но някои от нещата, които си харесва, за мен са си откровен кич. принципът при нея е - трябва да е лъскаво, ако като бонус и блести - значи е нейната вещ.
опитвам се да й обясня, по-скоро да и дефинирам що е то кич. но напоследък се оплитам в собствените си обяснения.
ясно е, че личният пример е много важен, но в тази нейна възраст, той все още като че ли не е пуснал коренчета...
а реплики от типа на "това е кич, защото НА МЕН / като твоя майка/ не ми харесва" не ми влизат в устата. идеята ми не е да й налагам МОЯ вкус, а да й помогна в изграждането на неин собствен. /тя има и проблясъци в това отношение, тъй като си избира дрехите сама и определено наблюдавам вече умение да си съчетава цветовете, без да изглежда така, сякаш е трябвало да се облече за норматив и е взела първите и три попаднали неща/.
т.е. питам се - лъскавото въпрос на период ли е или трябва да се работи над него - ако не може да изчезне, то поне да стане по-пастелно?
вие как дефинирахте на децата си вашата представа за кич /ясно ми е, че това е силно субективно понятие/?