Малко весели историйки с нашите деца стига само притеснения!

  Наш Мартин (2г и 9мес) си дойде от градината разказвайки приказката за червената шапчица. Малко трудно я разпознахме щото я наричаше "Чепка шапка" ... минаха около 10 минути докато идентифицираме героинята. Той казва и двете думи правилно поотделно, но заедно ... положението е такова и "краЙ" 

На вас може и да ви стане весело от следващата случка...
Ден първи: Милен - Мамо, икам аш таково голаму кололо купиш, молааааааааа!
                    Аз         - Добре маменце, за рождения ти ден ще ти купя, нали съм ти обещала!
Ден втори:  Милен     - Мамооооооооо, икам аш такова малко бебе купиш молаааа, ден ден!
                     Аз  -      

Добреееее 

Скоро след като беше дошла у дома, Ирина си бърбори: мекички, мммм дааааа, много обичам мекички...
Скачам аз в събота, запрятам ръкави и почвам да бъркам мекици. Пържа, та пушек си вдига, мекици цял куп.
По едно време стават дечурлигата и се дотътрят в кухнята.
Ирина гледа любопитно и пита: мамооооо, какво е това?
-Ми мекици!
-Ааа, аз няма да ги ям!
Аз заставам в поза Ф и питам с намръщени вежди: Ами, ако мама яхне метлата сега?
И Ирина с възторжен поглед: Еййй, я да видя!!!

Като беше на 2 години ме будеше като отваряше раклата и ми удряше с вратичката главата, след което се заливаше от смях и викаше- мамо тавай Гого е гаден. А като видеше че времето се разваля- Гое бето сиви обаси, ваи ваи.

 

Ей как ме развеселихте!!!
Продължавайте в този дух! Много са ви сладки дечицата!!!
 

Да се включа и аз.Със Преслава,нямам кой знае колко истории,и затова,ще започна със нея.
Говорим си ние във спалнята със баща и ,че е време вече за сън.В това време,Преслава става отваря открехнатата врата на спалнята,тръгва в тъмният коридор и се озовава във тъмният хол.ние със баща и и батко и след нея.Почва тя да си мърмори нещо на бебешки,след което баща и светва ламбата.Най-културно се добра до памперсите си,измъкна един,врътна се и обратно към спалнята.Ние гледаме очудено.
Влезе във спалнята,качи се на леглото на батко си,легна,вдигна краката и ми подава памперса и със бръшнтолевене на бебешки.
Смях ме се със нея от сърце.

Историите на Боби са безкрайни и мога да разказвам до сутринта.
Много обича да го пращам за дребни нещица до магазина,които е буквално залепен за блока ни.
Става сутринта и казва,"Мамо на мен не ми се ядът сандвичи,искам кроасани"
давам му аз парички и го обличам и сто пъти му казвам"Отиваш даваш паричките на каката във магазина и казваш,че искаш кроасани"
Връща се той  инаистина носи кроасани и какво е казвал нищо не каза.малко по-късно се наложи,аз да ида до магазина и от вратата,магазинерките почват да се превиват от смях.
Аз като необрано лозе,се чудя що така.
Почват да ми разказват те:
Отива Боби във магазина  и почва:"Дай ми една близалка,едни истински бонбони(под-истински разбирайте шоколадови,други не признава)една биричка на тати(баща му рядко пие бира)едно безалкохолно на мама,една вафличка на преслава и един салам".
Момичетата от магазина знаят,че не бих го пратила за толкова много неща и едната магазинерка,го пита."Абе Боби я кажи сега наистина какво ще искаш"Моят син след дългият издекламиран репертоар заявява"Абе я ми дай едни кроасани"
Магазинните му подвизи са всеки ден и понякога ако не иде два три дни сам във магазина магазинерките са сериозно разтревожени за него.
2.Беше есента,Иван пътуваше извън града и тъй като нямаше да има много работи,попита боби иска ли да иде със него.Естественно съгласие имаше та чак тоалета си пет пъти смени,като че ли ще ходи на царска сватба.
Закъсняват обаче и вече по тъмно пътуват за към къщи.
Някъде по пътя Боби заявява на баща си че му се ходи до тоалетна.
Къде,къде,едно голо поле на пътя само и баща му спира колата.
Слиза Боби да си свърши работата но след петминутно клечане,баща му почва да го подканя"Хайде бе Боби,по-бързо,че е студено замръзнах"
При което Боби отговаря"Чакай бе тате,чакай,не излиза,студено му е нека си облече кожухчето и съм готов".
3.Дни преди Коледа,обяснявам на Боби,че Дядо Коледа ще им донесе на него и Преслава подаръци,тъй че трябва да слушат и двамата.
за нещо се бяха сдърпали двамата при ксоето Боби съвсем сериозен заявява на Преслава.
"Преславке,Преславке,хич не слушаш батко си,но да знаеш,че Дядо Коледа гледа всичко и ще види как ме скубеш,и една кукла даже няма да ти донесе,да знаеш.Това ти го казвам аз Батко ти бобо,така да знаеш."
4.Омалели дрешки от боби бях изровила и един ден обличам една блузка на Преслава,при което Боби вижда, и ме пита"Мамо,тази блузка не е ли моя?"
Отговарям положително ,при което той продължава"ЕХхххх,Преславке....не стига,че носиш на батко си блузата,ами на всичкото отгоре  и я лигавиш(никнеше и поредното зъбче и лигички се стичаха непрекъснато)

