Втори ден се разкарвам до паспортно бюро.Беше ми изтекъл срока на задграничния паспорт,та затова.Не е проблема за паспортта,ами за служителката,която обслужваше хората.
Още вчера ми направи впечатление,че се заяде почти с всеки клиент.Викаше като ненормална.Днес пак същата работа.Имаше опашка от хора.Чакайки моят ред я слушам,че пак се кара на всеки.Докато дойде моят ред се натоварих много, докато я слушам.А хората и мълчат Подавам и съответните формуляри,а тя като ме почна и мен:"Защо не сте си донесли копие от еди какво си?"Обаче го казва на висок тон,нетърпящ възражение.Аз само това чаках.Казвам и първо със спокоен глас:"Не съм знаела,че е нужен този документ. Утре ще дойда пак.Какъв е проблема?" А тя:"Ами омръзнало ми е все с недоразбрали да се занимавам"
Аз кипнах!Викам и:"И на мен ми е омръзнало да се занимавам със служителки,които си мислят,че това им е бащиния.Как пък не осъзнахте,че хората,които обслужвате и с които се държите абсурдно,са ви работодатели.А пък на вас, ако не ви се занимава с хора,полето е свободно.Или пък стойте си вкъщи.Там никой няма да ви се пречка.Не вярвам, насила да са ви сложили тук,нали?Като не ви изнася,освободете си мястото на някой ,който му се занимава с хора и който ще има човешко отношение.И накрая да ви споделя:нито съм глуха,нито малоумна, за да ми крещите с такъв тон!"
Тя се ядоса още повече и затвори гишето с думите:"Сега заради тебе,няма да бъдат обслужени и другите хора!" Оставаха още 15 мин.до края на работното и време.
Изобщо не се ядосах,че не ме обслужи.Така или иначе утре пак съм там.Но ме хвана яд на реакцията на останалите чакащи след мен.Гледаха ме възмутено,а една жена дори ми каза:"Защо не си изтрая?Сега видя ли какво направи?Утре ще се разкарваме пак.Какво като вика?Ами ще я изтърпиш за 5 мин!"
Направо щях да падна от думите на жената.Не очаквах,че някой ще ме защите.Но пък най-малко очаквах,че другите потърпевши ще ме укорят.