Помощни училища- какво мислите за тях?

Мамо Раче - това , което разказваш за фитнеса е потресаващо - буца ми засяда в гърлото , как е възможно - аз ли съм прекален идеалист или ..... нямам думи .... това даже не ми е минавало и през ума , камо ли да го направя ! Срамувам се от тази "колежка" - излишно е да казвам , че заради такива бездушни хора Вие нямата вяра в нас ... Аз ще съм щастлива да съм ви от полза , ще съм щастлива прекрасните очи на детето ти да ме погледнат с обич , ще тикам количката му с гордост от който и етаж да е - тази жена само може да съжалява , че няма душа и сърце да изживее този миг , пък нека тялото и да е перфектно . За нормалните хора е ясно , че не тялото прави човека !  Предай моите поздрави на Вики  , целуни го и му кажи , че една госпожа много съжалява , че той не е неин ученик ! Останете си със здраве и лек ден !           

Пепи,аз някъде бях писала,много съм доволна от тази програма с ресурсно обучение.Първо-ресурсната ни е с мнооого години стаж  като учител в помощното училище и второ-много добре се сработва с останалите учители на дъщеря ми.По-скоро бих се оплакала от логопедката ,но вече няма смисъл,защото имаме нова.

Дъщеря ми е при ресурсната в часовете по физическо,или музика,или рисуване и трудово,а през останалото време си е при децата в часовете.
  Как да си кривя душата и да кажа че не съм доволна,като не е истина просто.Както казах,нямам нищо против помощните училища,не съм и искала да ги закриват.

 Нека не го превръщаме в личен диспут,но искаш ли да ти кажа какво върша аз за "Мизерната си заплатка", която е наистина такава (преди да излеза в майчинство , взимах около 260лв) . Работя в Помощно училище-интернат.Водя начален етап на обучение,поемам децата, те са около 12-15, в 12ч, водя ги да обядват, като се има предвид,че не всички могат да се хранят самостоятелно,значи ги и храня.След което следва баня-намиране и подреждане на дрехи, които съм ги събирала от комшии и познати,защото държавата....проявява страшен интерес и е загрижена за тия деца. Следва следобеден сън, оправяш легла и деца, сякаш си си в къщи и са твои и чак оттук нататък започваш учебните занятия. Давам и нощни дежурства, меря температура, раздавам лекарства,при нужда ходя и по болници , за което ми се плащат 0,89лв. И при всичко това не се оплаквам, обичам си работата и децата и когато завършат 4 клас ми е мъчно,че се разделям с тях.
Смятам,че съм лично ангажирана с този проблем и пак казвам-не нападам никой, но е нужно да погледнете и от другата страна. Мисля,че трудът на повечето от нас е достоен за уважение! С най-добри чувства 

Не съм искала да те обиждам. Виждам, че пишем за едни и същи неща, но не можем да се разберем. Системата не е готова. А кога ще е? Пътя е толкова труден, че единственото което изпитвам аз, когато срещнем стената, за която ти пишеш е - вече дори не е гняв, а безпомощност. Не знам по какъв начин да ви помогнем на Ресурсните учители. Някъде се губи контакта. И двете казваме едно и също- трябва да има разнообразие, за да има алтернатива. Но не може да отречем колко важно е да се случи интегрираното обучение в масовото училище. Помощните училища се закриват не за сметка на другите, не заради интегрираното обучение и не бива да бъдат противопоставени- има деца и за едните и за другите. Нищо обаче не трябва да се случва за сметка на децата. За случаи като с детето с епилепсия можеш да се обръщаш към нас. Познаваме достатъчно хора, които да решат проблема много бързо. Не зная в кой град работиш. Но всеки Ресурсен център има Родителско настоятелство. Нашето настоятелство не е уведомявано до сега за такива случаи-не защото ги няма. Насочвайте родителите към настоятелството. Трябва да се работи повече с родителите, знам, че вие нямате физическа възможност да сте в час със всички неща около казусите на децата, но настоятелството би могло да се запознае с тях- нали е затова е Родителско .

