За един човешки страх

  • 3 557
  • 83
 Ако сте болни от нещо неизлечимо щяхте ли да искате да знаете? Не става въпрос за това дали истината да ви се спести от близки, лекари и т.н... А дали ако се съмнявате в нещо, бихте се подложили на преглед за да го узнаете със сигурност.
 Питала съм самата себе си по темата, честно казано едва ли ще посмея да узная...Звучи някак несериозно, но предпочитам да живея в заблуда вместо да се терзая всяка нощ и всяка сутрин, че спасение няма да има.
Виж целия пост
# 1
Незнам newsm78много е сложно Crossing Arms
Виж целия пост
# 2
Аз съм хипохондрик по принцип, и да, бих се подложила. Мене лично страхът би ме изял в вкарал в лудницата, ако е ежедневен, на малки порции.
Виж целия пост
# 3
Стига бре жено ooooh! Ами после? То това какъв живот би бил...Като еднодневка...Да не знаеш кога...защо... Tired Много нетърпима ми се струва истината в такава една ситуация. Как се живее с нея  Tired
Виж целия пост
# 4
Въобще не искам да знам, пред очите ми си отидоха двама души в страшни мъки и бързо, само защото знаеха, в съ\щото време един човек живее вече 10 години с вярата, че е болен от нещо, от което не се умира... Peace
Виж целия пост
# 5
Стига бре жено ooooh! Ами после? То това какъв живот би бил...Като еднодневка...Да не знаеш кога...защо... Tired Много нетърпима ми се струва истината в такава една ситуация. Как се живее с нея  Tired
Аз предпочитам това, Кас. Така или иначе, ако съм наистина болна, в един момент ще ми се наложи. Защо този момент да не е в началото....и да не живея с излишни надежди?
Ох, тежка тема. Tired ooooh!
Виж целия пост
# 6
Да не му дойде на човек до главата, но си мисля че една такава иситна би довършила човек по-бързо...
Виж целия пост
# 7
Сигурно ще се изследвам, не знам, не искам и да знам. Днес гледах един филм по темата "My life without me". Страхотен.
Виж целия пост
# 8
А дали ако се съмнявате в нещо, бихте се подложили на преглед за да го узнаете със сигурност.
 ...........но предпочитам да живея в заблуда вместо да се терзая всяка нощ и всяка сутрин, че спасение няма да има.

Ако се съмнявам в неЩо не бих могла да живея блажено в zаблуда newsm78
Раzбира се, че бих се подложила на преглед ако имам съмнение. Почти всички болести в днеШно време има вероятност да се иzлекуват, ако се открият навреме и не искам в последния стадий да си zадавам въпроса "ех, ако бях се прегледала навреме можеШе да имам късмет". Предпочитам да направя всичко въzможно, а не да си zаривам главата в пясъка, все пак имам дете, което има нужда от майка....
Виж целия пост
# 9
 Thinking Thinking Thinking
Мисля си,че ще предпочета да знам.Съмнението и несигурността ще ме довършат по-бързо.
Виж целия пост
# 10
За мен лично е по-добре да не знам. Ще плача много, най-много за детето си. И може би ще ускоря "процеса".
Виж целия пост
# 11

Да ,ако се съмнявам...С всичко се живее..
Виж целия пост
# 12
Страхът е присъщ на всеки човек. Малко или много аз също се страхувам както за моя живот, така и за този на хората, които обичам.
Много е труден въпроса, който задаваш. На теория може много да се говори, но когато нещата ти дойдат на главата вече се гледа по съвсем различен начин. Аз може би не бих искала да знам кога ще умра. Не бих могла да живея с мисълта, че ми остават 2 години, 2 месеца или 2 дена. Не искам да си представям как ще броя минутите, в които още дишам. Не бих искала да знам, защото ме е страх от неизвестното... А до сега на никой май не му е известно какво се случва с човек, когато умре.
От друга страна обаче съм чувала хора, който казват "Аз ако знам, че умирам ще направя еди какво си..." Мне, аз не мисля така. Вярвам, в съдбата. Вярвам, че всеки човек трябва да преживее дадени неща, да направи определни ходове в своя живот, да мине през препядствия, да постигне успехи или да се провали... Именно по тази причина се старая да съществувам така, че когато погледна назад да знам, че съм живяла достойно. А не да наваксвам в последните минути от живота си...
Та, отговора ми е - ако се съмнявам, че съм болна ще направя всичко възможно да се излекувам, но ако не може предпочитам да не знам кога ще умра....   Peace
Виж целия пост
# 13
И аз бих предпочела да не знам. Страхът и паниката, и ужасните мисли ще ми навредят много повече, отколкото пораженията от самата болест.
Виж целия пост
# 14
Бих искала да знам, да. Но съм твърде несериозна по отношение на собственото си здраве и опирам до лекар, когато случаят наистина не търпи отлагане, тоест имам болки. Във всеки случай бих направила и невъзможното да спестя истината на близките си, на себе си - не. Сега, като го написах, си зададох въпроса "А защо? Няма ли да е егоистично да крия това от тях?".
Сложна тема, наистина.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия