Какво мислите за самотата?

  • 1 632
  • 31
Здравейте,би  ми  било  интересно  да  разбера  какво  мислите  по  този  въпрос.Отскоро  съм  в  бг-мама  и  незнам  дали  сте  го  обсъждали.Все  пак  чувстватели  се  понякога  самотни,при  мен  се  случва  понякога  и  да  ви  кажа  не  е  приятно.Живеем  в  доста  динамичен  свят  и  все  пак  се  усещаме самотни,макар  и  заобиколени  от  хора.Какво   мислите? Flowers Rose
Виж целия пост
# 1
Самотата е тате да носи,
а мама да меси в София,
пък дъщеря им да кеси
в далечен Угърчин или тук.
Виж целия пост
# 2
 Самотата, браткооо, както и свободата... Хем ги търсиш  , хем ги искаш.     Хем се мъъъчиш да се отървеш от тях... Sad
  ще следя темата. де!

Виж целия пост
# 3
 Често предпочитам да съм сама .
 Знам че сама и самотна са различни неща . За мен самотата е личен избор и не е бреме , а характер.
 Мисля че ако не бях срещнала бащата на детето си , никога нямаше да поискам дете . Факт . Дори не ми харесваше идеята да живея с някой , но не съм била самотна . Или поне не съм се чуствала . Сега само си мечтая за такива мигове на самота и уединение в "този динамичен свят ".
  
Виж целия пост
# 4
Сега съм сама (сламена вдовица за постоянно  Confused), но не съм самотна. Щом съм със себе си, определено не съм сама. Това никога не ми е тежало, по--скоро трудно избирам да не съм сама.
Виж целия пост
# 5
Търпи се. Дори може да е приятна.
Виж целия пост
# 6
Обичам я! Самодостатъчна съм си, ама рядко ми се случва. Grinning
Виж целия пост
# 7
Извинете за офф-а! Какво е "сламена вдовица"  newsm78
Виж целия пост
# 8
Какво е "сламена вдовица"?
Виж целия пост
# 9
Сламена вдовица се е използвало в миналото - когато мъжете отивали на война и жените им били сламени вдовици. Или, когато отивали на гурбет и ги нямало за дълго време.

Не е вдовица в буквален смисъл Simple Smile
Виж целия пост
# 10
Мерси! Предполагах аз, ама да питам, за по-сигурно Sunglasses
Виж целия пост
# 11
Никога ,или почти никога,не съм се чувствала самотна.Било ми е скучно,но не и самотно.Понякога се случват и по 2 дни ,когато не съм на работа,да не съм разговаряла с никого,но не ми е пречило.Винаги има с какво да си запълня времето,за да ми е приятно,понякога се отдавам на мързел и стоя по цял ден на компютъра,друг път се разработвам и очиствам основно целия апартамент,друг път излизам и се моткам  по града,завися си само от мен си,от моите желания и настроения.Даже, когато се съберем с много хора за повече време ми става досадно и изнервящо.
Виж целия пост
# 12
Мразя да се чувствам самотна.Случвало се е рядко и винаги  по най-бързия начин съм се ориентирала да изляза от това положение.На мен лично не ми действа добре на психиката.
Виж целия пост
# 13
Не ми понася определено. Имала съм и период, в който живеех сама... Някакъв ужас беше за мен... Незная защо, но изпитвам страх при мисълта, че мога да остана сама завинаги... За мен в много случаи сама=самотна, за съжаление.
Но както каза и авторката на темата, все по-често ми се случва да съм сред хора и да се чувствам самотна...
Виж целия пост
# 14
най-прекрасното ми състояние. обичам си и семейството, и децата, и приятелите, и купоните, но тъй добре, както да съм си сама - никога не съм се чувствала. мисля си, че да не се чувстваш подтисното-самотен, когато си сам, е въпрос на зрялост, критерий за изградена личност    (боже, какви изрази рано сутрин!-простете, моля). демек - сигурно и аз на млади години съм изпадала в сърцераздирателно-екзистенциално-меланхолични настроения, оставайки сама. човек трябва да мине през всичко. определено имам нужда от моята самота и за да си я осигуря, напоследък предприемам самотни пътувания. бягство от капана на битовизма.  
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия