Днес съм за първи път в този под-форум, но все повече си мисля, че съм за тук. Някои от вас може да ме познават от под-форума за деца с увреждания, но днес предпочетох да съм анонимна, защото ще споделя твърде лични неща.
Имам две малки момиченца, с баща им живеем на т.н. "семейни начала", казано с известни уговорки. Всеки се издържа сам, аз издържам къщата и децата, той купува чат-пат АМ и памперси за децата, с което общо взето грижите му за тях се изчерпват. Живеем в моя апартамент, той е дал неговия под наем, прибира си парите и нямам идея какво ги прави.
Работи на 2 места - една държавна работа - 24 часови дежурства (бих казала, че използва времето там предимно за чат, понеже на тези дежурства чакат да се случи нещо, дето по принцип се случва рядко). Работи и на още едно място - уж по 72 часа месечно (за толкова му е договора и толкова разрешава законът за втори трудов договор), но според мен там му се събират повече часове и определено си мисля, че част от това време в действителност го прекарва другаде. Преди година по случай раждането на малката ми дъщеря си купи кола - уж за семейна кола, пък в действителност аз с децата се качвам в нея веднъж на 4-5 месеца, а той всеки ден излиза с нея. По принцип той обича да си купува разни неща (фотоапарати, обективи, велосипед) по случай рождените дни на членовете на семейството...
От както се е родила голямата ни дъщеря (тя е с увреждане, но е невероятна чаровница) преди около 3 години, не й е казал човешка дума, а от както е проходила, колчем я види около компютъра си, все я гони да не му пипне нещо. Малката (сега е на 1 година) не я е вземал на ръце повече от 5-6 пъти откак се е родила, и то сигурно е ставало, ако аз насила му я сложа в ръцете, за да свърша нещо друго. Боли ме като гледам, че малката му казва "тата", а той е просто без грам отношение. Боли ме и като гледам, че голямата го обикаля, интересува се от него, усмихва му се, а той все зяпа в компютъра...
Така, стигнахме до компютъра... Като се върне в 8 и нещо вечерта от работа, хапва нещо, пуши цигара на балкона и се лепва на компютъра: форуми, чат, icq, skype... Така си сложи компютъра, че да не виждам какво прави. Става, само за да иде до балкона да пуши... И така поне до 11 вечерта... В това време аз приспивам децата... Аз с него се запознах именно в чат преди 7-8 години и знам какъв е чаровник там, където всеки може да се представи за какъвто си иска... Преди години случайно намерих на неговия компютър стотици чат-логове с други жени (и съвсем малко с мъже), фини свалки... Разбира се той каза, че всичко това нямало никакво значение за него, само аз съм била важна и т.н. Известно време не влиза в чата, после пак почна... Интуицията ми показва, че ако нямаше някакви по-особени контакти там, нямаше да бъде толкова вманиачен в чата... Обяснението, което ми дава е: да не му се меся в личното пространство, защо съм искала да го контролирам изцяло... (Пък то какво ти "изцяло", като от 24 часа единственото нещо, което правим заедно, е да спим в едно легло нощем). Тук едно вметване - мисля, че не е маловажно - сексуалният ни живот не куца, поне що се отнася до неговия интерес към мен, за съжаление аз съм тази, която все повече охладнява - покрай бременностите, ражданията и изобщо покрай отношението му... Странно, нали...
Някои от чат-приятелките му ги знам (не защото той ми е казал за тях, а защото по някаква причина съм видяла или разбрала). За една от тях (разведена от много години, в друг град, близко до София) му вдигнах голям скандал миналата година, защото ми омръзна да й виждам ника навсякъде около него, залепена като гербова марка. Уж нямало нищо (и до ден днешен не съм сигурна...)
На мен вече ми писна твърде много... Преди 2-3 седмици, след като на Великден замина на извънградска разходка с приятели (?), без да ме предупреди, вечерта му казах, че искам да се разделим. Той каза, че ще помисли 2-3 дни. После каза, че не бил казал "2-3 дни", а че щял да каже, когато решал какво мисли по въпроса... Още не е решил... Не знам какво да правя, нямам грам доказателства в подкрепа на съмненията си, само от време на време го хващам в дребни лъжи, а той е вманиачен да се крие и пази (всичко на компютъра му е паролизирано след онзи мой прочит на логовете му с други жени). От друга страна, ако нямаше какво да крие, нямаше и толкова да се пази, нали?
Мисля, че е нерешителен. Мисля, че още не е решил какво иска. Мисля, че му изнася от финансова гледна точка да е с мен. Неговите пари са си негови, от половин година насам успях да се преборя да дава 100 лв. на месец за ток, парно и подобни) + малко пари за памперси и АМ. Май не споменах, че имам добър собствен бизнес и се разкъсвам между бизнеса и децата, за да успея и с двете. От 2-3 месеца по няколко дни в седмицата викам детегледачка за по 3-4 часа, на която аз плащам от моите пари. Голямата щерка я водя на логопед, пак плащам аз, защото той не бил сигурен, че има полза от логопеда?! Не си купува даже сапун, четка или паста за зъби, шампоан или прах за пране. В момента си мие косата с бебешки шампоан... А какъв потрес преживях наскоро, като открих, че ми е взел "назаем" и самобръсначката...
Напоследък все повече не ми издържат нервите и се превръщам в ревнива скандалджийка. От както съм родила първата си дъщеря (3 години) съм си все в къщи с децата нон-стоп, а него все го няма - на едната работа, или на другата работа, или "по работа", или с приятели,
или кой го знае с кого...
Дайте ми съвет - къде да "натисна" и какво да променя... И струва ли си изобщо? От както му предложих да се разделим, не се е променил изобщо - всичко продължава по старому...