Eis- благодаря ти за коментара - ето това е начало на диалог , от който и двете страни можем да извлечем полза . Аз исках просто да кажа , че да има родители , които искат децата им да учат в масово училище , но има и други , които предпочитат помощното училище - държавата е тази , която трябва да намери начина да задържи и двете форми на обучение . Има търсене , трябва да има и предлагане - има и специалисти , които са готови да работят . Вместо да се караме е време да го изискаме .От съществуващия конфликт губят деца/родители и учителите/специалисти - когато двама се карат е ясно кой печели !

Ок- в интерес на диалога аз се оттеглям от темата, както казах преди няколко посто. Нямам намерение да отблъсквам никого. Аз също съм отворена за диалог.
Ще ти пиша на Лични.

Добре е да има диалог.
Всички родители искат децата им да учат във масови училища, някой деца за съжаление не могат. Но трябва да се даде шанс на повечето да опитат, и системата да се развива така, че повече деца да могат да са в масово училище.
Мисля си за конкретни мерки - представям си колко изолиран се чувства един ресурсен учител в масово училище. Може би има колективи където са по милостиви, но в общия случай не са.
идеята ми е, да се осигури подкрепа за ресурсните учители, без те да я искат
И си мисля за тези родителски комитети, защо не предприемат повече действия - да посещават в час, да организират акции, да докарат някоя известна личност специално за децата с проблеми, да изнесат беседи за болестите. Не знам може и да се прави.
Също си мисля, че не може всички училища да са интегрирани. Може би е добре по едно училище в община, там да работи по голям екип.
Atrakcia, в кое училище преподаваш. Може да се организира акция за дрешки, ако искаш ми пиши на лични.

аз нямам личен опит нито с ресурсни учители, нито с такива от помощни училища, но бих искала да споделя наблюденията си от много подобни теми и разговори...
прави ми впечатление, че в 99% от случаите родителите говорят за деца, които подлежат на интеграция и за които е по-добре да са в масово училище, докато пак в 99% от случаите специалистите говорят за децата, които не могат да бъдат в масово училище/за съжаление има и такива/. получава се така, като че ли всеки вижда само и единствено своите си случаи. и там се къса комуникацията.
за мен нещата стоят така:
1. помощни училища трябва да има, но не в този им вид. не зная пишещите учители тук къде преподават, но в моя роден град Помощното е най-окаяното училище в града. в квартала в който живея също има Помощно училище и то не изглежда по-добре. за мен тези училища трябва да изглеждат и да предлагат обучение като в един добре оборудват център за работа с деца с увреждания. да имат много по-подкрепяща среда - архитектурна и психологическа, отколкото обикновените училища. за това трябват средства. ако намалянето на броя на помощните училища, повиши качеството, аз съм за!
2. интеграцията в масови училища изисква желание и усилия: от страна на учителите, от страна на ресурсните учители, от страна децата/с увреждания или без/ и техните родители. масовото училище никога няма да е готово за интеграция. то трябва да бъде подготвено! това изисква жертви: откъм време, откъм нерви, откъм безсънни нощо, ако щете...тук оправданията като "за 200 лева - толкоз!" не важат, защото тези неща не се измерват с пари...
3. къде ще учи детето би трябвало да решават основно родителите. не подкрепям мнението, че те нямали реална представа за способностите на децата си! а кой има?! специалисти, които ги виждат за 2 часа и го оценяват ли?! родителите искат най-доброто за децата си. това понякога включва да не ходи в масово училище. от многобройните си срещи с родители на деца с увреждания и от опита ми в този форум имам впечатления, че по-често подценяват децата си, отколкото обратното.
4. мисля, че ако интеграцията започва още от масовите детски градини, за всички ще бъде много по-лесно. но при всички положения нещата няма да станат изведнъж и повсеместно

Точно така.Подкрепям напълно.
През далечната 95 година нямаше такива ресурсни учители ,но записах детето си на градина ,по настояване на един доктор-Богдан Кръстев от Пловдив.Вярно е,че тя беше хиперактивна и трудна за гледане и все бях в очакване да ни помолят да я отпишем,но не се получи така. Напротив,детето изведнъж напредна в говора ,намери си другарчета,вгради се в колектива.Останахме много доволни ,доктора също.Единствено заради госпожите ми беше съвестно,че много ги изтормозвахме. Щерката все беше в движение и се налагаше да не я изпускат от поглед.
Уф,отнесох се. Исках само да кажа,че много се радвам,че тогава взех това решение да я запиша в масова градина  и детето ми израстна уверено в себе си .Сега също много си харесва съучениците и даже няма търпение да започва учебната година.

Е да де учителю - благодаря за публикацията, е затова, защото самите учители определят кое дете е с умствено изостаналост и кое не, човек трябва наистина да си търси стойностни учители, които да имат подход към децата.

Не ми се иска да говоря за тези помощни училища.

В Пловдив му казват малоумното. Да, ама моето дете не е малоумно. Децата от това училище съм ги виждала. И физически и психически са увредени. Идват с учителя си в парка.

Съгласна съм с Агнешка.

т.1 много ми хареса по принцип за вида на училищата - да са красиви и оборудвани, за интеграцията също. Народът ни не разбира от тази интеграция, не я осъзнава, самите учители там не си вярват, че на тези деца може да се помогне и може да излязат от кривите на положението си, също така не изгарят от желание да работят сериозно с тях- всякаш са ги отписали, че те ще си останат такива.
Поне така е при нас. Ето това много ме боли.

Ще напиша и моето мнение като бивш учител в Помощно училище, което беше закрито през 2006 година и ресурсен учител в момента.
Като всяко училище и Помощните училища имат своите положителни и отрицателни страни. Ще напиша за училището, в което работех. Училището беше красиво, наистина красиво - изрисувано от учителя по изобразително изкуство (който е и известен художник в нашия град), просторно и оборудвано, а не занемарено и западнало. Но вече за жалост е точно такова - западнало, необитаемо и занемарено. Имахме и детска градина и беше една от най-красивите детски градини в града - построена от немска организация. За децата имахме и микробус, който ги вземаше сутрин от домовете и ги връщаше след обяд до домовете им. Децата бяха в училище от 8,00 часа до 17,00 часа и родителите спокойно можеха да работят, без да се притесняват за своите деца. Учебната програма бе по-достъпна за децата (особено с по-тежка степен на умствена изостаналост). Но децата не бяха изолирани - те общуваха със своите връстници от масовите класове. В училище подготвяхме децата по тенис на маса, футбол и други спортове и бяха на челно място не само сред връстниците си от другите помощни училища, но и сред връстниците си от масовите училища - за това говорят многобройните медали и купи, които са прибрани в Ресурсния център, бяха републикански шампиони по футбол. Имахме и спортни дни, в които нашите деца спортуваха с деца от масовите училища на тяхна територия. Децата участваха в конкурси по изобразително изкуство, заедно с другите деца от масовите училища и  от там също имаме много награди. В училище имахме и Ученически парламент, дори децата от парламента са посещавали Народното събрание. Освен това имахме кръжоци по народни танци, рок, куклен театър. Заедно с децата сме участвали в различни проекти и сме печелили, нищо че сме били помощно училище. Във всички мероприятия на града, където сме могли сме участвали. За  децата с помощта на различни организации се организираха летни лагери на море. Освен това имахме и седмица на изявите - в Общината почти в края на годината правехме изложба от произведения на децата, излагахме това което са правили по трудово обучение, изобразително изкуство и спортен кът; като произведенията можеха да се купят, а парите бяха за децата и за училището. Имахме и компютърен кабинет, провеждаше се ЛФК за децата, които имаха нужда. С децата празнувахме заедно Коледа, Първа пролет, Великден ... В училище имахме деца с различни диагнози, не само с умствена изостаналост. Но всичко това е минало.
А сега за интеграцията:
1. Всички ли масови училища са достъпни за децата със СОП (както вече ги водят)и могат да се посещават от тях? В колко училища има изградени рампи, асансьори, тоалетни. Колко деца учат в елитни гимназии - говоря за деца с физически увреждания и съхранен интелект. А интеграцията не е от една година,  тя тече вече кажи речи 8 години - от 1999година. Какво е направено за тия деца през тоя период - все пак 8 години не са малко. Но масово навлезе през 2006 година, когато бяха закрити много помощни училища.
Някои от родителите не са доволни от ресурсните учители – така е защото когато започнаха да се назначават ресурсни учители към Помощните училища, успоредно с тях в Бюрата по труда тръгна програма за безработни учители, които чрез 3 месечен курс бяха преквалифицирани в ресурсни учители и бяха назначени към масовите училища – сега изтича срока на тая програма – дали ще бъде удължена незнам , при условие, че вече има Ресурсни центрове.
