С кое ви развълнува най- много .... ?

Дарена, думите на Боби ме развълнуваха и мен.
Ние сме още далече от дълбокомислените словоизлияния, но ми стана много мило когато го видях да разглежда албумче с негови снимки от дома и да обяснява на брат си - "Това е тате, това е моя тате преди да ме вземе от къщата за бебета. Това е и твоя тате ама после"
Сигурна съм че ще има още много мили /а и не само мили моменти/ Пожелавам си да съм жива и здрава, за да ги преживея заедно с децата.

Дарена, толкова чисти думи. Малките им, крехки души са силни и ще ни посочват пътя към нашето общо щастие.
Бях май доста вцепенена и не помня всичко. Иска ми се да съм готова за техните думи и чувства, да не пропусна важното. Запечата ми се разтуптяното му сърце, когато ме притискаше и казваше "Мамо, много те обичам". Може би е още малък. Всъщност Вики не обича да говори за това, а Преси никога не е проявявал интерес към темата.

А на мен ми се беше присънило едно бебе,което пълзеше към мен.Тогава се зачудих от къде ми е познато,но като видях Дени, веднага я познах,беше същото бебе.Тогава добих увереност,че това е моето дете,което е избрало да се роди за нас.Така,че мила Дарена,аз имам по тази причина различно отношение към осиновяването  Иска ми се още да пиша,но не мога,любовта на моя живот изисква моето внимание на 100% и аз си губя мисълта.А темата е много хубава,в нея прозира духовността на Дарена,способността и да вижда отвъд  обикновените неща.Не всичко е само психология(не я отричам),просто има и други причини,нещат да се случват по точно определен начин. 

         Интересно, Мар-мар,и аз имах сън.
 Сънувам:
В магазин съм.До мене се приближава момиченце на около 4 г. и започваме разговор. След известно време притеснено я питам сама ли е,къде е майка и.Тя  казва: Искам ти да ми бъдеш майка. Отговарям,че  сигурно има родители. Посочва ми два силуета, мъжки и женски, в далечината и казва: Да, но те не ме искат...
 
  Ще поясня само, че претенции за пол  не сме имали и  тогава още не знаех за проблемите, свързани с осиновяването, не знаех и за този форум.
  А по темата - после. 

 

Ако и тук нивото е в стил  "не се ври"  - ще си преместя постинга в единствената тема, в която имам достъп. Детското изказване си струва това.

      ### Изказването не е никак розово, точно в целта е и е много истинско.
Детето реагира изключително градивно, насочва се директно към ядрото на нещата и открито го гледа. Предполагам, че една от причините за свободното движение на душата му е тази, че  то (след изоставянето от родилката) е потопено в средата на здрава, а не на болезнена обич.

Не познавам майката, не знам дали го е постингала с интелектуални усилия и душевна работа или и е дошло леко и без да го усети, като дарба, ама при всички случаи си е струвало. 
Дано повече деца си скъсят времето на откриване на ядрото и спестеното време употребят за градивни неща.

       ### Ако има нещо, което не ми допада, да не кажа, че винаги ме е хващало за гушата и колкото и пъти да го чувам, толкова пъти ще се изненадвам, с каква сила ме задушава,  е отговора "Защото не е могла да те гледа."
 Истината е, че никой не знае причината за изоставянето.  Единственото сигурно е, че тя така е решила, и това като го чуя не се задушавам, защото не ми отнема от жизнената енергия. Мамите не дължите никому да и (на родилата детето) изграждате какъвто и да било образ. За всяко съмнително изграждане черпите от потенциала на детето, децата ви обичат и много ви вярват, а те са доста изпити и уморени отвътре.  Детето е присъствало на всичко, а вие - само от определен момент- нататък.

 ### Ако всеки, на когото смисълът му е неясен,  реши, че думите ми са неприлични или някого гоня и пр. първосигнални прояви, моля модератора да премести постинга в другата тема.

Все още не знам дали мочта дъщеря знае за осиновяването си. А ако знае го прикрива перфектно.
Но ме впечатли  коментара й, след като наблюдава моя приятелка с осиновено дете:
"Истинската майка е тази, която е осиновила детето."
Типично в нейния стил - отсече  категорично.

Както би казала една блондинка ,   детето ти дава жокери.

