трябва ли да да изпращаме родителите си в хосписи?И трябва ли да се обвиняваме за това?
Виж целия пост
трябва ли да да изпращаме родителите си в хосписи
- Публикувана: 2 септ. 2007, 20:46 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2007, 20:13 ч.
# 1
2 септ. 2007, 21:11 ч.
Зависи дали можеш да се грижиш за родителите си, аз гледах свекърва си 2г на легло със склероза а и имах малко дете, доста е трудно но всеки прави свой избор и носи последиците за себе си.
Виж целия пост
# 2
2 септ. 2007, 21:14 ч.
Някои хосписи са много по добро реШение, от колкото да ги държим вкъЩи. Зависи от диагноzата и от състоянието на човека.
Виж целия пост
# 3
2 септ. 2007, 21:41 ч.
Копирам ти поста си от една друга тема:
Да не дава Господ да стигна до там, децата ми, които съм отгледала от едно парче месо, дето не съм дала косъм да им падне от главата, да ме настанят в старчески дом.
Веднага си слагам край на живота.
Колко години ще живея, та ще им попреча и ще им натежа?
Родителите ми починаха, но знаеха, че в старчески дом няма да бъдат никога, не се понасям със свекърва ми, но и нея не бих завела в старчески дом - бих я гледала до последно, каквото и да ми струва.
Как заспиват тези хора, как живеят, в мъки сигурно, че от две или три деца, нито едно не иска родителя си....
Мъка, мъка...
Дано не разбирам дори, че децата ми въобще мислят по този въпрос - това е трагедия.
Виж целия пост
Да не дава Господ да стигна до там, децата ми, които съм отгледала от едно парче месо, дето не съм дала косъм да им падне от главата, да ме настанят в старчески дом.
Веднага си слагам край на живота.
Колко години ще живея, та ще им попреча и ще им натежа?
Родителите ми починаха, но знаеха, че в старчески дом няма да бъдат никога, не се понасям със свекърва ми, но и нея не бих завела в старчески дом - бих я гледала до последно, каквото и да ми струва.
Как заспиват тези хора, как живеят, в мъки сигурно, че от две или три деца, нито едно не иска родителя си....
Мъка, мъка...
Дано не разбирам дори, че децата ми въобще мислят по този въпрос - това е трагедия.
# 4
2 септ. 2007, 22:16 ч.
о, зависи от толкова много неща.. здравословно състояние, финансовото ми състояние, психическото състояние на всички... възможността ми да гледам болен човек...
Виж целия пост
# 6
2 септ. 2007, 23:32 ч.
Аз пък мисля, че е много индивидуално и че по принцип няма нищо лощо в хосписите. Тук още имаме впечатления, за съжаление, най-вече от кошмарни старчески домове и затова ни се вижда ужасна постъпка (струва ми се). И на запад много възрастни хора изпадат в шок, когато децата им поискат да ги настанят някъде, но май много по-рядко от тук. Мисля, че ако възрастният човек има някакво заболяване, което изисква постоянни грижи, е много по-добре и за него, и за децата му да бъде някъде, където ще го обгрижват професионалисти и ще бъде сред хора на своята възраст. Много по-добре, отколкото да тежи на децата си, както става в болшинството случаи, колкото и рядко да се признава. Много повече ще се запази взаимната любов и уважение и няма да бъде изместена от раздразнение, нерви, досада, потиснатост от това, че си потънал в грижи (единият) или че си толкова унизително безпомощен (за другия)... Пък и докато пиша, се сещам - как може с лека ръка да пращаме невръстните си деца на целодневни ясли и градини, пък ни се струва безотговорно да наемем някой да се грижи за старите хора??? Само съображения, пак повтарям, мисля, че е индивидуално и не бива да се отсъжда лекомислено...
Виж целия пост
# 7
2 септ. 2007, 23:35 ч.
