Доктор Спок ...

Ми я кажете тогава от български автор книга подобна. Аз имах една и методите в нея бяха като във всички останали такива книги 

Възможно е някои схващания да са остарели, но... всеки родител освен, че чете книги трябва да усеща сам как да възпитава детето си. Ще видиш доста крайни мнения в тази тема 

Отдавна съм чела книгата, но и за мен е доста остаряла.
Като се заговори за платнени пелени, закопчани с безопасна, за захранване с портокалов сок...
Но пък има неща които са си валидни и до днес.
Истина е обаче, че американското и българското гледане на дете много се различават. Казвам го като пряко наблюдаваща.

Оооо, Борко, добре дошъл и тук, моето момче! Що така закъсня? 
По въпроса - прочела съм доста книги за възпитанието - и професионално, и като родител. До сега не съм попаднала на такава, която да е панацея на 100% за моето дете. Във всички прочетени съм намерила по някое ценно зрънце, което ми е било от полза, но такава книга или такъв автор, които като прочетеш и да станеш супер-родител, просто не съществуват! А и не съм разбрала досега авторите да имат такива претенции. Дават идеи хората, а при кого ще сработят и при кого - не, божа работа.
За остарели методи може да се говори по въпросите за отглеждането на детето. Но за възпитанието...?  Промени може да има в морала, в целите, но не и в методите. Те са си едни и същи от време оно - методът на моркова и пръчката. Пък кой ще има превес и доколко... Там е проблемът и пак е строго индивидуално спрямо конкретното дете.
Иначе, да ти открехна една тайна, всеки знае най-добре как се възпитават и отглеждат чуждите деца.  Питай мен - спец съм! 

За което и от трите деца да сме се чудели за нещо, сме намерили адекватен и доста изчерпателен отговор от книгата на д-р Спок.

Извън темата:
Да не разводняваме темата ще ти кажа че дойдох тук защото имам питане. Не знам какво значи да съм закъснял? Стоя си в клюкарника защото там са ми професионалните интереси и ходя в друг форум само когато имам нещо да питам или да кажа...
Край на отклонението от темата.

Книги за възпитание и отглеждане не чета, нали съм умница и знам всичко. 
Сама си гледам поколението, на инстинкти карам. Само ми е трудно да ги нося със зъби. 
Преди няколко месеца все пак се престраших и си купих книгата на Спок. Ей тъй, за разкош. 
Приятно съм изненадана. Да, пише за платнени пелени, за захар в прясното мляко (за кърмачета) и пр. Но като цяло книгата се оказа много полезна, добре систематизирана и е видно, че нещата не са се променили.
 С толкова много приказки искам да кажа, че съм почитател на Спок. Вечна му памет, амин.
П.П. И мен са ме гледали по същата книга, затова му се сърдех доста време на доктора.  Никакво глезене. 
Добре, че когато пораснах, мъжете ми се реваншираха.

аз откривам разлика между Спок и други американски автори, които съм чела в това, че той не е така назидателен и няма претенциите да дава правила и схеми за възпитание. Някои детайли са ми излишни, остарели или непригодни, но когато го чета, усещам добронамереност и книгите му ми действат позитивно. Чела съм американски книги, които са съвсем еднакви - само авторите и заглавията различни. За мен Спок не е сред тях.

По мои впечатления (навремето изчетох каквото имаше по въпроса) всички книги за отглеждане и възпитание на децата са много тясно обвързани с културните особености на авторите. Също така са зависими от времето си на написване - какви са били официалните нагласи, напредък на култура, наука, обществено развитие и други подобни.
В момента се старая да чета по-скоро независими, разнообразни статии в различни области на познанието, които са свързани с децата.
Периодично има "вълни"  от норми за отглеждането и възпитанието.

За Спок - някъде бях срещнала, че синът му е имал намерение да го съди за тормоз и малтретиране (това в кръга на клюката). Сериозно - ужасявам се, че поколения деца са отгледани по неговите съвети. Нищо чудно накрая да се окаже, че това има принос в бума на депресии и други подобни състояния (за радост на фармацевтичните компании).

За нас, българите, остава сами да се образоваме и да си намерим нашия път за отглеждане и възпитание. Но не ми е приятно това, че масово се залита по западняшките методи без да се взема под внимание, че нашата културна, икономическа и ако щете географска и историческа среда има много важен дял.

На всичко отгоре се дразня, че подобни книги се пишат я от лекари, я от психолози, я от някой друг. Дълбоко се съмнявам тези хора от правене на кариера дали са имали време за собствените си деца. Нямам данни някой от тях да е обръщал и на половина внимание на децата си, колкото описват в книгите си.
 Ако някой е чел нещо, написано от родител, който е отгледал сам и изцяло поне едно дете, с радост ще я прочета.

Книгата на доктор Спок не беше моята книга.Не го отричам, просто не е моят тип възпитание. Семейството ми е отгледало с много нежност и аз така съм гледала сина си. Да, вярно е, че порастна в ръцете ми, но не мисля, че е разглезен.Нито приемам, че съм се жертвала или слугувала на детски капризи. Имам един печален опит да науча детето си да заспива само по съветите на д-р Спок. Освен, че получих нервна криза и чувство за вина, нищо друго не постигнах. Малко по- късно го научих по моя си начин. Бавно и безболезнено за двамата. Иначе съм съгласна, че дава много ценни обяснения и книгата му е добре структурирана. Моето мнение е, че тя не е за балканско- славянския ни манталитет.

Борис и аз споделям мнението на жена ти за Спок.Единствената книга,която ми допадна до някъде/не че не липсват изцепки и там/е на Лоранс Перну "Аз чакам дете".Имам старото издание,миналата година я преиздадоха с допълнения.Но,както обичам да казвам хубаво е детето да се гледа по книга,само че за всяко дете ще е необходима отделна..

Имам книга на Спок за болестите, написана е на достъпен език и с хубави обяснения.
Чела съм и една малка книжка на Спок - наръчник на бременната. В нея е проследена бременността по седмици + интересни и важни неща за бъдещата майка.
Тази за възпитанието не я одобрявам, прекалено по американски ми е.

Аз съм чела по-подробно новото издание на Спок, то е осъвременено и в него се сравняват даже минали и стари методи на отглеждане на детето. На мен лично много ми допада стила на Спок, защото не е наставнически, има и доза хумор и понякога действа разведряващо. Често дава алтернативи. Тази книга не я чета от край до край, а си правя справки по определени проблеми. Например много ми харесва частта с описанието на болестите. Даже и за себе си гледам. Освен това Спок ми помогна да науча децата си да заспиват сами и да си спят по цяла нощ от съвсем малки бебета и с това си спестих доста нерви и изтощение (много майки тук точно тази част от книгата му не харесват). Аз пък съм му благодарна. Естествено има и негови съвети, които не бих приложила, защото не отговарят на стила ми на живот - като например вегетарианството при децата. Но по принцип от всеки автор си взимам каквото на мен ми е полезно и каквото мисля, че бих могла да приложа без това да влиза в противоречие с моите разбирания, чувства или възпитание.

Имам изданието на д-р Спок от 74- та година. Набор ми е!
Мама ми я даде, като ми каза, че нас с брат ми ни е гледала по тая книга,
била й е полезна, и може и на мен да ми е.
Истината е, че в тая книга съм намирала много полезни съвети,
но те са били най- вече в диагностицирането на детските болести.
Главите за повиване, хранене, стерилизация
и научаване към режими наистина не са ми били полезни.
Новото издание не съм чела, а и нямам намерение-
децата, според мен не се възпитават по книга.

От д-р Спок нямам впечатления но преди време тук намерих линк към електронно издание на Изкуството да бъдеш родител /за съжаление не помня автора/. Тази книга ми допадна доста с подхода си по някои основни въроси на възпитанието. За жалост сега не намирам този линк. Някой ако ми помогне ще съм много благодарна.