За родителите на които децата им не са до тях

Публикувана: 2 апр. 2007, 23:31 ч.
Последно мнение: 22 май 2007, 14:26 ч.

2 948
22

M

2 апр. 2007, 23:31 ч.

Мили приятели, както повечето от вас вече знаят, моята дъщеря не е до мен! Ни мога да спя или да ям, независимо ,че започнах работа само за едно мисля, когато ми се обадят и ми кажат..... това е..... вече я няма Вяра!
За пред хората се държа, Осмихвам се с О. Но как да преодолея болката? едва ли някои от вас може да каже кога ще мине, Но МОЛЯ ВИ разкажете как вие се справяте! Praynig

Praynig

Виж целия пост

D

# 1 3 апр. 2007, 10:36 ч.

Мила,
аз не съм била в твоето положение, но искрено ти съчувствам! Не искам да си представям дори какъв ад изживяваш, но искам искрено да те прегърна и да ти изкажа съчувствие! Бъди силна! А ти явно си такава!

Виж целия пост

Вълкът с дълъг ник

Потребител

# 2 3 апр. 2007, 10:58 ч.

Питаш ни как се справяме ли, миличка?
Винаги като отговор се сещам за книгата "Дори на сън не виждаме покой" на братя Стругацки.
Единственото ни общо с фантастиката е, че и колкото и да се опитваме
да прогнозираме утрешния ден, бъдещето накрая се оказва друго.
Имахме и такава тема "Как се справяте?", но в нея повечето отговори бяха как не се справяме.

Виж целия пост

K

kasibiatris

# 3 3 апр. 2007, 11:06 ч.

Моя позната беше родила на 15 години и остави детето в дом.То беше здраво,но бащата я заряза и ... Confused

Confused

Като завърши ,отиде и си го взе.То не беше осиновено.През цялото време му ходеха на свиждане с бабата.Дядото не искаше и да чуе за него.Но като го взеха,той се примири.Заплашваше,че ще ги изгони,но не го стори.
Та тази жена ми е разказвала,как не е можела да спи,яде и да се весели.Четири години беше детето в дома и през цялото това време се е чувствала по този начин.Сега детето е на 15 години,тя е омъжена и са щастливи.
Разбира се,това съвсем не е като вашият случай,но ти го пиша,защото не мисля,че някога ще свикнеш с това положение. Sad

Sad

Бъди силна!

Виж целия пост

A

# 4 3 апр. 2007, 11:37 ч.

ужасът от това да ти се обадят и да ти кажат лоша новина ме докарваше до лудост, когато Ния беше в интензивното. по два пъти на ден ходехме до МД и по два пъти на ден умирах, качвайки се в колата...очаквах да отворят вратата и да ми кажат най-ужасното нещо на света...не знам какво ми е помагало...повтарях си непрекъснато, че нещата ще се оправят, че ще се подобри, че няма да се случи нищо лошо...всеки ден ходехме на църква и палехме свещ...истината е, че никога не знаем какво ни е писано - на нас и на близките ни - и всичко, което можем да напрвим е да се надяваме, да вярваме и да се молим...
прегръщам те и ти желая много сили Hug

Hug

Виж целия пост

S

Регистриран

# 5 3 апр. 2007, 12:03 ч.

Мила, Meyz, моето дете също не е при мен. Не е в дом, не очаквам някой да ми се обади постоянно с лоша вест, но въпреки това усещането, че е откъснат от мен е болезнено. Всеки път като телефона ми звънне се стряскам нещо да не се е случило при това в съвсем обичайното му ежедневие.
Мога само да предполагам какво ти е на теб. Единственото, което мога да те посъветвам, е да се опиташ да не мислиш за това, което може да стане. Опитай се да се настроиш положително, опитай се да повярваш, че има надежда. Не спирай да търсиш друг начин.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 6 3 апр. 2007, 13:34 ч.

Сутринта си мислех, че няма какво да кажа, защото само мога да си представям колко ти е тежко. Агнешка ме подсети, че в неонатологията се чувствах по по-подобен начин, но не са съвсем еднакви нещата.
Търси информация за нови лекарства или начини, успокоявайсе, че ако тази седмица е добре най-вероятно и другата ще е така или нещо подобно. Praynig

Praynig

Виж целия пост

V

Потребител

# 7 3 апр. 2007, 13:37 ч.

Никога няма да спре да боли! Единственото което може да ти помогне малко е да мислиш за бъдещите си деца да имаш сили да ги пожелаеш, това е смисъла на живота!

Виж целия пост

D

# 8 3 апр. 2007, 14:08 ч.

Всеки от нас намира начина за себе си...
Това което аз бих правила на твое място е да говоря постоянно за детето си - как е било днес, дали е яло, дали са му дали ново лекарство, манипулации, кога е спало и т.н. Да говоря с хората около мен, да искам всички да направя съпричатни...да си кажа и радостите и болката.
Когато човек се научи да говори на глас за проблема си става малко по-лесно... а и той започва да мисли по-разумно.

