много тъпо звучи, но случвало ли ви се е по време на бременността дасе чувствате ужасно самотни дори и заобиколени от близки и приятели ? на мен много често ми се случва и се чудя хормоните ли са или съвсем вече си загубих разсъдъка. много често имам нужда да гушкам някой който е до мене, за да чувствам, че не съм самичка , реввам ако остана сама в стаята за по дълго време...смях ...ма хем ме изнервят понякога хорицата , хем не ми се ходи самичка даже до магазина . случвало ли ви се е?
Виж целия пост
чувствате ли се самотни без причина, бременни майчета?
- Публикувана: 15 юни 2007, 12:24 ч.
- Последно мнение: 23 юни 2007, 18:22 ч.
# 2
15 юни 2007, 12:29 ч.
Нормално е, хормоните бушуват с пълна сила. Аз нямах и дано и за в бъдеще нямам следродилна депресия, но предродилна имах - на моменти се чувствах много самотна, а винаги и за всичко можех да разчитам на семейството си и приятелите.
Ще ти мине
Виж целия пост
Ще ти мине
# 3
15 юни 2007, 12:41 ч.
Имах подобни състояния и аз и често плачех, а никой не можеше да разбере защо го правя (не че аз можех де 
)
Виж целия пост
)
# 4
15 юни 2007, 12:47 ч.
Ами не. Имах нужда от гушкане, но не защото се чувствах самотна, а защото имах "пристъпи" на любвеобилност. Чувствала съм се самотна преди, понякога. Но с бебето в корема, дори самичка у дома, се чувствах, сякаш си имам компания. То и си беше така. 
А откакто съм родила, нямам и миг, в който да се чувствам така. Точно това си мислех преди две вечери. Каквото и да изпитваш, навярно е от хормоните и ще мине. Но и трябва да правиш нещо по въпроса, да разсейваш тези емоции, да си създаваш положителни, за да не те хване и някоя следродилна депресия.
Виж целия пост
А откакто съм родила, нямам и миг, в който да се чувствам така. Точно това си мислех преди две вечери. Каквото и да изпитваш, навярно е от хормоните и ще мине. Но и трябва да правиш нещо по въпроса, да разсейваш тези емоции, да си създаваш положителни, за да не те хване и някоя следродилна депресия.
# 5
15 юни 2007, 12:50 ч.
Редовно ми се плаче, но самотна не мога да кажа, че се чувствам.
Виж целия пост
# 6
15 юни 2007, 13:07 ч.
понякога ми се случва, но може би не чак в такава степен, в каквато го описваш.
Виж целия пост
# 7
15 юни 2007, 15:42 ч.
Редовно си поплаквам и понякога се замислям, че ако някой ме попита за какво плача, няма да мога да обясня. Понякога се заставям да го обясня на себе си и като се чуя каква тъпа причина измислям, започвам да се смея.
И аз се чувствам налудно в такива моменти, но ми е ясно, че е от хормините и просто не обръщам внимание.
Имам и пристъпи на любвеобилност, почти непрекъснати. Добре, че мъжът ми не се дърпа
Изобщо не се притеснявай. Важното е да знаеш, че е нормално и ще мине.
Виж целия пост
И аз се чувствам налудно в такива моменти, но ми е ясно, че е от хормините и просто не обръщам внимание.
Имам и пристъпи на любвеобилност, почти непрекъснати. Добре, че мъжът ми не се дърпа
Изобщо не се притеснявай. Важното е да знаеш, че е нормално и ще мине.
# 8
15 юни 2007, 16:03 ч.
Самотна - не,но доста често си поплаквам,понякога и за глупости.Но какво да се прави - хормоните се казват думата 
.
Виж целия пост
. 
# 9
15 юни 2007, 16:36 ч.
По време на бременността бях тук депресивна, ту агресивна - такива чувства и насторения бушуваха в мен, че самата аз не се търпях, а близките ми бяха подложени на сериозни изпитания... 
Виж целия пост
# 10
15 юни 2007, 16:46 ч.
Не съм плакала и не съм се 4уствала самотна. От време на време съм нервна и не понасям никои около себе си, но това маи ми е характера, а не е от бремеността 
Не намирам да съм се променила в нещо 
, но имах приятелки които пла4еха много и бяха доста депресирани без да знаят защо, така, 4е при всеки е разли4но.
Виж целия пост
Не намирам да съм се променила в нещо , но имах приятелки които пла4еха много и бяха доста депресирани без да знаят защо, така, 4е при всеки е разли4но.
# 11
15 юни 2007, 17:51 ч.
Никога не съм се чувствала самотна, въпреки че даже не работех по време на бременностите си.
Явно при теб по този начин хормоните ти изразяват бушуването си.
На мен ми се доплакваше от разни сантименталности...
Виж целия пост
Явно при теб по този начин хормоните ти изразяват бушуването си.
На мен ми се доплакваше от разни сантименталности...
# 12
22 юни 2007, 15:46 ч.
Аз в момента много често се чувствам самотна като теб... 
А понякога когато има някой при мен ме изнервя страшно много.Мисля че е нормално какво да се прави-хормони 
Виж целия пост
А понякога когато има някой при мен ме изнервя страшно много.Мисля че е нормално какво да се прави-хормони 
# 13
22 юни 2007, 15:53 ч.
това е нормално .аз все се чувствах неразбрана и малко самотна,въпреки че бях заобиколена с обич.често ме избиваше на плач и депресия.след раждането нито съм изпадала в следродилна депресия,нито съм се чувствала самотна така че всичко е от хормоните
Виж целия пост
така че всичко е от хормоните
# 14
22 юни 2007, 15:56 ч.
Ами все ми се струва,че мъжо не ми обръща достатъчно внимание и само го увиквам,че все в работата му е акъла и мен ме пренебрегва и се чувствам самотна.Всъщност не е така,ама тия пусти хормони...На моменти направо изтрещявам.Като се усетя,че ме хващат лудите,излизам да се разхождам-това ми е терапията.
Виж целия пост
Препоръчани теми