Като се сетя за още ще допълвам.
П.П.редактирам си поста,темата е за весели неща.

Ха! Чудесна тема!Поздравления Korni6onko!Ето и една наша история от преди 2-3 дни.Мони ме пита кога за първи път ще я пусна на дискотека.Обеснявам, че няма да е скоро,защото е все още малка и могат  да й се случат лоши неща навън в тъмното/обясних подробно! /.Малката стоеше на дивана безмълвно!На следващия ден сутринта Мони ме пита:"Мамо,мога ли да изляза да си поиграя пред блока?",а аз "Не сега, по-късно!". Малката до мен,"залепена" разбира се, се намесва:"Мони, ти не чу ли мама снощи какво каза?Ами, ако те хване един хубав мъж и те нацелува!" Двете с Мони отваряме голееееми очи и избухваме в смях!

Ей така четейки се сещам как една вечер казвам - Хайде да лягаме да спим и Милен започва едно сноване между детската стая и нашата спалня - в краен резултат се оказа че той се местел да спи при нас - спрях го като влачеше дюшека

Ами то една и две ли са и да се смееш ли да плачеш ли, не знам, ето последната:
Подаряват ми на Цветница ваза и тя казва: "Ти като умреш, нали ще ми я подариш?"

Лъчезар е в период на усвояване на нови и сложни думи(основно се впечатлява от глупостите)

Легнал в леглото да спи и баба му ще гаси лампата за да спят след поредната приказка,а той възмутен от постъпката и обявява - "Взимам си компетенцията и се махам от тук!"

Пак той,взел една маслина(не ги яде изобщо) и го питам "За какво ти е?" а той ме поглежда многозначително и ми отговаря "Ще я ококучкам "

След забрана от наша страна да нарича батко си тъпак(благодарение на прекрасния език на анимационните филмчета) Лъчезар реши че ще смени думата с тъпаЧ    иди му обяснявай че това е като онова 

А Кико обикновено го избива на драми-след едно спречкване с мен и забрана да играе на компютъра в 21 часа той ме поглежда със смразяващ поглед и ми обявява-"Аз никога не бих постъпил така с моите деца.Ще им разрешавам да играят до когато си иска,ти току що много ме обиди!!!"

Няма скука 

Ахахха, Креми, не е истина как дребосъците ни замерят със собствените ни камъни!

Така майка ми и до ден днешен като се впечатля от нечии детски и не чак толкова наивни философии, ми напомня какво съм й казала на вездесъщата възраст от около три, четири години. Щипнала ме е нещо, защото не съм била от най-кротките, а аз през сълзи съм й обяснила: То, куче не се бие, камо ли човек и то ДЕТЕ!
Още го помни...

Иначе, сега Ирина се впечатлява от някои мои изрази, обаче ги използва наляво и надясно, както дойде и ме разсипва от смях.
За щяло и нещяло казва "Всичко е наред" и "Никога, ама никога!" с много категоричен тон. Голяма смешка!

Направо е невероятна детската логика - давам пример:
Милен: Къде е тати?
Аз: На работа
М: Искам тати доди си
Аз: Тати малко трябва да поработи, да изкара парички, да си купим разни неща
М: Тати паички, купи бадалини /мандарини/
Аз: /подавам му една мандарина/
М: Мама купи бадалини, има бадалини, тати додиииииииии!
Това е положението - продуктите от първа необходимост са купени, тате да се прибира