Тийнейджърите - II
- Публикувана: 13 юли 2007, 13:03 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2007, 18:43 ч.
# 3
13 юли 2007, 13:09 ч.
Реших, че нещо сбърках 
Ето отговора ми за малката сладурка:
Мило "малко" момиче
Аз винаги съм се държала така!
Имало е и куриози
Аз не водех полов живот и давах акъл на приятелките си
Искам да разгранича нещата!
Старая се да се държа майчински(така ми идва от вътре),
но много често се приема покровителствено
Всичките ми приятели ме обичат ТОЧНО заради това
Но не всеки е готов да понесе майчинско отношение
А щерката сигурно ме ненавижда за това
Та моят отговор е - ЗАВИСИ!!!
Бъди такава, каквато си!
Истинските приятели ще те обичат!
Има една много хубава сентенция за приятеля:
"Приятел е човек, който въпреки,
че те познава - те обича!!!"
Виж целия пост
Ето отговора ми за малката сладурка:
Мило "малко" момиче
Аз винаги съм се държала така!
Имало е и куриози
Аз не водех полов живот и давах акъл на приятелките си
Искам да разгранича нещата!
Старая се да се държа майчински(така ми идва от вътре),
но много често се приема покровителствено
Всичките ми приятели ме обичат ТОЧНО заради това
Но не всеки е готов да понесе майчинско отношение
А щерката сигурно ме ненавижда за това
Та моят отговор е - ЗАВИСИ!!!
Бъди такава, каквато си!
Истинските приятели ще те обичат!
Има една много хубава сентенция за приятеля:
"Приятел е човек, който въпреки,
че те познава - те обича!!!"
# 4
13 юли 2007, 13:25 ч.
Запис в новата темичка, писах, брисах ,е -не ми иде отвътре да отговоря на тези въпроси, защото не се е случвало ,и дано не се случва. Сигурно ще повторя много от изказванията, но ако ми дойде на главата, просто ...не зная как бих реагирала и постъпила . Сега се сещам за една приятелка, която забременя на 17 години, цветна бременност, и чак в края на 4-ти месец разбраха какво се случва. Принудиха я да си остави детето за осиновяване , и тя цяла седмица не проговори, не хапна нищо само ,гледаше в една точка .Отидоха и си взеха бебока и сега е в тази опасна тинейджърска възраст, страхотна хубавица .Тогава всички приятелки ,съседи, познати ,целия град я подкрепихме /само че тя си носеше кръста ,и още го носи /.
Виж целия пост
# 6
13 юли 2007, 13:45 ч.
Уф, сетих се за една история... Преди години лежах за задържане с големия син, през 92 -ра. Тогава по други бяха "демократичните" възгледи.... С мен лежеше едно момиче от .... малко градче. За укриване на бременност (не знам дали сега се практикува, но тогава ако си "загазила" - те приемаха в болница в София в последните месеци на бременноста). На 12 години - изнасилено.... Въпреки всичко, тя си искаше бебето (няма да коментирам зрелост и такива - просто разказвам случая). Така се случи, че родихме почти заедно. Явно трогнати от молбите и, й обещаха да изпратят бебето в близък до градчето й дом, където да може да го вижда и впоследствие да си го вземе.... В един момент обаче, дойде денят в който изписаха бебето, а нея - не ( по преценка на лекаря). А трябваше да пътуват заедно. За първи път в живота си видях как някой "пада като покосен от мъка"...
Не ми се коментира, просто се сетих за това дете и как изживяваше мъката си. Тогава бях на 22 и честно казано, първите моменти с моето бебе- бях толкова изплашена, че не знаех какво да правя с това врещящо създание...
Виж целия пост
Не ми се коментира, просто се сетих за това дете и как изживяваше мъката си. Тогава бях на 22 и честно казано, първите моменти с моето бебе- бях толкова изплашена, че не знаех какво да правя с това врещящо създание...
# 8
13 юли 2007, 14:14 ч.
Охоо, продължение на темичката. Супер! Малко да отклоня посоката на разговор и да се похваля: в неделя моята щерка за първи път ми боядиса косата съвсем професионално и сега съм 
Освен това сама се епилира(краката до колената), почиства веждите и слага мн. добре ЛЕК грим. Всичко започна преди около година - изяви желание и махнахме единични косъмчета под веждите(аз го направих, прецених, че моментът е настъпил). Използваше мои гримове 
и как се мацотеше 
Сега свикна, като девизът е: по-малкото е повече!
Виж целия пост
Освен това сама се епилира(краката до колената), почиства веждите и слага мн. добре ЛЕК грим. Всичко започна преди около година - изяви желание и махнахме единични косъмчета под веждите(аз го направих, прецених, че моментът е настъпил). Използваше мои гримове и как се мацотеше Сега свикна, като девизът е: по-малкото е повече! 
# 11
13 юли 2007, 15:29 ч.
И аз да не остан по назад -
Запис
до bigcat : на колко години бяхте тогава?
Виж целия пост
Запис
до bigcat : на колко години бяхте тогава?
# 12
13 юли 2007, 15:58 ч.
до bigcat : на колко години бяхте тогава?
На 13. Но наистина само малко махнахме, а и я болеше . Говорихме, че като я приемат в новото у-ще ще ги намалим още маалко. Сега сама се справя.
Виж целия пост
до bigcat : на колко години бяхте тогава?
На 13. Но наистина само малко махнахме, а и я болеше . Говорихме, че като я приемат в новото у-ще ще ги намалим още маалко. Сега сама се справя.
# 13
13 юли 2007, 16:47 ч.
Побиват ме тръпки
Виж целия пост
Уф, сетих се за една история... Преди години лежах за задържане с големия син, през 92 -ра. Тогава по други бяха "демократичните" възгледи.... С мен лежеше едно момиче от .... малко градче. За укриване на бременност (не знам дали сега се практикува, но тогава ако си "загазила" - те приемаха в болница в София в последните месеци на бременноста). На 12 години - изнасилено.... Въпреки всичко, тя си искаше бебето (няма да коментирам зрелост и такива - просто разказвам случая). Така се случи, че родихме почти заедно. Явно трогнати от молбите и, й обещаха да изпратят бебето в близък до градчето й дом, където да може да го вижда и впоследствие да си го вземе.... В един момент обаче, дойде денят в който изписаха бебето, а нея - не ( по преценка на лекаря). А трябваше да пътуват заедно. За първи път в живота си видях как някой "пада като покосен от мъка"...
Не ми се коментира, просто се сетих за това дете и как изживяваше мъката си. Тогава бях на 22 и честно казано, първите моменти с моето бебе- бях толкова изплашена, че не знаех какво да правя с това врещящо създание...
Не ми се коментира, просто се сетих за това дете и как изживяваше мъката си. Тогава бях на 22 и честно казано, първите моменти с моето бебе- бях толкова изплашена, че не знаех какво да правя с това врещящо създание...
# 14
13 юли 2007, 16:53 ч.
Момичета черпя ви виртуално моята тинейджърка става на 16
Освободена съм от шетане, купона ще се прави в дискотека.
Виж целия пост
Освободена съм от шетане, купона ще се прави в дискотека.
Препоръчани теми