Страстоубийците и разпалващите страстта елементи на външния вид и поведението н

Пролет, факта, че си даваш сметка за това е много добър - повечето майки не осъзнават  изобщо. Смятат, че детето им е вързало в кърпа семейният живот - и ходят раздърпани, мърляви, грозни.  После се чудят и реват, що мъжа изневерявал. 

Офф и аз излизам, че малкия се размрънка.

И аз бих искала да се радвам на бебе, защото знам, че наистина ще ме промени. При мен проблема е че качих много килограми. Купувам си хубави дрехи, но те не ми стоят добре, все на диети, все глад, а резултат няма. И действително преди мъжа ми да ми каже, че съм се променила не бях забелязала.

Ооо, Пролет, недей да пускаш такива теми, че ще депресираш голяма част от съфорумките

Аз също имах такива мисли след като родих дъщеря си- бях на 20 години, със самочувствие на красавица, винаги слаба и модерна  и си живеех с мисълта, че това ще си е все така, без да се грижа особено, за да запазя поне част от това, което природата ми е дала. Но, за първия рожден ден на малката направих малко тържество и реших да се издокарам по-така.  И в миг истината ме заля...     все едно се виждах за първи път след раждането, направо се изумих.
Бях толкова заета с детето, работех, гледахме се сами, все бързах, не се поглеждах по цял ден и резултата беше следния:
- въпреки, че качих само 7 кг по време на бременността си, от 45кг  бях станала 52, близо година след раждането аз продължавах да бъда 52 килограма.    Живеех си с мисълта, че каквото и да ям, не пълнея, но де факто бях напълняла и си личеше.
- преди да родя имах определен начин на обличане- секси, в известна доза предизвикателен, задължително високи токчета, деколтета, модерни цветове и модели, а от година насам си купувах само анцузи, маратонки или други равни спортни обувки,  съвсем невзрачни блузки и дънки, абе направо- все едно бях  друг човек. И пак ми беше трудно да приема факта, че преди при всяко излизане събирах погледите на минувачи, а сега бях просто майка  с дете.. 
-бижутата, обожавам ги, но незнайно как от сума ти време ги бях забравила- нито едни обички не намирах за необходимо да сложа или гривна- да не би да одраскам малката.
-маникюра- пак поради същата причина се разделих с дългите, винаги красиво изрисувани нокти, но даже и не се сещах да си сложа поне безцветен лак. Все си казвах "сега няма смисъл, като има повод-тогава". 
-естествено- прическата- имам дълга до кръста коса, с  която съм правила какви ли не прически, но от близо година- само на опашка, като ученичка. Просто не ми се занимаваше.

И още един куп ей -такива дребни, на пръв поглед, компромиси със външния ми вид.
Окопитих се бързо де, научих се да влагам време  и средства, за да изглеждам добре. Това ми помага и да се чувствам добре. Сега съм горда, че след още едно раждане се побирам в дрехите си от осми клас, че изглеждам много по-добре, отколкото преди 4 години и че мога да виждам обожанието на съпругът си, който е 4 години по-млад от мен, но абсолютно никой не може да  повярва, че не съм поне колкото него на години.   
Не се занемарявайте момичета, важно е да сме хубави, за да сме щастливи самите ние! 

А това е самата истина, но не знам защо са малко  жените, които го приемат и правят нещо, за да го променят. Като сме майки трябва да сме грозни, дебели, демоде облечени ли? 

  аз съм от тези, дето няма да изведат детето и ще го затворят да си играе само - но няма да изляза с неоправени нокти примерно.

Неделя от край време си е ден за мен - не пера, не чистя, не готвя занимавам се със себе си.

И аз съм така.  Не мога да изляза даже и до магазина пред блока, ако не съм се понагласила малко. Не говоря за тежък грим и вечерно облекло, но не мога да се показвам с обелен лак, раздърпан или неизгладен анцунг или пък с нересана цял ден коса, небрежно вързана на кукуриго. 

Ако моят мъж ми каже така, първо щях да си помисля, че има впредвид някаква вътрешна промяна и наистина това би си мислил като го казва. На първо място ме е избрал заради хармонията между нас в духовен и междуличностен план, а след това заради външния вид. Вярно, че още не съм родила и се грижа за себе си, но съм сигурна, че ме обича не заради опаковката. Ще видим как ще е след раждането Все пак минималните грижи /прическа, грим, маникюр, хубави дрехи/ са въпрос на уважение към себе си и към любимия. И за мен не е идеално, като ходи разрошен и неглиже из къщи, а като отива на работа не ми се иска да го пускам - толкова е хубав . Но това няма нищо общо с любовта Не мога да го карам да стои с костюм вкъщи  , но ще му намекна да си сресва къдриците, когато пак станат големи

А аз като пуснах такава тема и ми скочиха.
Вярно в началото не стана ясно за какво говоря, но на следващия пост се изясних и...
ме нарекоха блондинка   

Ми да - и аз съм си посменила начина на обличане. На токчета вече цяла година не съм се катерила, минах на дънчици и тениски... А преди ходех с поли (не къси, но по тялото), панталони с ръб, ефирни блузи, секси фино бельо...
Бижута и аз вече не нося - да не осакатя детето Но бижутата да са ми кусура. И без тях може.
Килограмите ми са +6 отпреди да забременея, но тогава бях окльощавяла доста и сега са си ми ок за ръста. Но пък ми ги няма плочките, които ми бяха голям процент от чара. И дупето ми е едно целулитно отпуснато... А в тази жега не мога да направя много по въпроса...
 

Ха! Както искат да ме наричат. Но всяка жена като се замисли, рано или късно стига до топзи момент в различна степен... Същото е като с чуждите езици - докато ги практикуваш ги знаеш, но заемеш ли се с друго и отмине време... Мислиш си, че владееш още езика перфектно, но като го заговориш - ми то пълна трагедия!

Аз имам доста какво да кажа по въпроса, но бебо не ме оставя... Очаквайте включване скоро с нещо по-различно от обеления лак и окапаните дънки...

Вслушай те се в мойте думи,
 Вглеждането в самите себе си трябва да бъде винаги и да не си измисляме причини  че нещо ни пречи. Аз съм на 40 год. Септември изпратих дъщеря си студентка.Като останах сама със съпруга си видях че от грижи към дъщеря ми  и др.  не  е остнанало време за мен.А е непростимо.Сега съм  си съставила план за реласк, схема за отслабване и ето видях интерес и в очите на съпруга ми, нещо което не съм виждала отдавна.

Аз принципно цял живот съм си на някакви странни периоди на разгрозяване и разхубавяване. И това не зависи много от това дали съм след раждане или други някакви събития в живота ми. Просто така. Идават си периодите и си отиват. Безпричинно.

Няма да забравя една Нова година мъжът ми си пристига специално от чужбина за да празнуваме заедно и докато обикаляхме трескаво по магазините като ми изтърси че много съм се занемарила напоследък....идваше ми... Много ме обиди и направо ми развали настроението за празника. Идва си през лятото, а аз бях толкова променена, че родната ми майка не би ме познала. Тогава пък се скъса от ревност и мен изтормози. Защо ми били толкова къси полите, толкова големи деколтетата и толкова високи токчетата и в този дух. То пък няма угодия да му се не види.
Абе за толкова години, едно нещо ясно съм осъзнала. Грижата за външния вид е за себе си и в никакъв случай не за мъж. Като не му харесва нещо, много му здраве! Важно е ние самите да си се чувстваме комфортно, дали във вечерна рокля или анцуг, без значение.

Аз още не съм родила,но съм бременна и виждам същите симптоми при себе си.Тъй като съм в начална бременност през повечето време ми е толкова лошо и така ми се гади,че съм се занемарила напълно.Не се гримирам,не си правя косата и често пъти дори и крем на лицето не си слагам,просто нямам сили за това.Все си казвам,че след 3-я месец когато се почувствам добре отново ще се върна към навиците си,защото преди бях поддържана жена,но въпреки това на моменти ми е гузно.Не смея да помисля даже какво ще стане с мен когато дойде бебето.