2. Защо масово се закриха Помощни училища през 2006 година в страната, преди да влезем в Европейския съюз и тогава се заговори за интеграцията. Защо те бяха изкупителна жертва в образованието? И закриването им бе за сметка на масовите училища? Сега някой ще каже не е вярно , но така е. Когато закриваха нашето училище децата бяха разпределени по масовите училища без нашето знание и без знанието на родителите.  И 86 от децата се оказаха в едно масово училище, само и само да не бъде закрито. Семейства с по две деца със СОП, се оказа, че децата им трябва да учат в различни училища. В Румъния само смениха имената на техните помощни училища, но не интегрираха и сега не възприемат все още интеграцията.
Ако 5 от децата в клас са със СОП тогава бройката на децата пада на 16. По този начин доста училища си запазват паралелките.
3. Защо децата със СОП в масовото училище получават и количествени и качествени оценки. Ако не покрие ДОИ в 8 клас какво получава - удостоверение и с това удостоверение къде може да кандидатства детето - само в СПЗ, а уж говорим за интеграция. А кои деца учат в СПЗ - децата от помощното училище -къде е интеграцията тогава - до 8 клас ли? Защо няма ресурсни учители след 8 клас? Или ако има - то те са малко на брой.
8. Друг въпрос, който трябва да си зададем дали децата получават необходимото обучение. Какво прави в час? Честно да си кажа на учителите не им се занимава с тия деца. Много често са приети по тая причина - да запълнят бройката в клас. Чувала съм приказки от тоя род: "Училището няма да става помощно училище и ще приемам дете със СОП само ако ми трябва бройка". Или  "Аз сега няма да си преработвам материала заради такова дете, а и не се знае докога ще е тука".  И какво прави често ресурсният учител, той се нагърбва с обучението на децата, защото учителите не искат дори и с негова помощ да работят с такова дете. Но ако има 10 деца със СОП и 30 учебни часа на разположение (в тях влизат  и груповата работа,  индивидуалната и работата клас) и ако децата са от различни класове можем да се направим сметка по колко часа може да обърне на всяко дете.
Същото се отнася за психолога и логопеда, които имат по 20 учебни часа а имат работа обикновено с 40-50 деца със СОП (на 240 деца със СОП имаме 2 психолози и 3 логопеди - толкова бройки отпуснаха от Министерството).
Защо няма занимални за децата – често децата са в училище до свършване на учебните часове, но не ги искат в занималните, като излизат с мотива, че са без ресурсен учител. Нито вземат участие в различните СИП, ЗИП, кръжоци.
4. Защо няма кинезитерапия за тия деца, които имат нужда от нея. А в помощното училище имаше. Колко от децата спортуват, участват в различни състезания с връстниците си.
5. Защо не пуснаха обещания транспорт за децата, след закриването на  училището ни имаше обещания от управниците, че за децата пак ще има транспорт и не само за нашите деца, а за всички деца в страната.
6. Сега има обещания за безплатни учебници, наближава учебната година ще видим и това обещание дали ще бъде изпълнено.
7. Защо има приет план за интеграцията  до 2009 година. А след това?
 Много са въпросите!
Не съм против интеграцията. Но не съм за тая интеграция, която е в момента.
Преди имаше интеграция в помощните училища – интегриране на масови паралелки в помощно училище – и в нашето училище имаше такава интеграция – имахме си и масови паралелки няколко години, след което интеграцията премина в масовото училище.
И накрая искам да кажа, че след пролетната ваканция едно от децата със СОП, беше написало писмо до Директорката на Ресурсния център, което започваше така: “Госпожо Директор, искам си училището, в което съм учил до сега (става въпрос за помощното училище), защо го закриха, това не е моето училище, тук не получавам това, което имах в моето си училище …” Това писмо показва, че нещо все още куца в интеграцията, че и самите деца не са доволни от нея.  Затова трябва да работим заедно за доброто на вашите/наши деца и те да се чувстват добре в масовите училища.

 

 pedagog ,вие сте имали хубаво училище,но по-голямата част от помощните училища не са такива.