За "черните мисли"

  • 4 692
  • 17
Здравейте мили приятелки!
Отдавна не съм имала време да почета във форума и се извинявам, ако е имало подобна тема.
Иамам проблем, който не мога да споделя дори с много близки хора и дори ме е страх да го кажа на глас, но вие ще ме разберете и не на последно място се надявам да ми кажете как е при вас.
Много страдам от "черните" си мисли. Жани се роди в 30 седмица и всичко по-нататък ви е ясно, всеки ден притеснения, месеци наред въпроси и т.н. Слава Богу всичко е наред! Жани си расте страхотно детенце!
 Но не мога да се отърва от лошите си мисли- постоянно си представям как й се случва нещо, непрекъснато всякакви ситуци измагерва болния ми мозък, както казах, дори не мога да ги изрека на глас или да ги напиша. Дори се поинтересувах за консултации с психотерапевт.
Да, знам, че има приказка "Да не става каквото мисли майка ти", но има и "Ако мислиш черно, ти се случва черно, ако мислиш бяло ти се случва бяло" Всеки ден се моля Господ да я предпази от моите мисли!
Не знам как да си помогна сама. Старая се да мисля позитивно, но както всичко си е супер и хоп - изкочи някоя глупост...
Кажете, случва ли се и на вас?
Виж целия пост
# 1
Здравей. Hug
Това са мислите и страховете на всяка майка.Отделно от тях при нас преждевременно родилите се добавят и болезнените спомени преди и след раждането.
Още когато дискутирахме в темата "Ще се решите ли на още едно дете" си мислех, че май ни е нужна тема от рода на споделете.....
Аз например всеки ден (по няколко пъти на ден дори) гледайки дъщеря си, си мисля какво щеше да стане, ако не беше оцеляла; какво ще стане ако й се случи нещо сега или в бъдеще.... ами тази сутрин не я прегърнах ( бързаше да влезе в детската градина ), ами ако с мен нещо се случи и не я видя повече.... дааа луда работа. Mr. Green
Не си сама. Hug Heart Eyes
Виж целия пост
# 2
Вярно е - не си сама  Peace Черни мисли винаги ще има, хора сме все пак  Tired За да ги прогоня се опитвам да се наслаждавам максимално на моментите, прекарани с бебчо......и всеки ден благодаря на Господ, че това малко съкровище  е до мен  Praynig
Виж целия пост
# 3
Всяка майка си тай в душата подобни " червейчета".Няма да е нормално,ако не се страхуваш за живота на детенцето си.И аз от опит знам,че страховете ни се материализират,затова опитай се да не прекаляваш и бъди по-позитивна.Има хиляди недоносени бебчета,които са се развили нормално.Мъжът ми се е родил 1,7кг. и много-много не му личи(шегичка,де)
Виж целия пост
# 4
Определено не  си сама! Аз също немога да ги прогоня тези "черни мисли"  Twisted Evil Докторите ми казват , че всичко е наред с мойто съкровище...(много се надявам  да е така Praynig Praynig Praynig) Но поради една или друга причина не съм спокойна....и все ме измъчват едни мисли....точно "черни" Sad
Виж целия пост
# 5
И при мен е така,ако не е мъжа ми да ме подкрепя да съм откачила още повече Wink
Виж целия пост
# 6
Моят син се роди 1.5кг.Можеш да представиш ужаса който изживях когато го видях.Два месеца беше в кувиоз.Сега е едно нормално 9год.дете но всеки ден си задавам въпроса АКО се беше случило това или онова? Тези мисли никога няма до ме напуснат.И на 19 да стане аз пак ще си спомням малкото човече цялото набодено с абокяти. Просто трябва да се примириш с тези мисли и да гледаш напред.
Виж целия пост
# 7
Моят син се роди 1.5кг.Можеш да представиш ужаса който изживях когато го видях.Два месеца беше в кувиоз.Сега е едно нормално 9год.дете но всеки ден си задавам въпроса АКО се беше случило това или онова? Тези мисли никога няма до ме напуснат.И на 19 да стане аз пак ще си спомням малкото човече цялото набодено с абокяти. Просто трябва да се примириш с тези мисли и да гледаш напред.

Жани се роди 1350 гр., така че ми е напълно ясно за какво говориш.
Чудя се, дали ние сме така, защото нашите бонбони се родиха с риск или се отнася за всички?
Виж целия пост
# 8
Моят син се роди 1.5кг.Можеш да представиш ужаса който изживях когато го видях.Два месеца беше в кувиоз.Сега е едно нормално 9год.дете но всеки ден си задавам въпроса АКО се беше случило това или онова? Тези мисли никога няма до ме напуснат.И на 19 да стане аз пак ще си спомням малкото човече цялото набодено с абокяти. Просто трябва да се примириш с тези мисли и да гледаш напред.

Жани се роди 1350 гр., така че ми е напълно ясно за какво говориш.
Чудя се, дали ние сме така, защото нашите бонбони се родиха с риск или се отнася за всички?

Предполагам, че се отнася за всички...Но може би при нас страховете са малко, по-силнички, защото сме се сблъскали с доста отрицателни емоции при раждането на нашите дечица...доста въпроси сме си задавали, въпроси, които са оставали без отговор...и всичко това се е натрупало  ooooh! Поне аз така си го обяснявам  Thinking
Виж целия пост
# 9
В общи линии станеш ли майка( а мисля , че важи и за татковците) , няма миг покой. Всеки божи ден се притесняваш, кой по-малко , кой по-вече.Но си се притесняваш. Все си спомням баща ми , който цитира пък своя баща - ще ги имате и ще видите какво е. Е прав е  .
Виж целия пост
# 10
Често, много често. Синът ми се роди в 8 месец - късмет извадихме, че всичко беше наред. Но това не пречи всеки ден да не ме спохождат тези ...."черни" и страшни мисли за които може би говориш.
Виж целия пост
# 11
Това се отнася до всяка майка...Колкото и да е била спокойна бременността,леко раждане и всичко да е било наред-винаги се намира нещо,което ще те човърка отвътре:"а дали...?","ами,ако...."
 Аз си пожелах детенце,и то момченце,и то като на една приятелка,след като видях нейното бебче,родено в 7мес.Но точно,когато наближаваше и моят ред,откриха един голям проблем на малкото сладурче CryНаправо се сбърках-не можех да повярвам,че е възможно...До този момент не осъзнавах колко крехки са децата ни.После всичко при мен мина добре,те се преместиха ,за да може тя да е близо до рехабилитационния център,изгубихме връзка...Но онова безпокойство,студената топка нерви-е...те са  с мен Tired
  Така че ,може би при вас  това е по-сензитивно,но го има при всички майки.И дано,както казват старите хора"Господ да пази децата ни!" Praynig
Виж целия пост
# 12
zipur-че, наистина дълго време не си се включвала. Ама защо пък избра точно това "черно" заглавие и тема.....? Бързичко измисляй нещо ведро!  Hug  bouquet
Аз за себе си не мога да кажа нищо по-различно от това, което ти и другите мами сте описали. Все едно да направя copy/paste на постинга ти! И междудругото си мислех и аз да се консултирам със специалист, но сега като се замисля май няма да има кой-знае каква файда.  ooooh!
Виж целия пост
# 13
Аз също карам с черните мисли напред,ужас ,ама поне съм спокойна защото мъжа ми казва че съм откачила а сега като ви чета знам че не съм.
Виж целия пост
# 14
 офф аз пък винаги очаквам и си представям най-лошото колкото и да се опитвам да не го правя,но не успявам Confused
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия