Моите приятелки напоследък са все ангажирани. Все не намират време за един телефон. Вярно е, че повечето от тях нямат деца и водят по-динамичен живот, а аз доскоро все бях ангажирана с детето. /в момента временно е командирован при баба си/. Това че имам дете и семейство означава ли, че нямам нужда от приятелки? Не мога все да вися на врата на мъжа ми и да искам от него да ми прави компания нон стоп. Прането на дивани, реденето на гардероби и др. подобни вълнуващи дейности, с които се занимавам напоследък не могат да замнят 1 час бъбрене за глупости с приятелка. Вие колко често ли се виждате или чувате с приятелките си?
Виж целия пост
Останаха ли приятелки?
- Публикувана: 11 авг. 2007, 22:24 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2007, 20:46 ч.
11 авг. 2007, 22:24 ч.
# 2
11 авг. 2007, 22:33 ч.
Най-добрата ми приятелка вечеря поне два пъти в седмицата с нас и се чуваме всеки ден,а останалите ми приятелки ги виждам и чувам различно 
Виж целия пост
# 3
11 авг. 2007, 22:38 ч.
Две от училище ми останаха.И две с които имаме много общо,даже всичко.Мъжете ни имат една и съща професия,с еднакви интереси сме и доста сходен живот.Странно,че от студентските години не ми останаха приятелки.С училищните ми приятелки се виждаме все по-рядко,но е голям празник за мен всяка среща.А с другите заедно отгледахме децата си,поне вторите,заедно ходим на почивка,когато сме без мъже,заедно водим и децата си тук и там.Всеки ден сме заедно.
Виж целия пост
# 4
11 авг. 2007, 22:45 ч.
Живота ни разпръсна и промени.
Най-близката ми приятелка живее вече 6 години в Португалия, чуваме се веднъж на месец и по празници. Другите са добри познати и майчета за разходки в парка.
Приятелството е доста силна дума за мен и се изпитва с години.
Виж целия пост
Най-близката ми приятелка живее вече 6 години в Португалия, чуваме се веднъж на месец и по празници. Другите са добри познати и майчета за разходки в парка.
Приятелството е доста силна дума за мен и се изпитва с години.
# 5
11 авг. 2007, 22:52 ч.
С най-добрата ми приятелка се чуваме почти всеки ден по скайп, за съжаление се виждаме рядко-живеем в различни градове. Приятелки сме от детската градина, когато се видим не можем да се наприказваме 
.
Виж целия пост
.
# 6
11 авг. 2007, 22:56 ч.
С най-добрата ми приятелка сме заедно от 6 годишни. Вече 19 години работим заедно. Виждаме се през два дни най-рядко, а тъй като сме изключително близки и през двата дни почивка също се виждаме понякога. Имам още няколко приятелки с които се виждам редовно и купища други познати и приятели от училище, които настояват да се виждаме, но нямам сили за всички!
Виж целия пост
# 7
11 авг. 2007, 22:57 ч.
Май не останаха приятелки. Напоследък имам проблеми. И разбрах, кои са ми приятелки. Знаят в какво положение съм. И не звънят. И аз не звъня.
Виж целия пост
май само моите приятелки са ме забравили
# 9
11 авг. 2007, 23:07 ч.
Всъщност,темата ме накара да се замисля за приятелките си от училище.Охладняха нещо отношенията ни,само когато имат нужда от помощ,май...Аз съм много вярна приятелка,докато не се случи нещо фрапиращо,което да ме отблъсне.И пропускам покрай ушите си доста неща.Така,че,като се зачисля...не са ми толкова много приятелките.
Виж целия пост
# 10
11 авг. 2007, 23:12 ч.
Да, имам приятелки.
Заедно сме от около 5-6 годишни, бяхме съседи, родителите ни се познаваха, а тези, които не се познаваха се запознаха покай нас.
Израстнахме заедно, учихме заедно, когато завършихме училище, вече бяхме много близки. Студенските години останахме една среда. После почти по едно и също време се родиха и децата, сега сме приятелски семейства и все още сме много близки. Виждаме се и се чуваме всеки ден, или през ден, вечеряме през седмицата, уикенда задължително, пътуваме с децата, без децата, по женски, изобщо голяма част от живота ми е свързана с приятелския ми кръг. Общо 5 девойки, а като семейства двйоно и половина.
Само една живее в чужбина със съпруга си, но скоро се прибират.
Аз съм щастливка в това отношение.
Виж целия пост
Заедно сме от около 5-6 годишни, бяхме съседи, родителите ни се познаваха, а тези, които не се познаваха се запознаха покай нас.
