Моята дъщеря има приятелка която е с около 9 месеца по-голяма.Двете не се бяха виждали повече от година.Преди това много добре се разбираха,даже другото дете оказваше много добро влияние върху моето-тя ставаше отстъпчива и разбрана.Сега обаче виждам че приятелката й се е променила и е станала много ината,вироглава и раздразнителна.Непрекъснато вика,сърди се за дребни неща.И като види че не става по нейната отива при моята й почва да й шепне на ухото-"кажи на тати еди-си-какво",или пък "направи еди-си-какво".И моята изпълнява без изобщо да ми обръща внимание какво аз й казвам.Това ме дразни ,но не знам как да реагирам.Изпадалили сте в подобна ситуация?
Виж целия пост
Манипулиране на дете от дете
- Публикувана: 25 фев. 2005, 16:40 ч.
- Последно мнение: 25 фев. 2005, 22:39 ч.
# 1
25 фев. 2005, 16:47 ч.
Не, не сме изпадали, но сигурно и това ще ни се случи - това са нещата от живота... Единствения съвет, който мога да ти дам, въпреки че сигурно и сама си се досетила, е да си поговориш с дъщеря си като с голям човек - да я попиташ мисли ли, че е добре другото момиче да постъпва така и дадеш примери от нейното държане и последствията.
Успех!
Виж целия пост
Успех!
# 2
25 фев. 2005, 16:58 ч.
Добре,но как да обясня на 4 годишно дете дза слуша мен,а не приятелката си?!Вярно,че на тая възраст са много привързани към майките си,но като са двете тя сякаш нито ме вижда,нито ме чува.Единственото,което върши някаква работа,е преди да ги събера подробно да я инструктирам да се държи както трябва защото иначе няма да са заедно.
Виж целия пост
# 3
25 фев. 2005, 17:03 ч.
нашият случай беше подобен. Моята /4 г/ има приятелка /с около половин година по-малка/, която много обича. Когато я види я слуша, имитира и копира във всичко и сякаш няма собствено мнение. за мен това беше много дразнещо, но слава богу, сменихме градината /където също ходеше въпросното момиченце/, контактите им понамаляха и сега макар пак да са добри приятелки, моята не е така "обсебена и възхитена". Та мисълта ми беше, че другото дете не беше виновно, макар и на нашия татко тока да му се струваше така. Просто моето се оставаше доброволно да го манипулират и командват, защото много харесваше приятелката си, а може би е нямала и достатъчно самочувствие. Аз често и повтарях да не прави и говори като приятелката си, защото тя самата може да го направи много по-добре. Може пък и това, а не само намаляването на контактите, да е променило нещата.
Можеш да и кажеш например, че тя постъпва по-разумно и се държи като по-голяма в сравнение с приятелката си и тя е тази, която може да научи другото момиченце на нещо
и че ти много би се гордяла с нея.
Виж целия пост
Можеш да и кажеш например, че тя постъпва по-разумно и се държи като по-голяма в сравнение с приятелката си и тя е тази, която може да научи другото момиченце на нещо
и че ти много би се гордяла с нея.
# 4
25 фев. 2005, 17:08 ч.
Точно това ме притеснява-съществува вероятност да са в една група на есен и не знам тогава как ще се развият нещата.Не казвам,че другото дете не е възпитано или лошо,а просто че манипулира моето и това ме дразни.И аз се замислям дали да не огранича контактите им,но проблема е че сме в друг град и тук тя няма други приятели.
Виж целия пост
# 5
25 фев. 2005, 17:54 ч.
Това не е ли твърде крайна мярка... Не знам, не е лесно, но вярвам, че ти сама най-добре знаеш как да намериш път към своето дете.
Виж целия пост
Цитат на: Иви
Добре,но как да обясня на 4 годишно дете дза слуша мен,а не приятелката си?!Вярно,че на тая възраст са много привързани към майките си,но като са двете тя сякаш нито ме вижда,нито ме чува.Единственото,което върши някаква работа,е преди да ги събера подробно да я инструктирам да се държи както трябва защото иначе няма да са заедно.
Това не е ли твърде крайна мярка... Не знам, не е лесно, но вярвам, че ти сама най-добре знаеш как да намериш път към своето дете.
# 6
25 фев. 2005, 22:39 ч.
Кое да е твърде крайно-това че я инструктирам ли?!Не мисля.Не й казвам нещо кой знае какво,а че трябва да ме слуша,да се държи прилично,като й кажа че си тръгваме да си тръгнем без сцени и т.н.
Притесняваме не само конкретната ситуация,а и това че вероятно тняма да се сблъскам само веднъж с нея.Това дете ще изчезне от живота й,но ще се появят много други.И ще ми е все по-трудно да я убеждавам да не се поддава на влияние,да не имитира и подражава ,а да бъде себе си.Просто търся съвет как да започна това още от сега.
И като си месля по този въпрос се чудя дали това че се подава на манипулиране е просто период от развитието,или е качество.Дали е липса на самоувереност или е израз на възхищение.Ей такива работи
Виж целия пост
Притесняваме не само конкретната ситуация,а и това че вероятно тняма да се сблъскам само веднъж с нея.Това дете ще изчезне от живота й,но ще се появят много други.И ще ми е все по-трудно да я убеждавам да не се поддава на влияние,да не имитира и подражава ,а да бъде себе си.Просто търся съвет как да започна това още от сега.
И като си месля по този въпрос се чудя дали това че се подава на манипулиране е просто период от развитието,или е качество.Дали е липса на самоувереност или е израз на възхищение.Ей такива работи
Препоръчани теми