Това, което ме кара да пусна такава тема е едно изказване на една моя позната. Пихме кафенце и се заприказвахме за мъже ( дойдохме си на темата 
). Аз казах, че ние нямаме проблеми и тя скочи като попарена. Разясних, че нямаме сериозни проблеми, а естествено, че понякога се сдърпваме за някоя глупост, но после бързо се сдобряваме. Не ми повярва. И така няколко дена ми се случваха подобни случки. Всеки няляво и надясно разправя, че мъжете са еднакви, не разбират жената до себе си, изневеряват, че не трябва да им се има доверие и т.н. Не знам, аз съм щастлива с моя мъж, обича ме, цени ме,покзва го и на мен и пред хората. Връзката ни беше доста романтична, малко като в сапунен сериал, преминахме през доста трудности, но ето вече сме женени, имаме дете и не мога да повярвам, че всичко един ден може да се развали. Не мога да повярвам, например, че може да ме замени с друга след всичко. Той не ми и дава поводи за съмнение, защото всичко е просто супер. Споделете как мислите вие за любовта и брака.
Виж целия пост
). Аз казах, че ние нямаме проблеми и тя скочи като попарена. Разясних, че нямаме сериозни проблеми, а естествено, че понякога се сдърпваме за някоя глупост, но после бързо се сдобряваме. Не ми повярва. И така няколко дена ми се случваха подобни случки. Всеки няляво и надясно разправя, че мъжете са еднакви, не разбират жената до себе си, изневеряват, че не трябва да им се има доверие и т.н. Не знам, аз съм щастлива с моя мъж, обича ме, цени ме,покзва го и на мен и пред хората. Връзката ни беше доста романтична, малко като в сапунен сериал, преминахме през доста трудности, но ето вече сме женени, имаме дете и не мога да повярвам, че всичко един ден може да се развали. Не мога да повярвам, например, че може да ме замени с друга след всичко. Той не ми и дава поводи за съмнение, защото всичко е просто супер. Споделете как мислите вие за любовта и брака. 
.И в нашето семейство е така,като изключим че понякога се държим като децата 
.Като цяло не мога да се оплача и аз 
.
