Какво взехте от детството си?

  • 2 169
  • 45
Как детството повлия на живота ви като възрастни? Какво не искате да помните, какво не бихте си позволили да забравите?
Позволявам си да цитирам и  нещо от друга тема, което ме накара да се замисля: Не ви ли се струва, че човек е програмиран да помни и изживява най-силно тежките моменти в живота си?  Черноглед ли е човека по природа и кое налага този дисбаланс?
Виж целия пост
# 1
Не искам да забравям нищо от детството. Искам и на децата си да подаря толкова щастливо и безгрижно детство и някой ден да си спомнят като мен Heart Eyes
Виж целия пост
# 2
Имах най-прекрасното детство, за което човек би си мечтал. Надявам се и синът ми някой ден да може да каже същото...
Нищо не искам да забравям. А какво взех- всичко, на което ме е научила майка ми  Heart Eyes
Виж целия пост
# 3
Нямах мечтаното детство. То повече ми взе, околкото ми даде. От най-ранна детска възраст ми се наложи да вземам решения за бъдещето си. Ако приемем, че опитът като цяло, бил той и горчив е преимущество - то да, имам такъв. Във всеки случай, давам всичко от себе си дъщеря ми да не го придобива по този начин.
Виж целия пост
# 4
Имах най - прекрасното детство и младежки години, не искам нищо да забравям, всички прекрасни моменти съм взела от детството си, за съжаление не мога да предоставя на децата си лукса и комфорта, с който израснах....
Виж целия пост
# 5
Не съм забравила детството си. Това ми помага и в работата, и в отглеждането на децата.
Виж целия пост
# 6
А не мислите ли, че лошото детство може да отнеме безвъзвратно оптимизма на човека?
Виж целия пост
# 7
Имах най - прекрасното детство и младежки години, не искам нищо да забравям, всички прекрасни моменти съм взела от детството си, за съжаление не мога да предоставя на децата си лукса и комфорта, с който израснах....

Буболина, луксът и комфорта са последното нещо, от което има нужда едно дете, повярвай ми и не съжалявай за това! Даваш на децата си много повече, от това, което някои някога сме мечтали да получим.
Виж целия пост
# 8
Да, знам, Hug но ми се искаше да не са лишавани от нищо, както бях аз.... Confused
Виж целия пост
# 9
Имах много хубаво детство,с много игри и приключения.Имах силно развита фантазия и това много ми помагаше да не ми е скучно никога.Не си спомням много обаче,само отделни моменти.Като в мъгла...Знам само,че бях щастлива.
Виж целия пост
# 10
 
Да, знам, Hug но ми се искаше да не са лишавани от нищо
Прекаленото материално задоволяване създава егоцентрици според мен.
Виж целия пост
# 11
А не мислите ли, че лошото детство може да отнеме безвъзвратно оптимизма на човека?

Зависи колко лошо е било.

Моят най-лош и стресиращ спомен от детството ми е разводът на родителите ми-никога няма да го забравя и как плаках само...
Тогава съм била много наранена, но по никакъв начин не ми се е отразило на оптимизма и вярата в доброто, сега не съм засегната от това. Сега дори оправдавам постъпката им, защото така е трябвало. Обаче това не означава, че не искам да предпазя детето си от такъв вид лоши спомени. Ще се постарая.
Виж целия пост
# 12
Мъдрост, дисциплина и спомени.
Виж целия пост
# 13
Имах великолепно детство. Не мисля, че бих забравила нещо от него, а и не желая. Най-ценното беше близостта с приятелите ми.
Виж целия пост
# 14
Да, знам, Hug но ми се искаше да не са лишавани от нищо, както бях аз.... Confused

Мило, познавам те бегло, но съм повече от убедена, че децата ти не са лишени от твоята майчина обич и всеотдайност, с каквито аз лично не бих могла да се похваля, така че се радвай на момичетата си и продължавай да се грижиш за тях както и досега си правила Hug Hug Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия