По някого ме е срам от себе си ,че допускам да се държат с мен така.Не зная ,как да придобия сила и да го напусна.Срам ме е от хората ,защото виждам едно съжаление в очите им, и упрека "Как го търпиш?"Нямам отговор на този въпрос единствено може би страхът от него.Не знам как съм се оженили за този човек ,човка ли ми изпи мозъка преди толкова години.Това не е живот ,единия да живее за сметка на другия,да подхранва своето его като си търси жертва.Изпитвам огромна вина към детето си ,че го подлагам на това,че не мога да защитя роднините си .Мисля си за раздяла но ме е страх и срам.Срам от близките си и от себе си и страх от него.Срамът ми е породен от чувството че съм се провалила ,и че съм допуснала това да ми се случи.Но твърдо съм решила да променя нещо,и като за начало споделих част от моя живот с вас.БЛАГОДАРЯ ВИ!