Малко тъпо звучи въпросът, но снощи ни бяха на гости някакви клиенти на мъжа ми - семейство от 14 години с 2 деца. Та от дума на дума стана приказка за вечерите в къщи. И те един през друг разказваха, че всяка вечер без изключение през всичките години те си лягат едновременно. Било изключено единият да си легне напр. в 23 ч., а другият да остане на компютъра или да гледа филм. / това е нещо като примерна ситуация и мое резюме на разговора/. Било обидно да не изчакаш другия, а да захъркаш, пък той да прави каквото иска. Било като това да започнеш да се храниш преди другия да е седнал на масата и т.н.
Вие как мислите и как действате? Защото у нас това да си легнем едновременно не знам кога се е случвало.
От както се роди бебето пък съвсем стана немислимо. Но и преди това като си бяхме 2 влюбени гугутки всеки си правеше каквото си иска и не ми е идвало на ум да се цупя, че аз лягам да спя, а мъж ми зяпа някои филм. 
Виж целия пост
Вие как мислите и как действате? Защото у нас това да си легнем едновременно не знам кога се е случвало.
От както се роди бебето пък съвсем стана немислимо. Но и преди това като си бяхме 2 влюбени гугутки всеки си правеше каквото си иска и не ми е идвало на ум да се цупя, че аз лягам да спя, а мъж ми зяпа някои филм. 
Иначе се чувствам добре като си лягаме заедно - прекарваме 70 процента от вечерите в леглото, лягаме си с бебето в 22ч. и е супер!Хем тя заспива, хем ние си общуваме повече. 
Смешки...Виж обаче, дразня се, ако готвя някакъв специалитет и 15 минути преди да стане готов, го видя да прежива фъстъчки или чипс 
Но това е друго...
