Този въпрос много ме вълнува - помагат ли ви бабите и дядовците във всекидневните грижи за децата. И ако го правят, по задължение ли е или с любов и желание? И мислите ли, че е добре децата ви да прекарват повече време с вашите родители?
Виж целия пост
Помагат ли ви бабите и дядовците за децата?
- Публикувана: 26 юни 2007, 14:36 ч.
- Последно мнение: 2 авг. 2007, 10:41 ч.
# 1
26 юни 2007, 14:42 ч.
Никога не са. И те не са се натискали 
Не съм съжалявала обаче. На мнение съм, че родителите трябва да си гледат децата, а не бабите и дядовците.
Не мога да отрека, че понякога ми се е искало някой да я погледа за час- два, но това е ставало много рядко. Когато съм била наистина много уморена.
Виж целия пост
Не съм съжалявала обаче. На мнение съм, че родителите трябва да си гледат децата, а не бабите и дядовците.Не мога да отрека, че понякога ми се е искало някой да я погледа за час- два, но това е ставало много рядко. Когато съм била наистина много уморена.
# 2
26 юни 2007, 14:52 ч.
Майка ми ми помага,но не постоянно,а само,когато наистина се налага.Прави го от любов и с голямо желание.Да е жива и здрава!
Виж целия пост
# 3
26 юни 2007, 14:57 ч.
А на мен баща ми много ми помагаше и учеше децата на много неща. Зимно време ги водеше но пързалки, лятото за риба, четеше им много приказки, но го загубихме миналата година и сега остана майка ми, на която хич, ама хич не и се гледат деца.
Свекървата живее много далече, така че ми помагат гледачките, но те не дават на децата обичта, с която ги обгръщат собствените баба и дядо.
Виж целия пост
Свекървата живее много далече, така че ми помагат гледачките, но те не дават на децата обичта, с която ги обгръщат собствените баба и дядо.
# 4
26 юни 2007, 15:00 ч.
Дъщеря ми е още много малка - 1г. и 3 месеца, помагат ми рядко но с огромно желание, най-вече баба ми, която занимава прекрасно детето, но не ги оставям сами, защото е възрастна и не смее да я поеме сама, но при всички случаи мога да свърша някоя работа из къщи или да си почина в другата стая. Понякога й я давам за цял ден събота или неделя, когато баща ми може да й помага. Майка ми не работи, но никога не съм давала детето само на нея, не може да се оправи, няма подход, а май и желание. Иначе дъщеря ми никога не е спала другаде без мен.
Реплики от типа "който си е раждал деца, да си гледа" не ми допадат, аз също не одобрявам детето да се даде със седмици по баби и дядовци, но и родителите имат нужда от отдих по няколко часа седмично.
Виж целия пост
Реплики от типа "който си е раждал деца, да си гледа" не ми допадат, аз също не одобрявам детето да се даде със седмици по баби и дядовци, но и родителите имат нужда от отдих по няколко часа седмично.
# 5
26 юни 2007, 15:01 ч.
За ежедневните грижи по-скоро не помагат. Няма и нужда.
Родителите на съпруга ми обаче винаги са на разположение, когато имаме нужда да оставим децата на някого и се сърдят, когато това НЕ се случва често.
Майка ми си продаде апартамента в София и си купи къща в планинско село, за да има къде да ходят децата през ваканциите. Правим го заради децата, не го приемаме като почивка от тях.
Това брои ли се за помощ?
Безценни са миговете с баба и дядо. Не бих лишила от тях децата си. Моите баба и дядо починаха, но споменът още ме топли.
Виж целия пост
Родителите на съпруга ми обаче винаги са на разположение, когато имаме нужда да оставим децата на някого и се сърдят, когато това НЕ се случва често.
Майка ми си продаде апартамента в София и си купи къща в планинско село, за да има къде да ходят децата през ваканциите. Правим го заради децата, не го приемаме като почивка от тях.
Това брои ли се за помощ?
Безценни са миговете с баба и дядо. Не бих лишила от тях децата си. Моите баба и дядо починаха, но споменът още ме топли.