Съзнателно или не, но ти дава и то много.

Един ден Ники ме попита: Кой е купил нашия компютър?
Аз : Ами, ние с тати го купихме.
Ники: Кога?
Аз: Отдавна.
Ники: Ааааа, когато още не ма бяхте взели от лелите където ме гледаха в оная къща ли?
Аз: Да, но ние вече сме семейство и може да ходим в оная къща само на гости на лелите.
Ники: Добре, ама веднага после се прибираме, чу ли?

И това, след като близо три месеца не сме водили подобен разговор, нито сме разглеждали снимките от дома.  Явно, нищо не  е забравил. А аз още се въздържам да отидем до Дома. И се старая да оставам спокойна, но, когато каза това всичко ми се обърна в стомаха.

При нас напоследък разговора по темата все завършва
- Не,ти си ме родила!
и съответно пак моя отговор
-Да,със сърцето си!
/Той е вече на 6 години и много добре осъзнава всичко/.
Понякога се улавям,че и аз така мисля за моята мама и от силната ми обич към нея бих искала да и дарявам ,а и тя на мен обичта си още от пъвите ми дни като дух тук на Земята.
Несъжелявам за това,което ми се е случило в началото,а за това,че не съм имала възможността да и даря своята обич толкова време до нашата среща.
Радвам се,че съм пратена точно в това семейство и се уча на толкова много неща.
Може би нещо подобно чувства и детето ни и от там идват неговите думи.
Изписаните думи немогат да предадат това,което знае духът ни.
 

Зойка,  !
Това е много ценно!
Едно стъпало ни качват нагоре твоите думи, една йотичка напред по пътя към разбирането.
А за тази тема имам много материал, но ти си го казала най-точно.

Разговор тази вечер

-   Мамо, не искам да умира Марти! / Марти е кучето/
-   Той няма да умре сега.
-   Да,   ама  ти каза ,че ще умре защото кучетата живеят по-малко.
/Кученцето ни едва не умря преди Нова година и той има спомен ./
 След малко идва радостен
-   Мамо, Марти като умре и ние като умрем ще бъдем пак заедно на небето./ моите разбирания за прераждането/
-   Да , миличък и после като се родим пак ще сме заедно.
-   Аз не искам да се раждам- /не ми го казва за първи път/
-   Защо ...?
-   Защото е много дълго.
-   Кое?
-   Раждането.
.....
-Ти в кое коремче си била?
-На баба ти.
- А  защо не си била в коремчето на друга майка?
- Нали знаеш, че някои деца са били в корпемчетата на майките си, адруги – не.
- Да. Ама аз не искам пак да се раждам.
- Ти спомняш ли си като се раждаше?
- Да
-Какво си спомняш?
- Че излязох от коремчето , и там нямаше нищо за ядене, само мляко. А аз исках кебапчета.
- Ти колко беше голям?
 Показва- колкото дланта си- /недоносен 1,550 кг/
- Ами мен даже ме е срам за тази лелка.
- Защо?
- Защото аз не я познавам? Как да я обичам като не я познавам?Дори не й знам номера?
- Ти искаш ли да й кажеш нещо миличък?
- Да.
- Какво?
- Искам да й кажа, че ще си купим нова къща.
- Само това ли?
- Да.
- Ти сърдиш ли й се ?
- Не.
- Разбира се и няма защо. 

Аз разказвах това някъде в друга тема.
След един разговор, в който децата разказваха спомени от времето, когато са били в коремчето на жената, която ги е родила Вики ми каза: "Мамо, тя не може да дойде да живее у нас, защото не е от нашето семейство." /на 3 г. и 10 м./

Кико гледа филм-една бременна жена получава подарък бебешка рокличка и получава контракции и отива да ражда.

Кико на баба си: Бабо,бебето бърза да излезе да си види подаръка.А аз когато съм се раждал съм бързал да изляза от корема на онази жена за да видя мама и тати.

Разказите ви са много вълнуващи и трогателни. Не за пръв път казвам, тези деца са от Бога надарени.
Моето момиченце не говори на тази тема, не задава въпроси, никога не е питала за другата жена. И аз съм оставила инициативата в нейни ръце. Убедена съм, че ще ме свари неподготвена, но ... това е съдба на мама.