Аз ако съм на 70 години, сама и болна... сама ще предпочета да ида в старчески дом, при наборите, отколкото да извикам дъщеря ми да ме гледа 
и да й поробя живота и младостта с моите старчески болести. Мисля, че сред наборите си в старческия дом, ще се чувствам по-добре 
.
Виж целия пост
и да й поробя живота и младостта с моите старчески болести. Мисля, че сред наборите си в старческия дом, ще се чувствам по-добре .
# 8
3 септ. 2007, 16:13 ч.
Някой гледал ли е възрастен човек по 24ч на ден, когато ви се случи тогава пишете. Едно е да гледаш възрастен човек горе долу здрав за възраста си а друго ако е с тежко заболяване е постоянни грижи. Ако остарея и здравето дотолкова ми се влоши ще се моля да ме пратят в такъв дом, не желая да тежа на детето си. Пиша от собствен опит, 2г не знаех почивка и с малко дете, съпруга ми на работа а грижите около свекърва ми със тежка форма на склероза бяха огромни, за стреса да не говорим.
Виж целия пост
# 9
3 септ. 2007, 16:17 ч.
Не милички това е голям грях да изпратиш родителите си там,начин за гледане винаги се намира, тъжно е представете си че и вие ще остареете не бихте искали да съврши живота ви между две оголели стени в мрачна сграда далеч от грижите на децата ви нали?!Даже и през ум да не ви минава,защото тежко и горко ви,съвестта ще ви мъчи рано или късно живота е толкова кратък,ако сме заедно ще сме по-силни не е ли така защо да низвергваме най-милите и близките си,тези които са ни дали живот защо защо защо ?!
Виж целия пост
# 10
3 септ. 2007, 17:04 ч.
Сега, когато съм млада, не искам да задължавам някого с моята особа на старини. Все пак, когато децата ми станат на моята възраст, ще имат свои деца да гледат. Аз предпочитам да изпълнят задълженията си като родители, отколкото да изпълняват задължения към родители. Те не са дошли на този свят по тяхно желание, а по мое. Не съм родила деца с идеята да ме гледат някой ден. Родих ги, за да запълвам с тях празнината в живота ми. Исках да са поне 2, за да не се разкъсват като остарея между мен и децата си. Ако някой ден решат да ме гледат (по тяхна воля - аз държа те да са господари на живота си, а не да правят каквото аз пожелая), да могат да се сменят. Но това трябва да бъде техен избор, защото те живеят техния си живот, за който са създадени. Не съм ги питала дали искат да се раждат.
Но да видим дали като остарея ще продължавам да мисля така...
Но още съм млада.....
Виж целия пост
Но да видим дали като остарея ще продължавам да мисля така...
Но още съм млада.....
# 11
3 септ. 2007, 18:55 ч.
Никога не казвай никога, само това ще ви кажа 
Не можеш да знаеш какво ти носи утре, нито пък какво ще мислиш тогава...
За момента смятам, че не бих дала родителите си в старчески дом. Сега смятам така. Но само времето ще покаже.
Виж целия пост
Не можеш да знаеш какво ти носи утре, нито пък какво ще мислиш тогава...
За момента смятам, че не бих дала родителите си в старчески дом. Сега смятам така. Но само времето ще покаже.
# 12
3 септ. 2007, 19:30 ч.
Е, а децата в ясла трябва ли да изпращаме? Далеч от нашите грижи, да плачкат, сами, с някакви ужасни лелки? Не знаеш яли ли са, спали ли са, дали не ги е ступал някой. Дайте да оставим работата си и да седим в къщи да бършем дупета до седмата година.
Същото е и с възрастните. Не е задължително да изпратиш родителите си в хоспис. Но не може да зарежеш собствените си дом, семейство и работа за да гледаш родител. Не става така. Едно е да му сготвиш, да му купиш каквото му трябва, да го заведеш на лекар. Друго е да седиш в къщи цял ден и да бършеш дупе.
