистина не съм мислила друго. Той прие нещата по друг начин, все едно че искам нещо повече от него. Започна да се държи понякога грубо, понякога нежно, понякога никак. Комуникацията ни е предимно електронна. Ето сега, имаме възможност да се срещнеме, и двамата обитаваме един и същи град в момента, аз се обадих, той говори с мене но не каза че ще се обади, днеска пак му звънях, каза че е зает. Писала съм му смс-и, някои от които гневни, в същност повечето гневни. Той не отговяря на тях, вдига телефона, сега се държи добре. Избягва всякакви срещи. Знам какво ще ми кажете, да не се занимавам с него и да си оправям семейството, но нещо ме човърка отвътре.Не мога да си обясня това поведение. Ако не искаш да се срещаш или да се чуваш с някой мисля че е редно да кажеш че не искаш, и толкова.
Това е в общи линии, ако може да не ми се смеете на обърканите мисли. Почти съм я преживяла ситуацията, но ако някой реши да сподели нещо с удоволсвие ще прочета.
Виж целия пост
Нещата в моят брак не вървят и преди време аз исках да споделя с някой мой приятел за ситуацията в която съм в момента. Обадих се на въпросният гореспоменат мъж, мое бивше гадже. С него скъсахме преди много години, мислех че може да ме изслуша и да поговорим.Бяхме в много добри отношения до преди известно време, говорехме, шегувахме се даже в повече от допустимото. КОгато исках да му споделя наистина не съм мислила друго. Той прие нещата по друг начин, все едно че искам нещо повече от него. Започна да се държи понякога грубо, понякога нежно, понякога никак. Комуникацията ни е предимно електронна. Ето сега, имаме възможност да се срещнеме, и двамата обитаваме един и същи град в момента, аз се обадих, той говори с мене но не каза че ще се обади, днеска пак му звънях, каза че е зает. Писала съм му смс-и, някои от които гневни, в същност повечето гневни. Той не отговяря на тях, вдига телефона, сега се държи добре. Избягва всякакви срещи. Знам какво ще ми кажете, да не се занимавам с него и да си оправям семейството, но нещо ме човърка отвътре.Не мога да си обясня това поведение. Ако не искаш да се срещаш или да се чуваш с някой мисля че е редно да кажеш че не искаш, и толкова.
Това е в общи линии, ако може да не ми се смеете на обърканите мисли. Почти съм я преживяла ситуацията, но ако някой реши да сподели нещо с удоволсвие ще прочета.
....Абсолютно разсъждавам като нея, така че и аз бих те посъветвала същото 
