Празничните дни са подходящи за посещения в магазините, в които иначе не стъпваме защото са претъпкани. Втория от четири празнични дни - неделя решаваме да посетим Метро. Изключително рядко пазарувам там - причините са доста - далеч е и трябва да отидеш нарочно там, не винаги има това което съм харесала в брошурата и най-вече няма на кой да оставя децата за да отида.
Днес решихме да отидем семейно и да купим колело на баткото. Отиваме в Метро - Младост, към 9 и половина. Паркинга е направо празен, като за неделен ден. На входа се оглеждам за място на което да оставя децата виждам нещо като детски кът - неограден, неугледен с няколко изпочупени играчки. Няколко китайчета или виетнамчета си играят под зоркия поглед на възрастна дама. Питам я вие ли пазите децата, а тя се усмихва - "Аааа пазя само моите си
!"\ и посочва китайчетата\. Оказва се, че е детегледачката на въпросните дечица. Има и още едно малко детенце, което също е с възрастна дама \ баба или детегледачка, не попитах\. Оглеждам се и не виждам никой от персонала освен девойката на рецепцията.
Мъжът ми я пита кой пази децата и тя безучастно вдига рамене "Че кой да ви ги пази!!!"
Няколко минути се опитвам да осмисля какво казва момичето - най-накрая схаващам импровизирания детски кът е без човек грижещ се за децата.
Тръгваме да влизаме със синовете на 9 и на 5 години. Същата служителка започва да крещи по мъжът ми че е подписал документ \явно получавайки скъпоценната карта даваща ти право да пазаруваш в богоизбрания магазин\, че е запознат с условията и че деца под 7 години не се допускат в магазина от съображения за сигурност.
Чия сигурност за бога - на детето ли?
Че това винаги е било задължение на родителя или аз греша.
Учтиво се опитвам да попитам кой се грижи за децата. Отговора е придружен с доста завидно повишен тон
"Ама кой да ви гледа децата бе госпожо - това да не е детска градина."
Очевидно не е - обяснявам и че се налага да влезем и двамата с мъжът ми и че големия син също ни трябва донякъде \ целта на посещението е да купим колелото, за което отдавна мечтае и сме обещали\, опитвам се търпеливо да прекъсна крещящата служителка с въпроса има ли деца и би ли ги оставила на място на което никой не би гарантирал сигурността им. Госпожата \ или госпожицата има вече готов отговор - ами единия ще остане с детето, другия да влезе.
Няма що...............
След още един два опита да прекъснем потока от крясъци просто се обръщаме и си тръгваме - така де парите можем да си ги оставим и другаде.
Отиваме в Технополис. Малко след входа има прекрасен спретнат детски кът, усмихната какичка "готви" с малка принцеса на миниатюрна детска печка. Записват ми името и номера на личната карта, както и телефон, ако се наложи. Обикалям магазина, на няколко пъти надниканах - малкия си играеше спокойно и какичката се върти около дечицата. Човек определено може да е спокоен.
Купуваме заветното колело на баткото, отивам да взема малкия, а той пита "Еееее не може ли още малко да остана.... "
Който иска - може!!!
За пореден път се убеждавам.
И за пореден път се питам - защо аджеба робуваме на магазини от типа на Метро - не можеш да влезеш без карта, не можеш да си оставиш детето, но не го и пускат вътре..... а и цените не са чак толкова по-ниски .....?
Е вие сте!
Виж целия пост
Днес решихме да отидем семейно и да купим колело на баткото. Отиваме в Метро - Младост, към 9 и половина. Паркинга е направо празен, като за неделен ден. На входа се оглеждам за място на което да оставя децата виждам нещо като детски кът - неограден, неугледен с няколко изпочупени играчки. Няколко китайчета или виетнамчета си играят под зоркия поглед на възрастна дама. Питам я вие ли пазите децата, а тя се усмихва - "Аааа пазя само моите си
!"\ и посочва китайчетата\. Оказва се, че е детегледачката на въпросните дечица. Има и още едно малко детенце, което също е с възрастна дама \ баба или детегледачка, не попитах\. Оглеждам се и не виждам никой от персонала освен девойката на рецепцията. Мъжът ми я пита кой пази децата и тя безучастно вдига рамене "Че кой да ви ги пази!!!"
Няколко минути се опитвам да осмисля какво казва момичето - най-накрая схаващам импровизирания детски кът е без човек грижещ се за децата.
Тръгваме да влизаме със синовете на 9 и на 5 години. Същата служителка започва да крещи по мъжът ми че е подписал документ \явно получавайки скъпоценната карта даваща ти право да пазаруваш в богоизбрания магазин\, че е запознат с условията и че деца под 7 години не се допускат в магазина от съображения за сигурност.
Чия сигурност за бога - на детето ли?
Че това винаги е било задължение на родителя или аз греша.
Учтиво се опитвам да попитам кой се грижи за децата. Отговора е придружен с доста завидно повишен тон
"Ама кой да ви гледа децата бе госпожо - това да не е детска градина."Очевидно не е - обяснявам и че се налага да влезем и двамата с мъжът ми и че големия син също ни трябва донякъде \ целта на посещението е да купим колелото, за което отдавна мечтае и сме обещали\, опитвам се търпеливо да прекъсна крещящата служителка с въпроса има ли деца и би ли ги оставила на място на което никой не би гарантирал сигурността им. Госпожата \ или госпожицата има вече готов отговор - ами единия ще остане с детето, другия да влезе.
Няма що...............
След още един два опита да прекъснем потока от крясъци просто се обръщаме и си тръгваме - така де парите можем да си ги оставим и другаде.
Отиваме в Технополис. Малко след входа има прекрасен спретнат детски кът, усмихната какичка "готви" с малка принцеса на миниатюрна детска печка. Записват ми името и номера на личната карта, както и телефон, ако се наложи. Обикалям магазина, на няколко пъти надниканах - малкия си играеше спокойно и какичката се върти около дечицата. Човек определено може да е спокоен.
Купуваме заветното колело на баткото, отивам да взема малкия, а той пита "Еееее не може ли още малко да остана....
"Който иска - може!!!
За пореден път се убеждавам.
И за пореден път се питам - защо аджеба робуваме на магазини от типа на Метро - не можеш да влезеш без карта, не можеш да си оставиш детето, но не го и пускат вътре..... а и цените не са чак толкова по-ниски .....?
Е вие сте!
може би ако се организира нещо ....
