"Друго си е да си на 5"....

  • 1 190
  • 15
"Друго си е да си на 5. Вече можеш да си намажеш филийка с масло", ми каза дъщеря ми.
не че на 4 и 1/2 не можеше.... Laughing

всеки ден ми казва неща от сорта : "Мога да си светна лампата сама. Ама то е, защото съм на 5" или "Мога да си пусна сама чешмата, защото порастнах - на 5 съм"....

всичките тези неща ги прави от 4-годишна. но явно в главицата й 5 е някаква преломна възраст, някакъв праг е преодоляла и се чувства много голяма. поведението й се променя. опитва се, доколкото може, да стане по-отговорна, по-самостоятелна.
даже от рождения й ден насам, когато излизаме на разходка, аз и бебето слизаме с асансьора, а тя - пеша по стълбите. САМА. и се чувства важна. освен това не говори с никой по пътя, защото има задача - да стигне на площадката, за да се срещне с мен и Ваяна.

има ли го този синдром на "сериозната 5-годишна възраст" и при вашите деца?
промениха ли се с нещо?

и най-важното по-лесно ли стана общуването с тях? /не че преди е било трудно, но сега се държи някак си ... като голямо дете/.
Виж целия пост
# 1
При нас пък сина ми се е влюбил във възрастта "11 години"- не че я е стигнал, още е на седем, но казва, че това му била "любимата възраст".
Виж целия пост
# 2
Мда- на 5 години пуснах сина си за пръв път сам до магазина. Крачеше гордо по улицата, сякаш светът беше в краката му. А вечерта заяви на баща си-  Аз съм вече голям. Искам утре аз да командвам в къщи. Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 3
явно има нещо притегателно в това число, защото за синът ми - на 3г 4 м., най-много означава 5  Laughing. Има предвид, че като го питаш примерно днес кара ли колело и той отговаря - дааааа ей толкова много - и показва петте си пръстчета на ръката; брой 1,2,3 ....5
...и изобщо му е мечта да стане на 5 години - само пита а аз кога ще стана на 5
Виж целия пост
# 4
ами то си е цяла петилетка. не е шега работа това да станеш на 5. Simple Smile
Виж целия пост
# 5
Ех, ама много е забавно с 5 годишните! Така ме разсмяхте и така се зарадвах, че някога, живот и здраве, ще свършат мрънканиците на 2 годишния ми човек, и че и мен ме чакат такива изказвания! Сигурно ме чакат и други мрънканици, но това е друг въпрос. Ще чакам само розовото! newsm68
Виж целия пост
# 6
Дъщеря ми стана на 5 преди десетина дни, така че ми е мноого близка темата.
Не само за нея е важно и преломно. И аз, като че си поемам глътка въздух. Вече чувам по - често "Добре, мамо"; "Може ли...", "Извинявай" и т.н., вместо  "Искам", "Няма", и съответните нечленоразделни и сърцераздирателни изблици Mr. Green.
Виждам едно сладко, мислещо и все по - човекоподобно  Laughing момиченце насреща си. Тя го усеща и естествено се гордее с това.
Спи абсолютно сама в стаята си, избира си дрехите, дори сама ги декорира. Днес е със собствен дизайнерски тоалет - бяло потниче, изрисувано собственоръчно с апликатори.  Laughing Чувства се все по - отговорна и предлага непрекъснато помощта си на нас, или на по - малки деца. Изобщо,  нова страница се отваря за цялото семейство, бих казала. Peace
Виж целия пост
# 7
Същата гордост на 4 и половина.
След разходка ни показва пътя до вкъщи, отключва, вика асансьора, натиска копчето, отключва апартамента Simple Smile
Има си бебе и го кърми, преобува, приспива... като й кажа "ти си много сладко момиченце", ми отговаря с "не, аз съм щастлива майка"...
Държи сама да си подбира какво ще облече и дори ми излиза с моите номера - приготвя си два тоалета от-до (блузка, поличка и т.н.) и ми предлага да избера един от двата  Joy
Усвоила е едни маниери на нежно-властна кокеткаааааа - страшна работа. Изречения от рода на "Повече сандвич - не!" с лопата да ги ринеш Simple Smile Или с властен укор: "А къде ми е водата за "Лека нощ"?"
Хем си е същото обичливо мъниче, хем се е променила, пораснала е.
Виж целия пост
# 8

...и така, докато станат на 6 и започне поредния предпубертетски труден период... Joy

е, много са сладки, хем ми изглежда голяма, хем понякога като я видя с несъразмерната й детска фигурка и ми става една такава...миличка...
Виж целия пост
# 9
Синът ми стана на 5 преди по-малко от месец и е на същата вълна, явно се чувстват по-големи и важни хора вече Hug
Виж целия пост
# 10
А иначе целта й е да стане на 10. Тогава, смята тя, ще се случат две велики неща -
първо ще й позволя да пипа печката (но както изтъква, дотогава трябвало да тренира)
и второ, щяла да ходи сама до пазара, за да ми купува сутрин праскови.
Живот ще си живея аз, какво знаете вие!
Виж целия пост
# 11
Анда, да ти завиди чак човек... Joy

Марена пък ми каза веднъж : "Аз като стана много голяма, на 16 и ще  правя сама палачинките /сега само помага/ и ще си имам дете"
/за второто се надявам да не го изпълни точно на 16..../
Виж целия пост
# 12

и най-важното по-лесно ли стана общуването с тях? /не че преди е било трудно, но сега се държи някак си ... като голямо дете/.

Не знам дали е по-лесно.  newsm78 По-предизвикателно е в някои отношения, защото не мога да ги наддумам (на 5 и на 7г. са), много по-устати са от мене, щракат им бързо аргументите в главите, ако нещо не е на тяхната, и ако се случи да повиша тон, ми казват "Защо се държиш като 3-годишно? ooooh!) От което хем скръцвам наум със зъби, хем ми става драго.  Flutter
Да, симпатични са новите параметри на общуването.  Simple Smile Не изпитвам носталгия по миналото.
Виж целия пост
# 13
При нас положението е същото. Целта й обаче е да стане на 101 г.(някаква връзка прави с филма за далматинците). Речника е невероятно голям, може всичко сама и съответно се обижда ако реша да помогна. Редовно ме скастря с "аз да не съм някое бебе!"
Виж целия пост
# 14
О, моят също е "Е" на 5.От доста време насам Mr. Green
От време на време е на 38 newsm78

Но 5 му е любимата възраст засега.Скоро ще я има.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия