Детското насилие над животни

Естествено, че не бих толерирала! Нито детското насилие, нито на възрастен. Обожавам животните и възпитавам децата си в уважение и нежност към тях. Моите деца отдавна ме врънкат да си вземем куче, но изчаквам да порастнат още малко.
За мен жестокостта се корени първо във възпитанието. Ако едно дете е малтретирано в къщи, обиждано или удряно, нормално е тази агресия да я прехвърля върху по-слабите и беззащитни същества.

Не толерирам-нито детското, нито на възрастните.
Аз за една буболечка като стъпче навън й правя забележка,а какво остава за друго...

Дали има изобщо някой, който ще напише, че толерира насилието?    Съмнява ме. За съжаление има такива деца , не зная на какво се дължи, но е страшно. Страх ме е да си помисля какви хора ще станат, като пораснат...пази Боже 

Не , разбира се .

Заглавието на темата ти е АДСКИ тъпо!

Мислиш ли, че ще получиш положителен отговор от някого?

Nansen, възможно е да си права че това не е най-точната формулировка на заглавие, НО откъде е провокирано то.................прочетох за един случай, в който малко дете се опитало да смаже главата на малко котенце с прозореца на мазето и когато една жена се намесила, за да спаси животинката, бащата на детето, който през цялото време стоял там и казал: ааааааа, не се притеснявай..............то иска само да размаже котето......................... Извинете, ето че има и хора, които не възприемат животните като одушевени предмети, които дишат, които ги боли, които страдат.................това е страшното. На такъв човек ще му е абсолютно безразлично дали ще отговори положително или не.................По-важните въпроси, които исках да задам са Ако видите дете да измъчва беззащитна животинка, как бихте реагирали? Според вас къде се корени детското насилие над животни?

Семейна среда + нещо заложено, вродено..кой знае от къде...Това е.  Бих се намесила, доста остро при това., но ако родителите са действително такива ...не знам и аз как да ги нарека...какво повече да направим? Виж, ако е някое познато дете, ще положа големи усилия да му повлияя.

ако видя такова нещо  ще се погрижа този баща да бъде размазания

Въпросът е добър, актуален и не цели да нагруби някого, така че не виждам причина за нападки към авторката. Под толериране за мен се подразбира и нереагиране при прояви на такова. Ежедневно съм свидетел на прояви на агресия от децата към животните, било то гонене, мачкане или скубане. За бебе е нормално да стиска, скубе, да пляска, то не знае, опитва. За осъзнато и разбиращо дете също е нормално, предвид опознаващата възраст. И тук идва ролята на родителя и възпитанието, както и за всяко едно нещо. Усилено възпитавам сина си в любов към животните, защото аз самата и родителите ми ги обожаваме и зачитаме. Излизаме всеки ден, търсим кучета и ги галим, храним всеки ден гълъбите тук, не му давам да къса цветята, обяснявам, че и тях ги боли. Става -   - гали кучетата, радва им се, мирише и гали цветята, горда съм. Искам все така да е   Много родители са напълно безразлични към този проблем. Мога да го нарека проблем, защото за мен, човек, който мрази и малтретира (или позволява това да става) животните, той не е добър човек изобщо и във всяко отношение. Няма да забравя синът на една от нас, който късал главите на пъдпъдъци и тя не го смята за жестокост (позволявам си да го коментирам, защото съм го прочела в тема, а не на лични  ).
Има едно-единствено истинско качество у човека, което няма равно и не може да се изиграе с преструвки - това е добротата!  Трябва да я търсим у децата си, да ги поощряваме, да я стимулираме. Знам, че после, в този явно и несъмнено лош свят ( в по-големия си процент поне) няма да им лесно, но все пак. Искам да отгледам добър и състрадателен човек!!! Животните са част от това!!!
Елодия, благодаря ти за хубавата тема  

Аз ти благодаря Блонди  На теб и на всички останали мами  , които ме карат да вярвам, че човешката доброта не е изчезващ вид - проявена към хора и животинки...........

За мен насилието над животни е отклонение от нормалната психика при насилника- дете или възрастен. Приемам го като болестно състояние, поне що се отнася до примерите, дадени от Elodia:). Тях не мога да ги отдам просто на лошо възпитание, мисля, че си има нещо вродено като безпричинната жестокост у някои хора.

Въпросът е, че когато станеш очевидец на такова насилие, още повече когато родителят не взима отношение по въпроса..............каква трябва да ти бъде естествената реакция, при условие че всяко действие спрямо детето насилник, в повечето случаи, вербално, ще се изтълкува като посегателство от страна на неговия родител...............аз лично съм се сблъсквала с деца, на които ако им направиш забележка или повече ще се нахъсат или ще се оплачат, че ги закачаш.............И в крайна сметка, ще излезеш без вина виновен в следствие агресивното поведение на това дете??!!!

Засега синът ми не проявява никакъв нездрав интерес към животните - наблюдаваме, даваме храна, говорим си за тях. Така че нямам основания за претеснения.

НО. Насилие ли е кръцнеш дъждовния червей на две, за да видиш как и двете му части продължават да се движат? Насилие ли е да ръчнеш охлюва с пръчка, за да се скрие в черупката си? Насилие ли е да откъснеш крилата на муха, за да подскача смешно?
Защото аз всички тези неща съм ги правила като малка, пък не виждам да се е отразило по някакъв особен начин на психиката ми. Също така пред очите ми са колили кокошки и прасета. И са ги драли. Да не говорим що хлебарки, мухи и комари съм изтребила.
Е, аз не съм фен на насилието. В нито една от формите му. И определено се имам за свестен човек.