През първата ми година във форума, прекарана в ИБ, всеки месец обмислях варианти за име на моята темичка. Заглавието ми се струваше най-сложното, смятах че думите за самата тема ще дойдат от самосебе си. А сега стоя пред екрана и се чудя как да опиша всичко, което преживяхме, за да стигнем до този момент.
Странно е, но най-ясно си спомням втория месец опити и главно сълзите, които пролях като ми дойде. Другите месеци не ги помня - чакахме, надявахме се, мерих базална температура, изследвах си хормоните. И един ден реших да посетя някой гинеколог, за да се заемем по-сериозно и той ми каза "пий Клостилбегит 3 месеца и после ела". И аз незнам защо му се доверих, че няма нужда от узи-та по време на пиенето му, че е безвредно едва ли не. Докато една съфорумка не ми се "скара", забрани ми да пия Клостилбегит за 3-ти месец и ме прати да отида при д-р Стаменов. Е, след двата месеца стимулация имах киста, която слава богу изчезна самичка. Всичко друго изглеждаше наред, само цикъла ми се беше побъркал в тази година на опити. Но решихме първо да направим спермограма и после да му мислим. За съжаление нямаше какво да се мисли - резултатът: бременност е възможна само след ИКСИ процедура. Първият опит направихме след 10-тина месеца (заради ЗК, които чакахме 4 месеца да ни дадат протоколите), върнахме 5 ембриона, но нито един не се захвана. Реших, че ми трябва време, за да се възстановя психически, а и да се подготвим финансово. Междувременно направихме още куп изследвания - цветна снимка (ОК), генетични изследвания (ОК), имунологични (не добри, 2 вида НК клетки над нормата и предложение за терапия с имуновенин), нови спермограми и още други, които вече не помня.
Около 7 месеца след първия опит, започнахме подготовка за втория - вливане на имуновенин 46ампули, дилатация (заради кривия канал, възможна пречка при трансфера), още едно вливане на имуновенин и стимулация. Трансферирахме 4 ембриона. Реших да пробвам и акупунктура след трансфера, току виж помогне. И остана чакането. На 12-ти ден си направих кръвен тест и беше положителен (492), след два дена стойността беше 1147 - мъжът ми хвърчеше от щастие, правеше вече планове
, а аз не можех да повярвам. Направих си и от обикновените тестове, нали толкова чаках пустите две черти 
(и пак ме беше страх, че ще покаже една, нали вече се бях нагледала на десетки тестове с по една черта). При прегледа се разбра, че високите стойности на бета ЧХГ-то си имаха причина - оказа се, че бебетата са 4 и се наложи редукция на две от тях. Страховете си продължаваха - направих отново имунологични изследвания и за мое щастие всички показатели се оказаха в норма, т.е. не се наложи ново вливане на имуновенин.
Искам да изкажа голямата си благодарност на д-р Стаменов и целия му екип, както и екипа на клиника Малинов, за прекрасното им отношение към мен и съпруга ми, за всички усмивки, с които ме дариха, за надеждата, която ми вдъхваха, за това, че отговаряха на хилядите ми въпроси, за всичко, което направиха за нас.
Виж целия пост
Странно е, но най-ясно си спомням втория месец опити и главно сълзите, които пролях като ми дойде. Другите месеци не ги помня - чакахме, надявахме се, мерих базална температура, изследвах си хормоните. И един ден реших да посетя някой гинеколог, за да се заемем по-сериозно и той ми каза "пий Клостилбегит 3 месеца и после ела". И аз незнам защо му се доверих, че няма нужда от узи-та по време на пиенето му, че е безвредно едва ли не. Докато една съфорумка не ми се "скара", забрани ми да пия Клостилбегит за 3-ти месец и ме прати да отида при д-р Стаменов. Е, след двата месеца стимулация имах киста, която слава богу изчезна самичка. Всичко друго изглеждаше наред, само цикъла ми се беше побъркал в тази година на опити. Но решихме първо да направим спермограма и после да му мислим. За съжаление нямаше какво да се мисли - резултатът: бременност е възможна само след ИКСИ процедура. Първият опит направихме след 10-тина месеца (заради ЗК, които чакахме 4 месеца да ни дадат протоколите), върнахме 5 ембриона, но нито един не се захвана. Реших, че ми трябва време, за да се възстановя психически, а и да се подготвим финансово. Междувременно направихме още куп изследвания - цветна снимка (ОК), генетични изследвания (ОК), имунологични (не добри, 2 вида НК клетки над нормата и предложение за терапия с имуновенин), нови спермограми и още други, които вече не помня.
Около 7 месеца след първия опит, започнахме подготовка за втория - вливане на имуновенин 46ампули, дилатация (заради кривия канал, възможна пречка при трансфера), още едно вливане на имуновенин и стимулация. Трансферирахме 4 ембриона. Реших да пробвам и акупунктура след трансфера, току виж помогне. И остана чакането. На 12-ти ден си направих кръвен тест и беше положителен (492), след два дена стойността беше 1147 - мъжът ми хвърчеше от щастие, правеше вече планове
, а аз не можех да повярвам. Направих си и от обикновените тестове, нали толкова чаках пустите две черти (и пак ме беше страх, че ще покаже една, нали вече се бях нагледала на десетки тестове с по една черта). При прегледа се разбра, че високите стойности на бета ЧХГ-то си имаха причина - оказа се, че бебетата са 4 и се наложи редукция на две от тях. Страховете си продължаваха - направих отново имунологични изследвания и за мое щастие всички показатели се оказаха в норма, т.е. не се наложи ново вливане на имуновенин. Искам да изкажа голямата си благодарност на д-р Стаменов и целия му екип, както и екипа на клиника Малинов, за прекрасното им отношение към мен и съпруга ми, за всички усмивки, с които ме дариха, за надеждата, която ми вдъхваха, за това, че отговаряха на хилядите ми въпроси, за всичко, което направиха за нас.
Специални благодарности и хиляди прегръдки за моите приятелки-съфорумки, които бяха с мен през цялото това време и ме подкрепяха и ми даваха толкова полезни съвети. Обичам ви, момичета!
/ Да изживееш всеки миг от твоята бременност прекрасно. 
