Вторник, 11 часа, БНТ, предаването на М. Вачкова тема за осиновяването

   Браво wa_wa! И аз гледах рекламата и тъкмо се чудех къде да напиша това, та и други да го гледат.  Страхотна си! И аз се надявам да не просто дърдорене по темата. Не разбрах, обаче, кои ще са гостите и дали изобщо ще споменат за инициативата и предложенията за промяна на закона.

ще гледм и аз.Нас никой не ни е канил ,няма ни,но ще е любопитно кой ще бъде там.Предването е на запис,така 4е ве4е не можем нищо да направим.Имам координати на 4овек от редаването и ще взънна утре да рзпитам

Както и предположих - 40 мин въобще не са достатъчни за изчерпванета на една толкова дълбоко личностна тема... И все пак предаването беше хубаво... Надявам се повече хора да са разбрали причините, очакванията и стремежите на хората, които са тръгнали по стъпките на осиновяването или вече осиновилите...

За съжаление часът на предаването съвпада с нашия час на разходка а двата змея са неудържими - повтарят ли го и кога или поне някой да е по-обстоятелствен, моля 

Ще го повтарят в два през нощта...

Здравейте, случайно попаднах на предаването. Като начало темата му беше зададена така - "Решава ли осиновяването, проблема на бездетните семейства". Това пробуди за пореден път, един въпрос, у мен. Какво точно е осиновяването?! Задоволяване на майчинския инстинкт на жената/семейството, спасяване на разпадащ се брак (често неуспешно, както разказа бабата от предаването)  " или даване на дом и бъдеще за едно изоставено дете. Най- лесният отговор е, че истината е някъде по средата, а дали е така?  Неотдавна имаше тема - защо осиновяваме, не бих искала да повтаряме казани вече неща, но ... дори да се случи не ме винете, моля.
Има и нещо друго, към което ме връща така формулираната тема на предаването. Въпрос, който аз отдавна искам да задам и бих била благодарна на всеки, който се опита да го обясни. Въпросът за това, чий интерес обслужва осиновяването. А именно: Според стария закон, се търсеше дете за дадено семейство, което от своя страна е подало молба, по надлежния ред, в която е посочило своите изисквания - пол, възраст, етнос, здравословно състояние......... (така и ние, като много други, осиновихме голямата си дъщеря).
Новия закон  и последващата от него процедура, обръща нещата в полза на децата (чудесно, но дали е така),  търси се семейство за определено дете. Семействата отново са подали молба и купищата документи, в които са декларирали своите изисквания (аналогични на предишните). Следва среща с детенце и звучащия ужасно според мен - едномесечен срок за решение, след, което детето или бива осиновено от кандидатите или отхвърлено. Какво следва от това всички знаем.
Питам, каква е разликата от преди?  Зададох, тогава, следния въпрос на директорката на дома (изключително приятна, културна и сериозна жена)  - как решавате (еднолично) кое дете, на кого да дадете - влизате в ролята на Господ, като с този акт предопределяте съдбата на детето.... Отговори ми - на първо място, след известен контакт с кандидатите, си изгражда някакво мнение що за хора са, след това, се спазва реда на постъпване на молбите, следва оприличаване на детето на бъдещия родител и не на последно място вътрешния глас - усещане, инстинкт......
Кой е този, който  днес се явява в тази роля? Съвет по осиновяванията някъде далече, никога не са виждали кандидатите за родители и на база какво ги определят като подходящи за определено детенце?
Не казвам, че предишната процедура е била по-правилна, ни най-малко не защитавам едната или другата, просто питам каква е разликата. Не искам да засягам темата за корупция, за натиск от една или друга страна - приемам, че и двете системи са в идеалния вариант, както на книга.
Може би осиновяването има много гледни точки, зависи от коя страна се намираш - от едната страна е детенцето, което вика моля те стани ми МАМА (бях свидетел на връх 1 юни и още не мога да дойда на себе си) и от друга-  ти не си подходящата за това дете, то очаква някой да реши ...........................

Предаването не мога да коментирам, не съм го гледала.
За разликата между стария и новия закон: Преди - всичко зависеше предимно от Директорите на домовете. Сега- решава Съвет по осиновяванията, който е съставен от няколко члена - юрист, психолог, секретар, педагог, доктор ( може и да съм объркала някоя професия). Измислен е вероятно добре, но какво се прави на практика, мисля, че всички знаем в една или друга степен .......
Сега да не си помисли някой, че лобирам за единия или другия вариант. Просто си излагам мислите на глас.

