Ами по-неговорещо и по-тъпо не можах да го измисля заглавието, съжалявам 
Още с написването му го видях в слагате ли шапчица, ама да отива там, важното е темата ми да разберете и да видя дали има и други с това усещане като мен...
та за да бъда разбрана, ще разкажа от първо лице какво имам предивд...
Когато обичам някой човек много, в смисъл, между мен и някого има силна, споделена любов и тръпка, но дори и да се лигавим не се наричаме с някакви гальовни и лигави имена като мишленце, котенце и т.н....но...и с личните ни цели имена не се обръщаме един към друг. Значи някак странно е усещането поне на мен като си говорим, точно защото ми е толкова близък да го нарека по име и то не галено, а цяло име...Да му кажа например - Иване, еди какво си...Както и той към мен...а от друга страна сякаш по-скоро не толкова нямам желание, колкото ми е някак си неестествено да ползвам този начин на обръщение, особено насаме...И той мен също насаме не ме нарича с цялото ми име, не се обръща към мен с - Естер (примерно), много ми липсваше. А като си го представя ми изглежда много харизматично...
И наскоро обаче както си вървяхме, аз се бях забляла по витрините и нещо се отклоних, при което той все пак за да му обърна внимание ме извика по име, цялото ми име...което ако щете вярвайте ми създаде някаква тръпка и сякаш като се обърнах все едно бяхме нововлюбени такова усещане...после ми каза нещо най-тривиално, но самото прозвучаване на името ми така от него все още ми звучи в главата...защото не го ползва като начин на обръщение и все едно не той, а някой, с който току що съм се запознала беше...Странно ми е. И се чудя аз ли съм бъгната или не...
Ако някой ме е разбрал, добре, ако не - поне малко от малко си подредих мисълта дори само за себе си
Виж целия пост
Още с написването му го видях в слагате ли шапчица, ама да отива там, важното е темата ми да разберете и да видя дали има и други с това усещане като мен...
та за да бъда разбрана, ще разкажа от първо лице какво имам предивд...
Когато обичам някой човек много, в смисъл, между мен и някого има силна, споделена любов и тръпка, но дори и да се лигавим не се наричаме с някакви гальовни и лигави имена като мишленце, котенце и т.н....но...и с личните ни цели имена не се обръщаме един към друг. Значи някак странно е усещането поне на мен като си говорим, точно защото ми е толкова близък да го нарека по име и то не галено, а цяло име...Да му кажа например - Иване, еди какво си...Както и той към мен...а от друга страна сякаш по-скоро не толкова нямам желание, колкото ми е някак си неестествено да ползвам този начин на обръщение, особено насаме...И той мен също насаме не ме нарича с цялото ми име, не се обръща към мен с - Естер (примерно), много ми липсваше. А като си го представя ми изглежда много харизматично...
И наскоро обаче както си вървяхме, аз се бях забляла по витрините и нещо се отклоних, при което той все пак за да му обърна внимание ме извика по име, цялото ми име...което ако щете вярвайте ми създаде някаква тръпка и сякаш като се обърнах все едно бяхме нововлюбени такова усещане...после ми каза нещо най-тривиално, но самото прозвучаване на името ми така от него все още ми звучи в главата...защото не го ползва като начин на обръщение и все едно не той, а някой, с който току що съм се запознала беше...Странно ми е. И се чудя аз ли съм бъгната или не...
Ако някой ме е разбрал, добре, ако не - поне малко от малко си подредих мисълта дори само за себе си
Не, печено прасенце си представях. Пача не ям, камо ли да я готвя и да я слагам в приказния ни чешки сервиз, наследен от прабаба му Графиня Цонка д'Етрополе. 
Той мене, само ако ми е бесен май... Като гледам сме по лигавите обръщения, но там си имаме една-две вариации и това е. 
В началото, към средата схванах и тъкмо реших какво трябва да напиша и към края на постинга отново се изгубих..... 
Но предпочитам да не ми казва на цяло име. Дълго е и докато го каже, ще е забравил за какво е щял да говори. Ава е ОК, обаче 
