Лунче, душа да не ти залепват пръстчетата по удивителните и въпросителните знаци в тая жега...или просто толкова много се вълнуваш наистина... По темата, не съм присмехулник, избягвам да се присмивам на хората, освен на себе си
Много уважавам хората, които умеят да се присмиват на себе си. Но за целта, човек не трябва да се взима на сериозно, което е рядко срещано явление. Точно заради това, любимия ми писател е Джером К. Джером. Заради невероятното му чувство за хумор, с което осмива на първо място себе си, и после другите. За мен това си е философия и начин на живот.
Много уважавам хората, които умеят да се присмиват на себе си. Но за целта, човек не трябва да се взима на сериозно, което е рядко срещано явление. Точно заради това, любимия ми писател е Джером К. Джером. Заради невероятното му чувство за хумор, с което осмива на първо място себе си, и после другите. За мен това си е философия и начин на живот.
По темата - присмивам се твърде често, на когото ми е в периферията, за всичко, но и много нося на присмех, и критика, и майтапи от други към мен. Аз самата доста се присмивам и осмивам себе си. Имам чувството понякога, че съм най-самокритичния пърсън на света (добре, де, в София)