Аз също.
Нямам за цел да създам някакъв безсмислен спор, просто не намирам разликата.

Според мен има разлика.

Докато преди се е разчитало единствено и само на преценката на един човек (директора) сега е необходимо да се вземат впредвид и преценките на друго хора, които би трябвало да бъдат професионалисти.

Какъвто и опит да има един човек определено и бърка. Защото е човек.

Но според мен по - сериозната промяна е свързана с корупцията. Представете си много осиновители похарчили състояния за да имат дете без успех.
Добавете, че бързат. Ще ли предложат пари? Разбира се. Ще ли ги вземат? Даже и да има откази след време ще започнат.

Какъв ще е крайния резултат? Това, което казваш Ани, че единственото важно нещо за решението за избор за осиновител ще бъде преценката на Директорката започва да звучи страшно.

Защото надали тази преценка ще бъде обективна. Рано или късно всички ще се превърнат в ходещи портфейли.

Дали този тип преценка ще е най - добрата за бъдещето на децата? Сигурен съм, че не.

Какво става сега? Не знам дали не се е променило нещо за една година и как точно е било по - стария закон, но според мен просто сега се чака повече.

Лошо ли е това? Не знам. Донякъде да, защото, колкото повече стоят децата по домове, толкова  по -лошо.

Донякъде не. Защото бидейки по - дълго там се повишава възможността да се върнат в биологичните си семейства.

Според мен логиката на "новия" закон е правилна. Определено е по - важно да се търсят родители за деца, отколкото деца за родители. За съжаление обаче живеем в доста бедна и лошо организирана държава, която определено не позволява този закон да се прилага по най - добрия начин от, което страдат всички.

Три пъти тръгвам да пиша и се отказвам.
Обаче сега май ще го допиша.
По стария закон са търсели дете, което да подхожда на родителите. По новия търсят родители за детето - каква е разликата 

Положителното по новия закон, за мен лично е единствено това, че нещата не зависят вече само от един единствен човек и това намалява корупцията /до някъде/

Друг е въпроса, че престоя на децата е увеличен законово, нещо в което не виждам логика. /или виждам, защото като помисля реално, ако едно дете до 6 месеца покаже генетични заболявания, а вече е осиновено от родители с претенции за здраво детенце, то много лесно би се стигнало до обратната процедура/

Не съм съгласна с Магьосника за повижаването на възможността за връщане в биологичното семейство, поне в случаите, когато това се прави като самоцел, в името на намаляване броя на изоставените деца или повишаване показателите на социалната служба /демек, вижте как добре си вършиме работата, колко много деца сме върнали на БМ и сме ги убедили да си ги гледат/

Остра съм, но въпроса ме касае лично, защото аз лекувам травмите от такива връщания, а не социалните.

Не си ме разбрал правилно. Не съм съгласна, че  едноличното решение на директорите на домове  беше правилен подход.

Ние сме се срещнали с трудностите на стария закон, не исках да навлизам в конкретни неща, само ще кажа, че директорката на дома, от който взехме нашата Радостина остави у мен прекрасни чувства, но познавам отблизо само тази процедура и за това говоря за нея. 
Тогава попитах нея - както за нас, така и за всички други  хора, станали родители, благодарение на нейната намеса - уверена ли сте в правилната си преценка, в избора, който правите, как взимате това решение и (това на ум) спите ли спокойно след това?!

Днес това решение се взима от повече хора - принципно е по-добре, наистина намалява риска от допускане на грешка. Намалява корупцията, спира още много от лошите страни на осиновяването. Но какъв е критерият за избор на родител за дете?

Аз също съм се замисляла, какъв е критерия за избор на подходящи родители.

 За да се направи правилната преценка, би трябвало както за родителите има подробен социален доклад, то и за родителите на детето оставено за осиновяване би трябвало да има такъв. И то не гола статистика, възраст, образование, а по-скоро емоционално-ангажиран доклад.

Нещо напоследък хич ме няма в словоизлиянията, та направо ще дам пример - Ако на нас ни бяха избрали като подходящи осиновители на спокойно, кротко  и по-скоро флегматично дете, то избора би бил кошмарен.

Слава богу и в двата случая са ни избрали като подходящи за дивачета с огромно количество енергия и инат в изобилие. За добро или лошо, типа семейство като нашето би бил най-добрия за тях.

А по мое мнение вида характер е наследствен.