Подкрепа да продължа

здравей!и аз имах такива съмнения по едно време,а и бебето ми е колкото твоето,пък доскоро искаше да суче през два часа като новородено аз забелязах,че кърмата ми си потече спокойно,чак когато спрях да я мисля.пих лактогонни средства,кърмех често,изцеждах,челна стойка само не правех и нямаше кой знае какъв ефект.като спря да ми пука-и аз спокойна и бебка ухилена след всяко кърмене не му мисли-да яде там,пък колкото изяде,ако не се нахрани,ще огладнее скоро,ако се нахрани,ще изкара по дълго време до следващото кърмене.кърмата се влияе не само от това,колко и какво ядеш,пиеш или спиш,а и от това как се чувстваш и какво си мислиш не гледай големите бебета в консултацията,които са на АМ-те и бройлерите бързо порастват като ги тъпчат с разни храни и химии.мисли си за това,че ти правиш най-доброто,най-полезното,най-приятното,най-нежното,най-личното нещо за детето ти.и знаеш ли,какво ми каза съпругът ми наскоро:"като гледам Лили как се гушка,когато суче,ми се приисква и аз да имам цици,за да може и в мен да се гушка така"

Здравей,
Предполагам, че всички в началото имаме такива периоди. Задаваме си многобройни въпроси - колко яде, достатъчно ли е, защо интервалите на хранене са различни и т.н. После се успокояваме, че щом пълненето на  памперсите е повече от прилично, бебето изглежда доволно и весело, значи хапва добре. Когато започнат "лактацонните кризи", нещата се влошават и отново се почват едни съмнения...
Единственото важно решение, което трябва да вземеш е, искаш ли да кърмиш. Ако отговорът е положителен, забравяш горните притеснения, зареждаш се с оптимизъм, започваш да даваш кърма "на поискване" и нещата ще си дойдат на мястото.
Хайде, спокойно и 

Не ги гледай другите бебета.Моята е почти на 6 месеца,а тежи 5200 и е 60 см.И аз изпадам понякога в паника,започнах да я дохранвам с АМ,кърмата ми намаля,трябва да се изцеждам и изобщо - повече разправии.Пак не наддава достатъчно,по-добре да си я бях оставила само на кърма.Добре,че е Хедра,че от време на време й проплаквам,а тя ме успокоява,че няма за какво да се тревожа ( благодаря,Хедра     ).Така,че си кърми бебчето и не се вторачвай толкова,нали е доволна и пълни памперсите - значи всичко е ОК 

Не се отчайвай! И аз с първото си задавах същите въпроси и непрекъснато се чудех, сега въбще и не се чудя. Да яде колкото си иска (и когато си иска  ). Ако ти е щастливо бебето, въобще не го мисли!
Не гледай другите деца! Всичко е строго индивидуално!

Айде успехи... и бъдете здрави!

Я по уверено ! Няма по добро нещо от кърмата за твоето бебе, това съм сигурна, че го знаеш. За какво ти е да знаеш колко изяжда, иска ли да суче, даваш му и това е. За щастие бебетата са различни и наддават различно. На мен пък ми дожалява за някои бебета на АМ, пюрета, сокове и бисквити, които се вижда, че направо са бухнали от прехранване. Колкото повече се взираш в другите бебета, толкова по неуверена ще се чувстваш. Природата си знае работата, остави я да си я върши и се наслаждавай на детенцето си.
Успех 

И аз много често се чувствам като теб. Вече 4 месеца се кърмим и все едни съмнения, едни притеснения. Но общо взето започнах да познавам бебка за какво мрънка и плаче и някак си се чувствам по- уверена. Давам винаги когато поиска. Често след хранене мрънка , но като я вдигна просто се уригва или повръща по малко. Общо взето единственото неудобство от това е, че не знаеш когато сте на разходка дали няма да те хване гладна в неподходящ момент. А разходките са също толкова разтоварващи. Ако все още не си пробвала да кърмиш на вън - пробвай. Тогава няма да се чувствш ограничена във времето. Аз досега съм избягвала АМ като "дявол от тамян", защото дам ли веднъж после може да посегна пак, като знам, че е по-лесно. Бих дала АМ само ако бебка реве безутешно и видя , че нищо друга не помага и ако вече психически не мога да издържа на рева( пу-пу  дано не се случва). И за мен това че кърмя вече 4-ти месец е голямо постижение. Ох, надявам се още поне два месеца да можем да се кърмим и тогава да захраня. Що, се отнася до сравняването с другите бебета - недей. Всяко бебе си е различно - има кърмени бебета които наддават по много има и такива на АМ, които надават по малко. Моята бебка на последната консултация беше 5,50кг и беше качила само 500гр за последния месец, ама нали все пак наддава. Имаше един период в който не акаше редовно и тогава и аз доста се притеснявах, ама сега си ги пълни редовно, въпреки че пак ми се вижда ,ч е кърмата ми е малко. Наистина , най-добре е да не му мислиш много и все пак да полагаш максимално усилия за поддържане на кърмата. Успех! 

Не сравнявай с други бебета. Не знаеш дали е до ген, или до храна.
Има ли смисъл да минеш на АМ, за да видиш, че твоето е просто по-фино като конструкция и пак толкова наддава?
А и килограмите не са всичко, вярвай ми.
Идеално разбирам как те тревожи това, че не можеш да контролираш процеса  (колко изяло, дали му стига), но... от сега натам все по-малко ще успяваш да контролираш... Детето ти е друг човек, не си ти, и си има свои потребности, но и свои начини да се защити и оцелее. Довери се на детето - то си знае колко е гладно. Щом се кърмите 3 месеца, значи се справяте добре   

Вземи си едно кантарче и я мери преди и след кърмене, без да я преобличаш или преобуваш междувременно. Така ще засичаш какво изяжда. А, ако си спокойна, че се храни добре, то и кърменето ти ще е по-успешно и по-дълго.
Нормално е бебета на АМ да са по-едри от тези, които се хранят с кърма, но все пак зависи и колко голямо се е родило бебето. Я си представи, че този юнак, който си видяла в консултацията е роден с тегло 4.5 кг - това означава, че за три месеца е наддал само 2.5 кг. Моите бебета трупваха всеки месец /до 6 месечни/ около 1.2 -1.5 кг., а бяха само на кърма, но пък се родиха по 2.5 кг. - е как биха могли на третия месец да се мерят с някой роден гигант?

Здрасти, не се предавай...май всички кърмачки минаваме по тоя път на съмнение. В 3-я месец имахме стачка и лактационна криза и бях на крачка да се откажа от кърменето/при условие, че след раждането с неимоверни усилия си запазих кърмата защото ми правиха др.тежка операция/...бебка ревеше само като ми видеше цицата и цокаше наййй-много 3  4 минути..обаче се мобилизирах и реших, че няма да се предам защото искам много да кърмя...един път се справих при това в доста по-тежки условия....та сега ли ще се откажа...така за 1 седмица преодоляхме кризата...дебнех бебка и я кърмех преди да заспи или след като се събуди..само и само да е сънена..докарах си свръхлактация:)) с чайове и цедене, айде пак регулиране на кърмата...и реших повече да не се тормозя...колкото толкова...дори и да мине на АМ не е толкова страшно в крайна с/ка. Всъщност най-много ме гризеше мисълта точно за това АМ и че явно немога да се справя като майка щом немога да кърмя...ама после осъзнах, че пък е не това е най-важното...и реших колкото - толкова...престанах да се тормозя ...пък ей на вече си се кърмим 7,5 месец..захранени сме и не сме заместили кърмене...Това с кантара не ти го препоръчвам, че е само допълнителен тормоз...
Стегни се, ще се справиш:)) 

Мило, ама хич не се изкушавай да гледаш другите деца. Напълно те разбирам защото и ние вървим дребни. На три месеца бяхме 57 см и 4.800 кг. Преди 2 седмици на 9 месеца бяхме 68 см и 6.790 кг. (на теория това са габарити на 6-месечно бебе). Още сме си на кърма обаче и хич и не смятам да посягам към адаптето. Добре че нашата педиатърка вика и се кара много на майките, които самоволно дават като добавка каквото им хрумне. Тя все гледа общото състояние на детето, а не габаритите.
Нашата изглежда добре (пу-пу да не й е уроки  ). Прави всичко, което дете на нейната възраст трябва да прави. И изглежда съвсем нормално. Има си малко месце и сланинки (колкото да не е скелет), така че явно не ще да е от едрите. А и ние с бащата й не сме.
Хич не му мисли колко яде. Ами като се захраните и тя реши, че точно сега и точно тая манджа не й харсева - тогава какво? Ще предлагаш по 20 вида пюрета докато ти се качи на главата?Детенцето си знае. Инстинктът за оцеляване е нещо необоримо. Не си превръщай детето в "бройлер" (както умело е направила сравнение dessy encheva) или на "акселератче" насила. И още нещо, бях чела (не знам до колко е истина), че пухкавите бебта в пубертата са по-склонни към наднормено тегло защото в клетките имало някаква памет, която се отключвала тогава.
Просто гледай дали наддава всеки месец (та ако ще да са само 250-300 гр) и дали общото състояние на бебчо е добро. Здравото бебе не е дебело, а живо, будно, весело, любопитно и неболедуващо.
Горе главата! Правиш най-доброто за детенцето си!

А що се отнася до кантара - от горчив опит ти го казвам. Не посягай към него!!! В родилното пътека направих до пустия му кантар. И защо? Защото огромната част от медицинския персонал в този род отделения си кара по каквото е учил преди 20-30 години. Ако много се притесняваш поговори с педиатъркта дали детето ти е в норма, в добро общо състояние и тя какво мисли. Направи за твое успокоение консултация и с друг педиатър (погледни в списъка на педиатрите за кърмене и късно захранване). Към кантара прибегни само, ако сериозно изоставате в растежа или два месеца не наддадете почти нищо.
А иначе и от АМ децата порастват. Не е края на света.
Но на първо имай вяра в себе си и детенцето. Това е най-важното!

Ако не даваш АМ, вода или чай (изобщо такива неща, които да ти затруднят кърменето), мисля че съвсем скоро ще дойде момента, когато вече и за теб ще е удоволствие кърменето и ще бъдеш спокойна. При мен началото беше трудничко и след 1-вия месец си казах "Е, поне 1 месец беше на кърма". После пак и за 2-рия. И честно казано исках бързо да минат поне 9-10 месеца в които съм кърмила, та да си отдъхна. Обаче в началото на 3-тия, бебчо скъси времето за сукане и си създаде добър режим и така като съм спокойна, искам да си го кърмя още много време (надявам се да мога). 

А пък за мерките - възрастните еднакви ли са ? Еднакво ли ядат и тежат ? И бебетата са така. Защо се изкушаваш да даваш добавка, да го тъпчеш, за да е пухкаво бебенце, а пък после ще се чудиш как да ги сваля килограмите. Ако си пълни памперсите, наддава и е будно и пъргаво бебенце, значи му стига. Аз поне по това се водя.

Щом можеш, кърми! Няма по-добро за бебето ти. Успех ти пожелавам!

Поведението на бебето по време на кърмене не зависи само от количеството кърма. Моят син например от време на време вечер е нервен, изпуска цицката, реве, пак я захапва. Пнякога го прави, понякога не. Сутрин и нощем никога не е правил така. Понякога суче по 15 минути, понякога по 5. В крайна сметка имай предвид, че по време на кърмене освен млякото, което поема, бебето е близко до теб, усеща сърцето ти и се успокоява. Нормално е да му е приятно така и да иска да постои по дълго, дори и да заспи. Ако пък има нещо да му отвлича вниманието може да не иска да стои.
А по отношение на сравняването с други бебета- синът ми се роди почти 4 кг. Как да го сравнявам с други бебета, които съм видяла- те може и 2 кг да са се родили?  Не е възможно за 4-5-6 месеца да се наваксат началните разлики от килограмите при раждането.
И бъди по спокойна, природата е дала на бебетата защитни механизми. Ако дъщеря ти е недохранена първо ти ще разбереш, а дори  и чак толкова да се съмняваш в себе си  педиатърът няма начин да го пропусне.

Кърми си спокойно.Ще ти дам пример с моите деца.Големият син беше на АМ и растеше едър.На 3 месеца беше 7,600.Малкият сега е изключително кърмен,вода не давам.Тежи 8,200 кг.Както виждаш по-тежък е от батко си и е доста едър за дете на неговата възраст.Явно е до ген.Щом детенцето ти е спокойно и пълни памперсите,значи всичко му е наред.От кърмата по-ценно няма.Докато можеш си го кърми.Пък после има време и за АМ.