Аз винаги съм си мечтала за учител, който ще ме научи на нещо и ще ме разбира. Сегашните деца мислят по друг начин. / за интересуващите се : http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-05-24&article=189961
Върнах се в ученическите си години и си спомних за една учителка, която винаги ще бъде свързана с много мили спомени: г-жа Мария Иванова / леле, сигурно е била на моите сегашни години/ , учителка по български език и литература в 6-то в София. Даваше ни да пишем много съчинения и си спомням, че се бях отдала на разказчета, в които главни герои бяха моите съученици. Толкова много сме се смяли, докато не получих забрана да се насоча към друг стил. В нейните часове мечтаех да стана журналистка. Мечти, които попари учителката ми по литература от 22-ро.
Няма да забравя и Колев, по физическо, от 6-то. Колко само го мразех,защото все ме караше да бъда ала Стефка Костадинова и ми остави 2 един срок, което доведе до факта, че си извадих фалшива медицинска бележка, че не мога да играя физическо, заради нарушение на вестибулаторният апарат.
И, разбира се, г-жа Денева, 6-то ,по музика. Която с пръстена си удряше момчетата по главата, като не слушат. Организираше масово празненства по Нова Година и си прибираше част от луканките / ама ние не сърдехме, стига да има 6-ци след това/ и всяка седмица ме караше да чета пред целия клас една дебела, жълта книга, пълна с опери и тяхното съдържание. Съучениците ми масово се прозяваха.
А вашите незабравими учители?
Няма да забравя
.
и с моето спане по дюшека в салона,когато имахме 4ас по физкултура... 
- дебела, огромен кок, червендалеста, елементарна, все подтикваща ни към портене. Поддадох се веднъж 
) Благодаря му от сърце, дано си е жив и здрав.
Наричаше ме "болгарский персик". И до сега й се обаждам след 20 години на всеки 8 март да й честитя рождения ден и много я обичам.