Виж целия пост

N a t a l y

# 9 3 апр. 2007, 14:55 ч.

Не съм била в такава ситуация, но сме минали през големи притеснения покрай здравословното състояние на Калина Rolling Eyes

Rolling Eyes

В тежките моменти, когато от стрес буквално физически имам чувството, че няма да издържа, да не говорим за психиката, винаги съм се молила на Господ да даде успокоение на душата ми и сили да продължа напред...И винаги се е случвало сякаш малко чудо...
Недей да губиш вярата си!
Hug

Hug

Виж целия пост

Редовен потребител

# 10 3 апр. 2007, 15:13 ч.

Цитат на: [desi] в вт, 03 апр 2007, 14:08

Всеки от нас намира начина за себе си...
Това което аз бих правила на твое място е да говоря постоянно за детето си - как е било днес, дали е яло, дали са му дали ново лекарство, манипулации, кога е спало и т.н. Да говоря с хората около мен, да искам всички да направя съпричатни...да си кажа и радостите и болката.
Когато човек се научи да говори на глас за проблема си става малко по-лесно... а и той започва да мисли по-разумно.

присъединявам се към тези мисли
нямам и идея как би могла да се примириш - мисля си, че никога няма да го направиш
не е и нужно
не е нужно да не страдаш - важното според мен е да не завземе страяданието целия ти живот
нормално е да си толкова зле - та ти си майка, а не безчувствен камък и не остави детето от собствено желание
важно е обаче да мислиш за утрешния ден - знаеш ли, реално преди да ти съобщят лошата новина може на много др хора дето и не подозилрат - да им се случат много лоши неща...
в този смисъл - не живей с мисълта - ще стане... а живей с мисълта, че да лошо може на всеки и впо всяко време да се случи... но една диагноза нищо не значи

пак ще кажа - моя колежка разбра че свекърва й е с рак на белите дробове. не й казаха.
аз излезнах по майчинство и се връщам - колежката в черно - реших, че е починала свекървата.
оказа се че здравия и прав свекър е починал.
да е жива и здрава свекървата - до колкото знам въпреки тежкото и прогресиращо заболяване все още е жива и даже добре жената!
обрата на живота е странно нещо - затова просто продължи
лоши новини.... уви те винаги са около нас. може да се окаже, че много вода ще изтече преди да чуеш лошата новина.... а може през това време дори да се намери лек...
а може и друго чудо да стане, знам ли

целувки и прегръдки и обади ми се да поговорим

Виж целия пост

M

Maia Stoitseva

# 11 3 апр. 2007, 16:45 ч.

Мила мейз, по един или друг начин тук мамите можем да ти съчувстваме. Прегръщам те силно, знам какво е тревогата и всекидневния страх нещо лошо да не стане. И аз съм такава - все си мисля най-лошото, в такива моменти ме спасява вярата и гледам да се помоля и да оставя бъдещето в Божията ръка. Дано намериш сили, защото имаш нужда от тях. Hug

Hug

Виж целия пост

M

# 12 3 апр. 2007, 17:11 ч.

Мили мои приятели, за пореден път се убеждавам, че благодарение на вас ще продължа!
bouquet

bouquet

bouquet

bouquet

bouquet

bouquet

bouquet

Виж целия пост

Редовен потребител

# 13 3 апр. 2007, 18:47 ч.

Цитат на: Нaти в вт, 03 апр 2007, 14:55

Не съм била в такава ситуация, но сме минали през големи притеснения покрай здравословното състояние на Калина Rolling Eyes

Rolling Eyes

В тежките моменти, когато от стрес буквално физически имам чувството, че няма да издържа, да не говорим за психиката, винаги съм се молила на Господ да даде успокоение на душата ми и сили да продължа напред...И винаги се е случвало сякаш малко чудо...
Недей да губиш вярата си!
Hug

Hug

Peace

Аз също много често съм намирала утеха във вярата и когато съм имала най - голяма нужда и съм се помолила наистина е ставала чудо Praynig

Praynig

.
Вярвай че има надежда bouquet

bouquet

Виж целия пост

Y

# 14 4 апр. 2007, 17:14 ч.

meyz, мила...
Само мога да си представям как бих, че чувствала....Обади ми се, когато си готова.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Камелия Тодорова ИЗМАМНИЦА !!! ДОБРИЧ

162
0

Интеграция на деца с увреждания

Епилепсия - ТЕМА 27

43 550
518

Деца с увреждания и хронични заболявания

Проблеми с бъбреците, пикочните пътища и пикочен мехур - тема 27

96 174
782

Деца с увреждания и хронични заболявания

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.