# 6
26 юни 2007, 15:06 ч.
И при мен е точно така.
Виж целия пост
За ежедневните грижи по-скоро не помагат. Няма и нужда.
Родителите на съпруга ми обаче винаги са на разположение, когато имаме нужда да оставим децата на някого и се сърдят, когато това НЕ се случва често.
Безценни са миговете с баба и дядо. Не бих лишила от тях децата си.
Родителите на съпруга ми обаче винаги са на разположение, когато имаме нужда да оставим децата на някого и се сърдят, когато това НЕ се случва често.
Безценни са миговете с баба и дядо. Не бих лишила от тях децата си.
# 8
26 юни 2007, 15:23 ч.
Помагат ми много и майка ми,баща ми и свекърва ми, а дори се случва и моята баба да се включи в понякога. А и от другата седмица яслата им ще почива,а аз съм вече в деветия месец,така че ще се включат всички активно. Да са живи и здрави и да помагат.
Виж целия пост
# 9
26 юни 2007, 15:29 ч.
В ежедневните грижи- не. Не живеем заедно и няма как да стане. Но ми оказват помощ, когато се налага да гледат детето, ето днес например, за да отида на изпит го оставих при баба ми.
Мисля, че за децата е добре да прекарват известно време с бабите и дядовците- и от такова общуване имат нужда
Виж целия пост
Мисля, че за децата е добре да прекарват известно време с бабите и дядовците- и от такова общуване имат нужда
# 10
26 юни 2007, 15:31 ч.
Не!
Нямам помощ от родителите ми. Баща ми сега работи и няма как да ми помага, иначе на времето когато родих големия си син ми е помагал - тогава беше без работа, а и беше по-млад. Майка ми не е добре здравословно, а и не обича малки деца особено.
Разчитаме изцяло на себе си, на бавачката и на детската градина/училището.
А едно време бабите и дядовците какви бяха еххххххх ...............
Виж целия пост
Нямам помощ от родителите ми. Баща ми сега работи и няма как да ми помага, иначе на времето когато родих големия си син ми е помагал - тогава беше без работа, а и беше по-млад. Майка ми не е добре здравословно, а и не обича малки деца особено.
Разчитаме изцяло на себе си, на бавачката и на детската градина/училището.
А едно време бабите и дядовците какви бяха еххххххх ...............
# 11
26 юни 2007, 15:33 ч.
Почти всеки уикенд моите родители взимат сина ми и то с желание не аз да ги карам. На вилата са му направили разни къщички, люлки и катерушки и той се чувства добре там с тях - ходи със желание. 
Виж целия пост
# 12
26 юни 2007, 15:33 ч.
Моите родители,но не всекидневно.
Да,с любов и желание го правят
Виж целия пост
Да,с любов и желание го правят
# 13
26 юни 2007, 17:12 ч.
Смятате ли, че когато вие имате внуци, ще им се отдавате с любов? Ще ги взимате с мерак и ще ги учите на много неща. Ние родителите понякога сме твърде изнервени в нашата твърде активна възраст с хилядите си задължения. Не са ли бабите и дядовците хората, които с мъдрост и търпение могат да обгрижват внуците си и да имат желание да го правят?
Питам, защото при нас не е така... УВИ! Моите деца рядко играят с баба си и дядо си...А с тези на съпруга ми нямаха изобщо шанс - хората починаха рано-рано...
Виж целия пост
Питам, защото при нас не е така... УВИ! Моите деца рядко играят с баба си и дядо си...А с тези на съпруга ми нямаха изобщо шанс - хората починаха рано-рано...
# 14
26 юни 2007, 17:45 ч.
Мисля, че контактът с поколението на родителите ни е важен. В случай, че носи неприятни емоции - сведен до минимум.
Колкото до помагането - искам и правя всичко сама. Децата са мои и грижата за тях също. В случай на ситуация по точката горе, броя го за помощ и използвам момента пълноценно.
Виж целия пост
Колкото до помагането - искам и правя всичко сама. Децата са мои и грижата за тях също. В случай на ситуация по точката горе, броя го за помощ и използвам момента пълноценно.
Препоръчани теми