Израстнахме заедно, учихме заедно, когато завършихме училище, вече бяхме много близки. Студенските години останахме една среда. После почти по едно и също време се родиха и децата, сега сме приятелски семейства и все още сме много близки. Виждаме се и се чуваме всеки ден, или през ден, вечеряме през седмицата, уикенда задължително, пътуваме с децата, без децата, по женски, изобщо голяма част от живота ми е свързана с приятелския ми кръг. Общо 5 девойки, а като семейства двйоно и половина.
Само една живее в чужбина със съпруга си, но скоро се прибират.
Аз съм щастливка в това отношение.
# 11
11 авг. 2007, 23:17 ч.
Шанел, ако е само, когато имат нужда от помощ, това е по-скоро носталгия от твоя страна.
Имам една приятелка от студентските години, много я обичам и я чувствам много близка, независимо, че я виждам веднъж годишно, живее в друг град. Тя пък е адски горда и много и искрено искам да и помогна, но не приема и това е.
И аз имам такива, но истинските и адекватни приятелски връзки, могат да издържат, само ако сте в близка социална среда. В противен случай, отдалечаването е неизбежно. Поне такива са моите наблюдения.
Виж целия пост
Всъщност,темата ме накара да се замисля за приятелките си от училище.Охладняха нещо отношенията ни,само когато имат нужда от помощ,май...Аз съм много вярна приятелка,докато не се случи нещо фрапиращо,което да ме отблъсне.И пропускам покрай ушите си доста неща.Така,че,като се зачисля...не са ми толкова много приятелките.
Имам една приятелка от студентските години, много я обичам и я чувствам много близка, независимо, че я виждам веднъж годишно, живее в друг град. Тя пък е адски горда и много и искрено искам да и помогна, но не приема и това е.
И аз имам такива, но истинските и адекватни приятелски връзки, могат да издържат, само ако сте в близка социална среда. В противен случай, отдалечаването е неизбежно. Поне такива са моите наблюдения.
# 12
11 авг. 2007, 23:26 ч.
Шанел, ако е само, когато имат нужда от помощ, това е по-скоро носталгия от твоя страна.
Имам една приятелка от студентските години, много я обичам и я чувствам много близка, независимо, че я виждам веднъж годишно, живее в друг град. Тя пък е адски горда и много и искрено искам да и помогна, но не приема и това е.
И аз имам такива, но истинските и адекватни приятелски връзки, могат да издържат, само ако сте в близка социална среда. В противен случай, отдалечаването е неизбежно. Поне такива са моите наблюдения.
Права си.Обаче аз съм израстнала с тях,бях едно дете и те ми бяха като сестри.Мило и драго давам за тях.Викала съм майка ми посред нощ да гледа децата,аз паля колата и отивам при едната,тя току що родила,а с големи битови проблеми.Скарах се с мъжът ми веднъж-ще излизаме с приятели,тя се обажда,има проблем.Пак паля колата,зарязвам го него.А той се върнал преди седмица.Няма смисъл да изброявам,не е важно.Просто са ми скъпи.Аз не съм глупачка,не съм самотна,за да търся приятелството им.Но те са връзката към много ценни за мен неща.И в името на миналото...Мисля,че ме разбра.
Виж целия пост
Всъщност,темата ме накара да се замисля за приятелките си от училище.Охладняха нещо отношенията ни,само когато имат нужда от помощ,май...Аз съм много вярна приятелка,докато не се случи нещо фрапиращо,което да ме отблъсне.И пропускам покрай ушите си доста неща.Така,че,като се зачисля...не са ми толкова много приятелките.
Имам една приятелка от студентските години, много я обичам и я чувствам много близка, независимо, че я виждам веднъж годишно, живее в друг град. Тя пък е адски горда и много и искрено искам да и помогна, но не приема и това е.
И аз имам такива, но истинските и адекватни приятелски връзки, могат да издържат, само ако сте в близка социална среда. В противен случай, отдалечаването е неизбежно. Поне такива са моите наблюдения.
# 13
11 авг. 2007, 23:28 ч.
Абсолютно. Сходно материално и социално положение, сходни интереси. А живота се променя.
Виж целия пост
И аз имам такива, но истинските и адекватни приятелски връзки, могат да издържат, само ако сте в близка социална среда. В противен случай, отдалечаването е неизбежно. Поне такива са моите наблюдения.
# 14
11 авг. 2007, 23:29 ч.
Само да добавя-аз разбирам,че социалната среда е фактор в приятелските отношения.И честно казано така са построени семейните ни приятелства.Но когато става въпрос за тези две мои приятелки...просто не ме интересува това,че сме различно социално поставени.
Виж целия пост
Препоръчани теми