Когато Дискриминирания стане Дискриминатор.
Срещали ли сте това явление?
Ето един пример за такова поведение:
Жена от ромски произход казва: "В София движението е натоварено, защото надойдоха всякакви селяни"
или
Човек, дискриминиран заради увреждане казва: "Не искам да уча с цигани"
или
Човек, дискриминиран за нещо- каквото и да е, казва: "Този може да е много свестен, но е евангелист- той е сектант, не ми го хвалете"
Моля ви не коментирайте цитираните от мен случаи- те са само за илюстрация на това което имам предвид.
Вие имали ли сте подобни "попадения"?
Защо съществува такова явление?
Дали се развива на елементарано психологическо ниво- "щом другите могат, защо не и аз" или "Щом такъв е моделът на обществото- аз съм част от обществото", или "Аз съм дискриминиран, имам право да се компенсирам, като дискриминирам"? Бих се радвала на тълкования на психолозите.
Толерантността не ни е присъща- това е ясно. Но защо след като сме станали жертва на липсата на толерантност, ние не променяме поведението си? Не ставаме по- широко скроени?
Аз лично съм свидетел на дискриминационно отношение към човек, който се е доказал в обществото, помогнал е и продължава да помага на хора в нужда. Дискриминиран е на основа религиозната си принадлежност, която дори никога по никакъв начин не афишира, а напротив уважава вероизповеданието на хората с които общува. На всичко отгоре е дискриминилан от хора, на които лично е помагал и помага.
Вие сте. Бих се радвала на една по- широка дискусия. Само моля да обсъждаме посоченото от мен явление и да не задълбаваме на ниско ниво.
Благодаря ви.
Виж целия пост
Срещали ли сте това явление?
Ето един пример за такова поведение:
Жена от ромски произход казва: "В София движението е натоварено, защото надойдоха всякакви селяни"
или
Човек, дискриминиран заради увреждане казва: "Не искам да уча с цигани"
или
Човек, дискриминиран за нещо- каквото и да е, казва: "Този може да е много свестен, но е евангелист- той е сектант, не ми го хвалете"
Моля ви не коментирайте цитираните от мен случаи- те са само за илюстрация на това което имам предвид.
Вие имали ли сте подобни "попадения"?
Защо съществува такова явление?
Дали се развива на елементарано психологическо ниво- "щом другите могат, защо не и аз" или "Щом такъв е моделът на обществото- аз съм част от обществото", или "Аз съм дискриминиран, имам право да се компенсирам, като дискриминирам"? Бих се радвала на тълкования на психолозите.
Толерантността не ни е присъща- това е ясно. Но защо след като сме станали жертва на липсата на толерантност, ние не променяме поведението си? Не ставаме по- широко скроени?
Аз лично съм свидетел на дискриминационно отношение към човек, който се е доказал в обществото, помогнал е и продължава да помага на хора в нужда. Дискриминиран е на основа религиозната си принадлежност, която дори никога по никакъв начин не афишира, а напротив уважава вероизповеданието на хората с които общува. На всичко отгоре е дискриминилан от хора, на които лично е помагал и помага.
Вие сте. Бих се радвала на една по- широка дискусия. Само моля да обсъждаме посоченото от мен явление и да не задълбаваме на ниско ниво.
Благодаря ви.
