Как да кърмя в този случай?

Здравей!
Ами да ти кажа не познавам хора с подобен проблем, но мога да ти кажа че дори и да не кърмиш детето си един ден, това не означава че по-малко го обичаш или не си добра майка. Много майки съм останала с впечатлението че мислят така, но според мен кърменето няма общо с любовта на една майка към отрочето й.
Какво да ти кажа, пробвай да кърмиш, не мисли толкова. А когато бебчо се сгуши в тебе и почне да цоцка може да се поотпуснеш малко. Но определено не го прави като задължение.
Аз кърмя, защото знам че това е най-доброто което мога да дам на дъщеря си, кърмя защото за мен е по-лесно от това да приготвям шишета с АМ, кърмя, защото е безплатно, кърмя, защото всички в родата ми са кърмили до определен период. Когато се наложи да почна да давам АМ за яслата за бебка едва ли не си мислех че съм най-лошата майка на света, но после свикнах с мисълта и сега продължаваме да си се кърмим 90% от храненията на малката.
Успех!

Когато поемеш бебето в ръцете си всички тези страхове и бариери ще отпаднат и ще бъдете само ти и то...и ще искаш да дадеш най доброто от себе си...Желая ти успех!

Може би е добре да се консултираш с психолог. Сигурна съм, че има решение на проблема ти. От друга страна, може да се реши от само себе си като му дойде времето. Важното е, каквото и да се случи, да не се чувстваш виновна, нито пък да кърмиш с отвращение. Успех 

В никакъв случай не си единствената, която има такива усещания - за съжаление се случва на немалко жени, но е тема, която не се повдига често. Затова е страхотно, че така активно подхождаш към нещата и търсиш най-доброто решение - нужна е много сила човек да си признае собствените си усещания, особено когато те са в разрез на това, което се приема за правилно  Също така е достойно за възхищение това, че независимо че ти се струва така непривлекателно кърменето, имаш желанието да направиш всичко възможно бебенцето ти да получи това, което му е нужно
Каквато и да е причината, пред теб има различни варианти да се справиш, щом имаш желание Само мога да те окуража за една консултация с психолог - дори да не се открие причината, вероятно с разговори със специалист можеш да намериш начини да овладееш чувствата, които те измъчват.
Иначе за самата организация на нещата - възможно е емоциите ти да претърпят рязък обрат с раждането на бебето и действително бариерите, които сега ти се струват непреодолими, да изчезнат като с магическа пръчка
Възможно е и обратното - усещането да е още по-ясно и да те парализира. Това изобщо не е определящо за отношенията ти с детето - те могат и несъмнено се изграждат на множество различни основи, не само на директното кърмене
Ако действително се случи така, има вариант бебето да се храни с изцедена кърма от шише За много майки, които имат подобен проблем, изцеждането и храненето с шише са приемливото решение - бебето получава млякото, майката го храни с удоволствие и няма контакта с гърдата, който предизвиква негативни усещания
Сигурна съм, че ще намерите варианта, който е най-подходящ за вас

Когато дойде бебето съм почти сигурна, че ще мислиш по друг начин. Все пак остави всичко да дойде от самосебе си. Като мислиш предварително само се натоварваш психически.

Аз кърмя детето си, защото за мен идеята  бебе-кърмене е нещо естествено. Ако - както при теб - ми се струваше неестествено, предизвикваше отвращение у мен и се чувствах психически недобре от процеса на кърмене, нямаше да го правя. Любовта се проявява по много начини, храненето с АМ не ти пречи по никакъв начин да гушкаш детето си и да се отнасяш с любов към него.
Възможно е отношението ти да се промени, когато видиш бебето си за пръв път, но е възможно и да останеш на същото мнение. Вариантът с изцедена кърма би могъл да е твоето решение. Важното е да не се притесняваш и да не се натоварваш излишно - все пак ще си опитала всичко.

Здравей 
както разбирам още бебчето е само запланувано  най-вероятно още като разбереш, че в теб расте живот ще се променят. В тези неща има някаква магия и ти пожелавам да ти се случи
Аз още нямам много опит като кърмачка, но мога да кажа, че това усещане е незаменимо.
Физическия контакт с бебка, усещането, че си незаменима за това същество...
направо не знам как ще се отбиваме като му дойде времето

Съветвам те да посетиш психолог, а аз познавам такъв, който е и класически хомеопат - перфектната комбинация за твоя случай, защото хомеопатията лекува успешно всякакви фобии, а мисля, че проблема ти е сходен.

Ако искаш координати, пиши ми на лични.

аз пък не те съветвам да ходиш при никакви лекари. с дъщеря ми ми беше противно да кърмя, болезнено също. защото не знаех много неща за кърменето. и я кърмих две седмици.  признавам си. кърмата ми сама спря.
сега обаче не е така...
изчакай да се роди бебчо, да ти го дадат и опитай... аз се чувствам добре сега... знам много повече... и изобщо това да си информиран е голямо предимство. но не ходи на лекари... хомеопати и психолози.

само държа да отбележа, че разликата между трите понятия е много голяма, нямат нищо общо по между си и така да бъдат обобщавани като едно е доста неподходящо.

Моля, не отхвърляйте неща, които непознавате.

Това не ще го усещаш когато прегръщаш чудото в живота си, но можеш и с психотерапия да опиташ

аз не обобщавам, а изброявам.
ти откъде знаеш аз какво познавам може би именно защото го познавам го отхвърлям

Споделете, тогава какъв отрицателен опит, или наблюдения имате с лечението с хомеопатия, или психотерапия на неща като паники, страхове, клаустрофобии, панически разтройства, патологична ревност, депресии и всякакви емоционални разтройства? Понятия, с които традиционната медицина изобщо не се занимава.
За да раберем защо ги отхвърляте, тъй като аз имам наблюдения с чудесни резултати в тази посока.

аз имах донякъде същият проблем като твоят преди да се роди бебето.понеже бях решила да правя кариера първо , всичките тези майчински работи много не ги разбирах.като гледах някоя жена как кърми бебето си в трамвая,ми беше странно и ако детето е малко по-голямо дори неприятно.бунтувах се и разправях на мъжа ми,че аз на публични места няма да кърмя,че дори и пред членове от семейството няма да кърмя и тем подобни други глупости.но повярвай ми като го вземеш това малко същество в ръцете си и като го погледнеш колко е безпомощно и как зависи от теб и особено като го сложиш да суче и чувстваш топлината му ,ти става толкова умилително.аз бях решила да кърмя от задължение 6месеца,защото знаех,че това е най-доброто за бебчето.сега вече смятам ако всичко е наред да кърмя поне 1година.трябва да потърсиш причината да се чувстваш така.при мен нещата бяха доста по-ясни и по-скоро само на психологическа основа.просто свързвах кърменето с прекалено обвързване,сякаш ученето и кариерата не можеха да почакат.представях си как ставам възпълна домакиня,която се занимава само с децата си.но това са пълни глупости и като се роди бебето го разбрах.така че моят съвет е да не се притесняваш,може в хода на бременността да се променят много неща и мнението ти да се промени.а ако след раждането все още чувстваш същото ,то за бебето е много по-добре да има щастлива мама,която да му дава АМ със усмивка,отколкото да го кърми с отвращение.