как губите с достойнство

  • 1 464
  • 27
случи ми се нещо банално, което ме накара да си дам сметка, че никога никой не ме е учил да губя. боря се докрай за човека, когото обичам, накрая това се тълкува като слабост и липса на достойнство. питам - как да изляза от този абсурден омагьосан кръг  newsm78
Виж целия пост
# 1
Зарежи го и се напий.
Не съм се борила за мъже. Като не ще, други щъкат по Земята, а тя е голяма - особено като се мери по екватора.
Виж целия пост
# 2
Борбата е до един момент. До първото НЕ. После ги оставяш  да се борят за теб.  Wink
Виж целия пост
# 3
понякога борбата до край , особено за човек, когото обичаш наистина отнема от достойнството.
мисля, че се усеща границата, когато прекрачваш  себе си. няма защо да те учи някой специално на това.
при някои хора тази граница е по-близо, при други по-далеч.
зависи и от възрастта също така.
аз съм правила големи компромиси, но до загуба на достойнство не съм стигала.
както казах, усеща се момента.

Виж целия пост
# 4
Не разбирам, какъв смисъл има 'да се бориш' за някого? Като не те ще, какво, ще се променяш  докато те заиска ли? Чудно ми е това, моля пояснете.
Виж целия пост
# 5
Не разбирам, какъв смисъл има 'да се бориш' за някого? Като не те ще, какво, ще се променяш  докато те заиска ли? Чудно ми е това, моля пояснете.
И аз това се чудя  newsm78 малко като в сапунките звучи.
Виж целия пост
# 6
Да се бориш, не е слабост или липса на достойнство.
Борят се хората, които знаят какво искат и как да го
постигнат. Накарай го да се влюби в теб и го смачкай.
Може пък и да ти олекне, ако се чувстваш унизена.
Виж целия пост
# 7
Загубена кауза, Лиси! Да отделиш на някакъв недооценил те сульо година-две от живота си, че и да му доказваш, че и да го влюбваш...ай сиктир бе! Губене на време, което можеш да оползотвориш за собствено удоволствие. Освен ако не си мазохист и това да те прави жизнена и права.
Виж целия пост
# 8
Не съм можела навремето, унижавала съм се. Не съжалявам. Всичко се учи. Общо взето вече знам. Това не го прави по-леко, но поне осъзнавам реално нещата, а това не е малко. Във всяко нещо си има приоритети и винаги се намира положителното в дадена ситуация. Старая се да мисля за това  Simple Smile
Виж целия пост
# 9
Има граница, където борбата трябва да спре и всеки я усеща сам Thinking
Виж целия пост
# 10
Питала съм се, ако бащата на децата ми се влюби в друга, какво ще правя и не можах да си отговоря. Мисля, че ще се оттегля, колкото и да не ми се иска и ще се надявам да се върне при нас, някога. Каквото и да правя няма да помогне. Дано не се случва.
Виж целия пост
# 11
Мисля, че "унижение" не е най-точната дума.
Моя колежка от университета планини прескочи,
за да вкара един от професорите ни в леглото си.
Сега са женени, имат две деца, човекът я боготвори.
Смятам, че всяка жена си усеща кога има смисъл да се
бори. От това нито достойнството й страда, нито пък
става въпрос за унижение. Щипаните госпожици умряха.
Виж целия пост
# 12
Никога не съм се виждала като Скарлет О'Хара. А и  не си падам по мустакати.
Виж целия пост
# 13
Лиске, твоят пример се нарича амбиция. На другото му викат 'Да гониш Михаля'.
А, има и друго - тези с амбицията, обикновено, като прехвърлят планините започват да си търсят други. Спортни натури, не че нещо.
Виж целия пост
# 14
 
боря се докрай за човека, когото обичам, накрая това се тълкува като слабост и липса на достойнство. питам - как да изляза от този абсурден омагьосан кръг  newsm78

Кой го тълкува като липса на достойнство, това че се бориш, освен ако не се унижаваш, де. Унижаваш ли се, унижава ли те? Ако е така няма никакъв смисъл от борба, събирай си гащите и парцалките и се омитай с цялото си достойнство.
  Иначе с достойнство се губи като се фръцнеш възможно най-пренебрежително и вгорчиш победата на победилия  Mr. Green

   

 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия