Къде живеете - минало, настояще, бъдеще...
- Публикувана: 26 септ. 2007, 23:06 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2007, 15:36 ч.
26 септ. 2007, 23:06 ч.
Къде преобладава личността ви? Потопили сте се в миналото? Оценявате днешния ден? В очакване сте на бъдещето? Съчетавате две или три?
Аз съм изцяло и винаги потопена в миналото. Грешка, но факт.
Виж целия пост
Аз съм изцяло и винаги потопена в миналото. Грешка, но факт.
# 1
26 септ. 2007, 23:13 ч.
В бъдещето,прекалявам с плановете ,стремежа към перфекционизъм.Имам програма за 10 години напред и смятам че това ми е голяма грешка ,защото ако нещо не ми се получи както трябва-се измъчвам ,а съм само на 21 
Виж целия пост
# 2
26 септ. 2007, 23:14 ч.
Колкото и странно да звучи, живея
в двете крайности - минало и бъдеще
Сякаш в настоящето не съм и съм за малко
Иска ми се да пренеса много неща от миналото
в бъдещето - някои ще мога, а други не - просто
не е по силите ми
Непрекъснато си спомням миналото с голяма носталгия
и с много тъга по онова, което никога няма да се върне,
но също така не спирам да мечтая и да чертая планове
за бъдещето. Настоящето за мен е просто някаква
граница между двете
Май стана много объркано, а ?
Виж целия пост
в двете крайности - минало и бъдеще
Сякаш в настоящето не съм и съм за малко
Иска ми се да пренеса много неща от миналото
в бъдещето - някои ще мога, а други не - просто
не е по силите ми
Непрекъснато си спомням миналото с голяма носталгия
и с много тъга по онова, което никога няма да се върне,
но също така не спирам да мечтая и да чертая планове
за бъдещето. Настоящето за мен е просто някаква
граница между двете
Май стана много объркано, а ?
# 3
26 септ. 2007, 23:20 ч.
Тъкмо днес си мислех как пак искам да съм на 4 години...
Но...живея тук и сега в настоящето. И гледам към бъдещето.
Виж целия пост
Но...живея тук и сега в настоящето. И гледам към бъдещето.
# 4
26 септ. 2007, 23:23 ч.
Много дълго живеех в миналото си. Толкова ми беше свидно, имах чувството, че най-смислените и щастливи мигове вече са зад гърба ми и не исках да пусна да си отидат. Имам такава склонност, какво да се прави... Много е мъчително и нездравословно, според мен.
Сега, след няколко години, в които много се променях, съм друга. На пръв поглед живея по-скоро в настоящето. Но май не е съвсем така... В момента пребивавам някъде в моето си време, затворена, отчуждена, навътре в себе си...
Бъдещето винаги съм го пренебрегвала. Не обичам да кроя планове, особено - да си правя "програми". Гледам на бъдещето от дистанция и отгоре-отгоре - не невлизам в детайли и просто си живея с усещането, че всичко ще бъде наред.
Виж целия пост
Сега, след няколко години, в които много се променях, съм друга. На пръв поглед живея по-скоро в настоящето. Но май не е съвсем така... В момента пребивавам някъде в моето си време, затворена, отчуждена, навътре в себе си...
Бъдещето винаги съм го пренебрегвала. Не обичам да кроя планове, особено - да си правя "програми". Гледам на бъдещето от дистанция и отгоре-отгоре - не невлизам в детайли и просто си живея с усещането, че всичко ще бъде наред.
# 5
26 септ. 2007, 23:25 ч.
Зависи от момента, понякога миналото ме спасява от настоящето, бъдещето пък ми дава надежди.............
Виж целия пост
# 6
26 септ. 2007, 23:26 ч.
Извън времето съм аз...помня едно нереално минало , правя си нереални планове за бъдещето и докато се занимавам с мечти и спомени, сегашното си отива без да го забележа
Виж целия пост
# 7
26 септ. 2007, 23:27 ч.
Ето това е и моя постинг
Виж целия пост
Много дълго живеех в миналото си. Имам такава склонност... Много е мъчително и нездравословно, според мен. Сега, след няколко години, в които много се променях, съм друга. На пръв поглед живея по-скоро в настоящето. Но май не е съвсем така... В момента пребивавам някъде в моето си време, затворена, отчуждена, навътре в себе си...
Бъдещето винаги съм го пренебрегвала. Не обичам да кроя планове, особено - да си правя "програми". Гледам на бъдещето от дистанция и отгоре-отгоре - не невлизам в детайли и просто си живея с усещането, че всичко ще бъде наред.
Бъдещето винаги съм го пренебрегвала. Не обичам да кроя планове, особено - да си правя "програми". Гледам на бъдещето от дистанция и отгоре-отгоре - не невлизам в детайли и просто си живея с усещането, че всичко ще бъде наред.
Ето това е и моя постинг
# 8
26 септ. 2007, 23:28 ч.
И аз като Джулианна - в минало и бъдеще, но не и настояще. Прескачам го някак си 
Виж целия пост
# 9
26 септ. 2007, 23:28 ч.
Много хубаво казано. И, да, тъжно е. Как да го превъзмогнем?
Виж целия пост
Много дълго живеех в миналото си. Толкова ми беше свидно, имах чувството, че най-смислените и щастливи мигове вече са зад гърба ми и не исках да пусна да си отидат. Имам такава склонност, какво да се прави... Много е мъчително и нездравословно, според мен.
Сега, след няколко години, в които много се променях, съм друга. На пръв поглед живея по-скоро в настоящето. Но май не е съвсем така... В момента пребивавам някъде в моето си време, затворена, отчуждена, навътре в себе си...
Бъдещето винаги съм го пренебрегвала. Не обичам да кроя планове, особено - да си правя "програми". Гледам на бъдещето от дистанция и отгоре-отгоре - не невлизам в детайли и просто си живея с усещането, че всичко ще бъде наред.
Сега, след няколко години, в които много се променях, съм друга. На пръв поглед живея по-скоро в настоящето. Но май не е съвсем така... В момента пребивавам някъде в моето си време, затворена, отчуждена, навътре в себе си...
Бъдещето винаги съм го пренебрегвала. Не обичам да кроя планове, особено - да си правя "програми". Гледам на бъдещето от дистанция и отгоре-отгоре - не невлизам в детайли и просто си живея с усещането, че всичко ще бъде наред.
Много хубаво казано. И, да, тъжно е. Как да го превъзмогнем?
# 10
26 септ. 2007, 23:29 ч.
Живея в настоящето.
Миналото идва в сънищата.
Бъдещето ...
Виж целия пост
Миналото идва в сънищата.
Бъдещето ...
# 11
26 септ. 2007, 23:42 ч.
Не знам, Блонди... Всеки ден се чудя. Всеки ден се опитвам да разгадая откъде е тази моя неудоволетвореност и защо имам склонност да блуждая в миналото. Може би пък е въпрос на светоусещане и няма спасение.
Мислех си точно за тези неща, като четох темата "Наживяхте ли се?". И, ето, ти отговори на мислите ми... Жалко, че не мога да намеря решението.
Виж целия пост
Много хубаво казано. И, да, тъжно е. Как да го превъзмогнем?
Мислех си точно за тези неща, като четох темата "Наживяхте ли се?". И, ето, ти отговори на мислите ми...
Жалко, че не мога да намеря решението.
# 12
26 септ. 2007, 23:44 ч.
Напоследък съм здраво стъпила на земята. Налага се. Така че живея в настоящето, може да се каже - и гледам да мисля и работя за бъдещето.
Виж целия пост
# 13
26 септ. 2007, 23:46 ч.
Страх ме е да мисля за бъдещето. Не си правя сериозни планове. За миналото мисля често с носталгия и болка, че не съм постъпила еди как си в даден момент.
Виж целия пост
Препоръчани теми