Чета, чета, чета и ми става много мъчно. Чувствам се като Моканина, той кво казваше " колко мъка има на този свят господи". И след това се замислям ние се пак не сме като онва момиче легнали в каруцата на умирачка и да търсим "Бялата лястовиця" да ни е единственото спасение.
Сещам се аз как се чувствах преди няколко седмици. Бях много наранен и се питах защо аз съм толкова добър, а хората се възползват от това и ме мачкат. По случайност влязох в една църква и много ми помогна това. Видях, че всъщност има много добри хора, а и това като че ли не е най-важното. От тогава реших че е важно аз какво правя и че живота ми зависи изцяло от моите постъпки, а това до каква степен постъпките на другите ти влияят зависи изцяло от теб. Колко ти ще ги допуснеш да ти влияят.
Та... край с лирическото отклонение. Това по-горе (темата) е един много готин начин да се позитивира човек, щото в крайна сметка живота не е само лошост.
Обаче моите неща ще ги пиша утре щото ся ми се спи. А и водя интересен разговор в чата.
Виж целия пост
Сещам се аз как се чувствах преди няколко седмици. Бях много наранен и се питах защо аз съм толкова добър, а хората се възползват от това и ме мачкат. По случайност влязох в една църква и много ми помогна това. Видях, че всъщност има много добри хора, а и това като че ли не е най-важното. От тогава реших че е важно аз какво правя и че живота ми зависи изцяло от моите постъпки, а това до каква степен постъпките на другите ти влияят зависи изцяло от теб. Колко ти ще ги допуснеш да ти влияят.
Та... край с лирическото отклонение. Това по-горе (темата) е един много готин начин да се позитивира човек, щото в крайна сметка живота не е само лошост.
Обаче моите неща ще ги пиша утре щото ся ми се спи. А и водя интересен разговор в чата.
,ехее колко мъже ме очакват:)
;
5тият елемент).