Да се оплача тука от мойте парадокси, пък може да ми помогнете със съвет.
Или поне да ми олекне, че ми иде да крещя с глас.
Така...
Аз, мъжа ми, детето, свекървата и Боби /тъй наречения ми свекър, защото не ни е никакъв/ живеем в апартамент 48 кв.
Апартамента е бил даден на държавен наем на свекървата, а ние теглихме заем и го купихме на държавна цена 2005. И сега го изплащаме. По-точно мъжа ми дава парите за вноската. Значи е нещо като наш. Е да ама не. Свекърва ми и Боби ще си живеят в него до....
А ние ще плащаме. Наистина вноската е малка, но все пак са пари.
Най-гадното е че въпросния Боби от ден на ден изкуфява и се държи все по-тъпо. Прави ни забележки за всичко/ от това как да си налеем чаша вода до това как да си гледаме детето/.
Държи се така все едно ние сме му някакви шибани квартиранти на него.
Вечер, когато се върна от работа свекърва ми и той започват да си крещят при най-малката беля на детето и става ужасно, И така е вече всяка вечер. Предпочитам да съм в офиса, честно казано.
Не издържам повече.
И седя и мисля решения, но само повече се обърквам.
Както и да се изнесем, ще трябва да плащаме и вноската. И дори да я плащаме, те пак няма да издържат с две пенсии и заплата да си плащат разходите. А и не е сигурно дали Боби ще остане да живее със свекърва ми. Въпреки че няма къде другаде да отиде.
Още месец-два и ще можем да теглим заем за ново жилище.
Но вноската за старото+вноската за новото+вноска за кредит за ремонт = Невъзможно.
Другото, което мислех като вариант, е рефинансиране на сегашния кредит за да вземем 80-90% от реалната стойност на сегашното ни жилище. Така поне ще плащаме една вноска.
Или да се изнесем под наем...
И на всичкото отгоре мъжа ми не е съгласен да се изнасяме.
Виж целия пост
Или поне да ми олекне, че ми иде да крещя с глас.
Така...
Аз, мъжа ми, детето, свекървата и Боби /тъй наречения ми свекър, защото не ни е никакъв/ живеем в апартамент 48 кв.
Апартамента е бил даден на държавен наем на свекървата, а ние теглихме заем и го купихме на държавна цена 2005. И сега го изплащаме. По-точно мъжа ми дава парите за вноската. Значи е нещо като наш. Е да ама не. Свекърва ми и Боби ще си живеят в него до....
А ние ще плащаме. Наистина вноската е малка, но все пак са пари.
Най-гадното е че въпросния Боби от ден на ден изкуфява и се държи все по-тъпо. Прави ни забележки за всичко/ от това как да си налеем чаша вода до това как да си гледаме детето/.
Държи се така все едно ние сме му някакви шибани квартиранти на него.
Вечер, когато се върна от работа свекърва ми и той започват да си крещят при най-малката беля на детето и става ужасно, И така е вече всяка вечер. Предпочитам да съм в офиса, честно казано.
Не издържам повече.
И седя и мисля решения, но само повече се обърквам.
Както и да се изнесем, ще трябва да плащаме и вноската. И дори да я плащаме, те пак няма да издържат с две пенсии и заплата да си плащат разходите. А и не е сигурно дали Боби ще остане да живее със свекърва ми. Въпреки че няма къде другаде да отиде.
Още месец-два и ще можем да теглим заем за ново жилище.
Но вноската за старото+вноската за новото+вноска за кредит за ремонт = Невъзможно.
Другото, което мислех като вариант, е рефинансиране на сегашния кредит за да вземем 80-90% от реалната стойност на сегашното ни жилище. Така поне ще плащаме една вноска.
Или да се изнесем под наем...
И на всичкото отгоре мъжа ми не е съгласен да се изнасяме.
