любопитна съм 
бъдете по - изчерпателни в доводите си, моля. засегнете всички възможни страни, така както ги виждате.
Виж целия пост
бъдете по - изчерпателни в доводите си, моля. засегнете всички възможни страни, така както ги виждате.
по-лесно ли се гледа второто?
- Публикувана: 8 авг. 2007, 21:28 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2007, 21:28 ч.
8 авг. 2007, 21:28 ч.
# 1
8 авг. 2007, 21:35 ч.
По-лесно е определено,сигурен си в себе си ,минал си вече по този път .Имаш натрупан и опит и знаеш кое е грешно и кое правилно .
Виж целия пост
# 2
8 авг. 2007, 21:36 ч.
А ти защо питаш? 
Не знам за по-лесно,но определено по-спокойно,поне при нас.Децата ми са момиченца,с разлика 3 години.С какат всичко като че ли беше по книга,режим,храна,спане,това да не пропусна да направя,онова да не забравя...и пропуснах много важни неща-просто да се радвам на детето си.Е,не че не съм и се радвала,но просто бях по-стегната ако мога така да се изразя.С малката вече знаех какво да очаквам,въпреки че всяко дете е различно.Просто знаех какво е наистина висока Т,а не 37,5 примерно
,знаех ,че от колики не се умира...такива ми ти работи.
Истината е,че аз се учих да бъда майка,лека полека.Не станах майка за един ден-след раждането.И се учих основно върху първото ми дете.Така написано звучи грозно,но не е.
И извода май е,че наистина второто дете се гледа по-лесно!
Виж целия пост
Не знам за по-лесно,но определено по-спокойно,поне при нас.Децата ми са момиченца,с разлика 3 години.С какат всичко като че ли беше по книга,режим,храна,спане,това да не пропусна да направя,онова да не забравя...и пропуснах много важни неща-просто да се радвам на детето си.Е,не че не съм и се радвала,но просто бях по-стегната ако мога така да се изразя.С малката вече знаех какво да очаквам,въпреки че всяко дете е различно.Просто знаех какво е наистина висока Т,а не 37,5 примерно
,знаех ,че от колики не се умира...такива ми ти работи.Истината е,че аз се учих да бъда майка,лека полека.Не станах майка за един ден-след раждането.И се учих основно върху първото ми дете.Така написано звучи грозно,но не е.
И извода май е,че наистина второто дете се гледа по-лесно!
# 3
8 авг. 2007, 21:44 ч.
Аз имам едно, но майка ми има три. Според нея - да. Но и зависи според мен. Второто дете (брат ми) беше много кротък - дете мечта. Но третото - като първото - ужас на квадрат.
Виж целия пост
# 4
8 авг. 2007, 21:52 ч.
На мен ми е трудно. Голямото ми детенце е проблемно, малкото е в период на прохождане и съм адски изморена. Умората е двойна, но истината е, че и радостта е умножена по два пъти. 
Виж целия пост
# 5
8 авг. 2007, 21:53 ч.
Аз и на първото не се оплаквам.
Но доста се притеснявах.
Не знам дали изобщо ще родя второ дете, но със сигурност ще съм по-информирана и по-подготвена.
Виж целия пост
Но доста се притеснявах.
Не знам дали изобщо ще родя второ дете, но със сигурност ще съм по-информирана и по-подготвена.
# 6
8 авг. 2007, 21:57 ч.
И аз това се питам честно казано.Нямам второ дете,но по нататъка ще има.Аз лично си мисля,че ще е по лесно ако имат по голяма разлика помежду си децата.Примерно 5 год. или повече даже.
Виж целия пост
# 7
8 авг. 2007, 21:58 ч.
Azzy, това е точно така - по-информирана си и по-подготвена определено. Но и nina мисля, че има право. Може би, ако разликата е по-голяма, ще е по-лесно. Определено обаче къщата е пълна и е весело.
Виж целия пост
# 8
8 авг. 2007, 22:24 ч.
От финансова гледна точка -да,по лесно е,защото аз специално ползвах почти всичко от каката.А гледането откъм грижи и пр.си е същото.В началото бях доста самонадеяна ,именно защото смятах,че знам всичко за бебетата,но не беше точно така Малката изкара коликите много тежко,освен това имаше ГЕР,после пък направи пневмония,така че в никакъв случай не мога да кажа,че съм я гледала лесно.
Гледането на второто дете е по-осъзнато като удоволствие.Много й се радваме с баща й защото съзнаваме,че гледаме за последно бебе(не плануваме повече деца)и искаме да се насладим на всеки миг.Догато каката все бързаме да я видим порастнала,малката сякаш искаме да си остане бебенце
Виж целия пост
Малката изкара коликите много тежко,освен това имаше ГЕР,после пък направи пневмония,така че в никакъв случай не мога да кажа,че съм я гледала лесно.Гледането на второто дете е по-осъзнато като удоволствие.Много й се радваме с баща й защото съзнаваме,че гледаме за последно бебе(не плануваме повече деца)и искаме да се насладим на всеки миг.Догато каката все бързаме да я видим порастнала,малката сякаш искаме да си остане бебенце
# 9
8 авг. 2007, 22:39 ч.
Определено ДА. Опита си казва думата, сигурен си в това което правиш . Когато дъщеря ми вдигна температура за първи път имах чуството ,че ще умра от притеснение , а когато се случи със сина ми бях напълно спокойна знаех какво да му дам, зада го облекча.
Виж целия пост
# 10
8 авг. 2007, 22:43 ч.
Аз бях кълбо от нерви с баткото, шашната от всякъде, нямах информация за кърменето, коликите. Бях с подготовка само от няколкото книжки, които впоследствие разбрах, че са въздух под налягане. Големият ми син имаше страшни колики от 3-я си ден до края на 3-я месец, не се отлепваше от мен, искаше само мен, заспиваше само докато го люшкам на ръце - и това до почти 1г. и 6м.... Много грешки допуснах с него, бях крайно нервна и изморена.
С малкия дори бремеността ми беше по-спокойна, по-зряла, знаех какво да очаквам, какво трябва да купя за бебето, открих Форума за кърмене.
Раждането първият път беше трудно и с форцепс, вторият път бях с епидурална и гушнах бебето веднага, хилих се и плаках от радост. Закърмих бебо веднага, бях много по-спокойна, знаех как се слага памперс ( преди и това незнаех
), как се къпе бебе, как се маже пъпче, не се обаждах на лекарката на всеки 2 минути.
Разликата между двете деца също се вижда - големият е по-напорист, по-нервен, по-ревнив към мен. Малкият е по-отворен за всички хора, по-контактен и доста по-спокоен от батко си.
Виж целия пост
С малкия дори бремеността ми беше по-спокойна, по-зряла, знаех какво да очаквам, какво трябва да купя за бебето, открих Форума за кърмене.
Раждането първият път беше трудно и с форцепс, вторият път бях с епидурална и гушнах бебето веднага, хилих се и плаках от радост. Закърмих бебо веднага, бях много по-спокойна, знаех как се слага памперс ( преди и това незнаех
), как се къпе бебе, как се маже пъпче, не се обаждах на лекарката на всеки 2 минути.Разликата между двете деца също се вижда - големият е по-напорист, по-нервен, по-ревнив към мен. Малкият е по-отворен за всички хора, по-контактен и доста по-спокоен от батко си.
# 11
9 авг. 2007, 00:39 ч.
Аз пък не бих казала, че е лесно по-лесно.
Имам 3-ма сина и при всеки един от тях си имах притесненията и грижите.
Бих казала, че е като че ли за 1-ви път всеки път
Виж целия пост
Имам 3-ма сина и при всеки един от тях си имах притесненията и грижите.
Бих казала, че е като че ли за 1-ви път всеки път
# 12
9 авг. 2007, 09:35 ч.
Определено ми беше много по-лесно. Не че баткото е бил проблемно бебе - и двамата не са имали колики, той спеше нощем само с 1 събуждане обикновено (за разлика от нея), имаше кой да го гледа винаги, когато поискам и т.н. Но пък аз не се чувствах спокойна, мореше ме недоспиването и независимо от четенето на всичко възможно явно просто не бях наясно какви са децата и изискванията им или не бях готова да дам това, което се очакваше от мен като време, внимание и участие 
С дребната тези работи ги нямаше - аз самата бях много по-уравновесена, вече с опит, намерих си стила на гледане, който ми пасна напълно (за разлика от първия път, когато много повече гледах нещата да са `както трябва`), беше ми удоволствие да се занимавм с нея, постоянно да я нося на ръце, кърменето беше (и продължава) да е удоволствие и за двете ни и така дребната порасна буквално неусетно, без да съм усетила тежест или умора, независимо че минаха 2,5г, преди да се реша да я оставя за една нощ на баба й
Но виж, комбинацията от две деца на много различна възраст и съчетаването на потребностите и характерите им е нещо ново и си е предизвикателство ( с което хич не мисля, че се справям добре).
Виж целия пост
С дребната тези работи ги нямаше - аз самата бях много по-уравновесена, вече с опит, намерих си стила на гледане, който ми пасна напълно (за разлика от първия път, когато много повече гледах нещата да са `както трябва`), беше ми удоволствие да се занимавм с нея, постоянно да я нося на ръце, кърменето беше (и продължава) да е удоволствие и за двете ни и така дребната порасна буквално неусетно, без да съм усетила тежест или умора, независимо че минаха 2,5г, преди да се реша да я оставя за една нощ на баба й
Но виж, комбинацията от две деца на много различна възраст и съчетаването на потребностите и характерите им е нещо ново и си е предизвикателство ( с което хич не мисля, че се справям добре
).
# 13
9 авг. 2007, 09:45 ч.
Имам две деца -близнаци.Гледам ги сама и определено не ми е лесно.
Виж целия пост
Препоръчани теми