Виж целия пост
Същото е и с възрастните. Не е задължително да изпратиш родителите си в хоспис. Но не може да зарежеш собствените си дом, семейство и работа за да гледаш родител. Не става така. Едно е да му сготвиш, да му купиш каквото му трябва, да го заведеш на лекар. Друго е да седиш в къщи цял ден и да бършеш дупе.
# 13
3 септ. 2007, 21:44 ч.
Всеки има право да изживее живота си нормално.Не желая детето ми да ме гледа, категорична съм.Ние в момента гледаме сляпата, стара баба на мъжа ми и е ужасно.Къщата вони на старци, урина и ....Не смея да си поканя никого на гости.Нито пък мога да ида аз някъде, да не говорим за море и др. почивки.А искахме да отидем с детенцето и то да се порадва на морето.Аз на това отгоре съм и страшно гнуснава, а, бе не е работа това.Особено пък в ето тоя случай- напълно сляп и почти обездвижен човек.Какво да го правиш в къщи?Ами че той се нуждае от лекарска помощ, а ние нищо не разбираме.
Освен нея гледахме 1 година и леля му, която беше с тежка шизофрения.Бе не е работа.Нека ме обвинява който иска, ама да не му е на ръцете никога.Хосписа е добро решение според мен...в тоя случай.
Виж целия пост
Аз ако съм на 70 години, сама и болна... сама ще предпочета да ида в старчески дом, при наборите, отколкото да извикам дъщеря ми да ме гледа и да й поробя живота и младостта с моите старчески болести. Мисля, че сред наборите си в старческия дом, ще се чувствам по-добре .
и да й поробя живота и младостта с моите старчески болести. Мисля, че сред наборите си в старческия дом, ще се чувствам по-добре .Освен нея гледахме 1 година и леля му, която беше с тежка шизофрения.Бе не е работа.Нека ме обвинява който иска, ама да не му е на ръцете никога.Хосписа е добро решение според мен...в тоя случай.
# 14
3 септ. 2007, 22:07 ч.
Гледала съм бабата на мъжът ми - инсулт, напълно неподвижна, само с очите мърдаше....
Е, не ми натежа, напротив - радвах се, че правя последните й дни щастливи, а тя наистина се радваше, в очите и го четях... отиде си заобиколена с обич, това ми дава вътрешен покой и села, че мога да се справя.
Защо бихме гледали децата си? - нали сме били деца на тези хора, ако нещо се беше случило с нас, щяха ли да ни изпратят в сиропиталище или в болница - не вярвам.
Тъжно е това, което чета тук, жестоко е - извинете за силните думи, но да не дава Господ.... това е грехота.
Никой не знае какво ще му стовари живота, не е нужо да си на 70, 80 за да си жив труп и да трябва някой да се грижи за теб, тогава, така ли, сигурно ще развяваме знамена, че не искаме никой, че отиваме по желание?
За съжаление познавам хора, на които въобще не им пука за родителите и прародителите им, не бих искала да ги познавам, но факт.
Виж целия пост
Е, не ми натежа, напротив - радвах се, че правя последните й дни щастливи, а тя наистина се радваше, в очите и го четях... отиде си заобиколена с обич, това ми дава вътрешен покой и села, че мога да се справя.
Защо бихме гледали децата си? - нали сме били деца на тези хора, ако нещо се беше случило с нас, щяха ли да ни изпратят в сиропиталище или в болница - не вярвам.
Тъжно е това, което чета тук, жестоко е - извинете за силните думи, но да не дава Господ.... това е грехота.
Никой не знае какво ще му стовари живота, не е нужо да си на 70, 80 за да си жив труп и да трябва някой да се грижи за теб, тогава, така ли, сигурно ще развяваме знамена, че не искаме никой, че отиваме по желание?
За съжаление познавам хора, на които въобще не им пука за родителите и прародителите им, не бих искала да ги познавам, но факт.
Препоръчани теми