Как да го науча ...

Намали обема на играчките. Като счупи някоя, остави го 2-3 дни без играчка.
Можеш да му взимаш книжки за оцветяване, както и има много интересни книжки за буквите за малки деца.
За подреждането - аз поставям условия, подреди си играчките и тогава ще ти пусна филмче, примерно. Или - хайде да подредим, аз ще ти помогна също.

Моето е много по-малко, но действа принципа на състраданието"миличката количка, горкичката, боли я, сама е, няма си приятелче" и така. Но това не пречи в пристъп на ярост /като се ядоса много да хвърля и те се чупят неизбежно/. Но общо взето гледаме да го минаваме по този параграф и засега работи.
С прибирането е по-трудно и прибира само когато е в настроение, но се надявам и на това да се научи.
Не го оставяй с прекалено много играчки наведнъж, нека се научи да цени какво има.

Според мен децата са презадоволени от играчки и затова не ги пазят.А и играчките не са качествени.А за подреждането е мн. важно да става и с твоя помощ!Търпение и постоянство трябва за създаване на добри навици.

Понеже от 4-5 месеца е на вълна рисуване му купувамедоста оцветявки, пастели ... само че преди да оцвети започва да ги реже и като преполови оцветявката тогава започва да рисува. Пастелите ги чупи на две и тогава ги използва! Фулмастрите като му скимне им притиска писеца и до там!   Уникални сме!!! А колко добро дете беше!
Като му предожа да му помогна да ги подредим - зачезва и ме оставя сама да ги подреждам, а закани не вършат работа. Че нямало да съм му пуснела филмчето изобщо не го интересува - ще разхвърля още! Тази сутрин за сфте ме послуша - режеше едни стари брошури на Метро на масичката си, после събори парчетата на килима, казах му да ги събере, не му се чуваше, но каза че му се пиша и аз му заявих, че няма да му дам гърнето, ако не си ги събере - събра ги за нула време   Ама не мога всеки път така да го принуждавам

За чупенето - прибери половината му играчки и когато счупя някоя играчка не вади нова да я замести, за да пострада малко за нея.
За прибирането - обърни го на пазарлък (ако не прибереш няма да излезм) или на игра (хайде да видим кой е по-бърз).

И аз действам като Lilqna.
Забелязах, обаче, че имаш и бебе не 2 месеца. Твъррде вероятно е баткото да изпитва известна ревност или да иска да му обръщаш повече внимание и за това да ти прави на пук и да не те слуша.

Все едно ми описваш моята ситуация - само дето при мен е по две! Презадоволени са - това е истината. Навремето имах две кукли и една мечка, питай ме дали ми е минавало през ума да съм невнимателна с тях. Сега отглеждаме поколението на великите консуматори /донякъде и аз съм виновна, защото май компенсирам по-скоро своето неизживяно детство/, но откакто спрях купуването на играчка ей така, просто защото детето видяло нещо и му харесало, и от чупене редиците на дрънкулките доста пооредяха у нас, виждам лек напредък. Нови неща получават само на Коледа, рожден и имен ден. Дори и моливи и книжки за оцветяване!

Ясно ми е че и количеството на играчките има значение! Ама при нас дори и на празници само да се подаряват пак ще има в огромни количества!!! Всички баби подаряват играчки, ако не някоя по-голяма, то дрешки с някоя дреболия. Та като се започне от едната баба, от другата, от двете лели, от прабабите - които са три на брой  , от моят чичо и от лелята на съпругът ми    Колкото и да обяснявам че няма нужда от играчки, никой не ме чува!
Май ще взема да прибера играчките и да му оставя само няколко! Да видя дали ще има ефект.
Благодаря на всички!!!

Контеса,моето е момиче и е по-малко,но да споделя ,все пак.
 Казвам че съм уморена,изброявам къде сме ходили,какви игри сме играли,как съм й помагала на площадката или на батута в Морската градина,...Затова съм мн.уморена и искам сега двете да подредим,че да си легнем спокойно,иначе на др.сутрин вместо да сме свободни,ще трябва да разтребваме и почистваме.Наблягам на своите заслуги за нейното приятно изкарване вкъщи и че разчитам тя също да помага и да се грижи за дома ни.Обикновено,обаче, е в добро настроение и с желание се включва във всяко мое начинание.Но и ние си имаме трудни/"опакови"/дни.

Вярно е, че количеството и качеството на играчките има значение, но за мен пазенето и подреждането основно са въпрос на характер.

Никола обича да чупи и това е положението. Винаги си намира причина и никакви аргументи не действат. При това причината обикновено е такава, че ме оставя без думи, например "Мамо, толкова исках да видя какво има вътре в тази играчка" или "Исках да видя на какви парчета ще се счупи" или "Дали ще се счупи на плочките". Напоследък до там стигнахме, че като не успява сам да счупи някоя играчка, ме моли да му помогна
Приказки за това как играчката я боли само му възбуждат любопитството (не е особено състрадателен) - "мамо, а тази количка дали и ТЯ ще плаче, като я счупя" и го объркват.
Оставянето без играчки също има почти нулев ефект - играта със счупените парчета или със счупената играчка му е интересна точно толкова, колкото и играта със здраво нещо.
Така остават вариантите да купуваме или много евтини играчки или много скъпи (които наистина са така конструирани, че дете на съответната възраст да не може да ги счупи)... И разбира се, червенето пред хората, които са му подарили играчка и след това я видят счупена...
В същото време сестра му до сега не е счупила нито една играчка нарочно, а тези, които е повредила неумишлено, се броят буквално на пръсти.

За подреждането - при нас действа (и то не винаги) единствено мотивация от рода на "Когато съберем играчките, можем да гледаме филмче / излезем / ядем сладолед" и т.н. Иначе Ники е цар на разхвърлянето и любимата му част от всяка игра е изваждането на максимален брой играчки и разпиляването им върху максимално голяма площ... За разлика от него Ния обича да събира и подрежда еднотипни предмети, предполагам, че скоро сама ще си подрежда играчките, ако Ники и даде шанс, разбира се...

Maria.St все ено  описваш как е вкъщи. Гого се държи по същият начин. Не мога да повярвам, че това е моето дете  До преди година беше толкова послушен! Подреждаше, гладеше с неговата ютия, прибираше си дрехите и т.н., а сега ... думи нямам. Дано е само период!

Подкрепям това мнение. Презадоволяването е в основата на проблема. Я да имат по 2-3 играчки, дали ще бъдат толкова брутални с тях

Чупенето на играчки е често, защото детето е любознателно и иска да разбере същността им или как работят. Може да го попиташ защо ги чупи. Достатъчно е голям, за да ти обясни идеята си

Подреждането аз много не го разбирам... Играчките на дъщеря ми се 'подреждат' т.е. пълнят в един голям контейнер под леглото й. За мен не е проблем аз да го направя. Забелязвам, че на децата много им въздейства обстановката. С годините заприличах на майка ми и държа всичко да е прибрано на мястото му, съответно дъщеря ми въпреки, че не подрежда собствената си стая се дразни ако в дневната нещо е разхвърляно или има отворен шкаф и слага нещата по местата им, затваря сама. Мисля си, че навиците ще се пренесат и за нейната стая. До тогава ако не прибере нещо, което съм казала или ако хвърли демонстративно книжка на пода казвам, че не я ли сложи на мястото аз ще я сложа, но ще стане моя и съответно ще отиде в моята стая. Действа /веднъж й пшрибрах няколко книжки така/.

Дъщеря ми е на 2 години и изпада в шок, ако някоя играчка се счупи, въпреки че има много играчки. Не знам как ще свиква с по-буйните деца в яслата. Мисля, че просто зависи от детето. Аз не съм я учила да си пази играчките, но тя го прави/ все още/.