Родени с талант

Публикувана: 7 фев. 2008, 06:40 ч.
Последно мнение: 8 фев. 2008, 21:48 ч.

7 фев. 2008, 06:40 ч.

Това което ми се иска да обсъдим тук е какво правиме когато забележиме, че детето има някакъв талант.
Опитваме ли се да откриеме "нещо по-различно"? Пренебрегваме ли "симптомите"?

Как постъпваме или ни се иска да постъпим когато нещо ни се набива в очите? Как търсим правилната инстанция за изява не това нещо по-специално в децата ни?

Изобщо, нека да си помогнем със съвети и примери за талант и това как да го развиваме.

Разбира се имам си и причина да пусна темата Mr. Green

Едната ми дъщеря от години ме тормози с " моля те мамо запиши ме на тичане, искам да се състезавам" Когато беше малка го приемах за временно желание и увлечение - особео след като винаги тя печелеше състезанията.
С годините виждам че това нейно желание не утихва. Вече забелязвам и хуса който има винаги да е първа и да се състезава.
Днес дори когато беше с колелото в парка, видя някой да тича и първото нещо което каза бе: "може ли да се състезавам с него?" Когото и да срешне винаги ги кара да тичат с нея и да се състезават. Тормози и сестра си която милата хич, ама хич не е спортна натура Joy

В училище всички деца са минали през ситото и тя общува само с тези които са я победили в тичането. Начина по който го казва обаче е много инетересен : "той/тя сега ме победиха, но следващия път аз ще съм първа!" или " той/тя изобщо не могат да тичат, няма какво да си говоря с тях и не са ми приятели"

Някои от вас знаят, че миналата година тя спечели второ място за класа си на щафетно бягане. Преди и след състезанията плаче, че не може да стъпва на крака си заради раната която има, но стане ли дума за спорт... всичко забравя, все едно нищо и няма. Аз като я гледах сърцето ме болеше, но тя беше твърдо решена да спечели. Както казва майка ми, тя е нахъсана като пит бул и не усеща болка когато е на състезателната площадка.

Чудя се дали е добре да я насоча към някой спорт и кой по-точно. Ако питате мен, предпочитам танци Grinning

което също и допада, но не така както спорта. Дали това не е временно явление и след време да се окаже, че ориентирането към спорта е било грешка?

Според вас на каква възраст може да се подразбере дали детето наистина има нещо или това са наши си илюзии които нямат нищо общо с реалността.

Вие сте Peace

Виж целия пост

чучулигата

# 1 7 фев. 2008, 07:53 ч.

Аз бих си записала детето щом има такова голямо желание.Нека да пробва и тя сама ще прецени дали е временно увлечение.Освен това щом има такова голямо желание да се състезава явно е от децата които имат нужда от изява -моята дъщеря е така.Когато беше на 6г ми каза-не ме интересува какво ще правя искам да съм на сцена!И сега танцува а любимият и момент е когато дойде състезание Joy

Мисля че трябва да и дадеш възможност да опита.Освен това спорта ги разтоварва психически а децата определено имат нужда от това Peace

Освен лека атлетика друго не се сещам newsm78

щом обича да тича май е за там Blush

Виж целия пост

Millena

# 2 7 фев. 2008, 10:06 ч.

Интересна ситуация Simple Smile

Аз бих я записала, няма да е проблем да ходи на тренировки и състезания, а докато стане на по-сериозна възраст и разбере това ли иска наистина ще е имала време да му се "нарадва" Simple Smile

Иначе рискуваш да й остане някакъв вид неосъществена мечта, която може в някаква степен да й попречи нататък.
Едва ли се притесняваш от травми, така или иначе тичат и скачат много. Така че смятам, че ще е добре за нея.

Нямаме точно такава ситуация, но да, като забележа увлечение в някаква посока го поощрявам с инфо или каквото трябва. Никога не знаеш какъв интерес, талант или способност може да развие детето ти в бъдеще. Така че им давам старт в каквото решат, за да имат база да направят информиран избор Wink

Виж целия пост

nsolarova

# 3 7 фев. 2008, 10:17 ч.

Ако имаш възможност да я водиш на спорт, не виждам причина да не го направиш. Дали от нея ще стане спортист или не, времето ще си покаже. По думите ти, трябва да се ориентираш към индивидуален спорт. Не знам какви са ти приоритетите, но за мен децата трябва задължително да тренират някакъв спорт, ако не за друго, поне да си изразходват енергията. Не коментирам останалите плюсове и минуси.

Мен лично ме е срам Embarassed

, но аз не стимулирах "таланта" на дъщеря ми, поради липса на време и разминаване в приоритетите. От един от най-известните български хорове бяха прослушали дъщеря ми и бяха казали, че я записват в хора без изпит, но заниманията бяха три пъти седмично в неудобно за мен време, пък и аз предпочетох английски и спортни танци. Спрях я от рисуване, поради същите причини.

Не знам на каква възраст може да се отсяват таланти, но съм убедена, че децата трябва да пробват палитра от занимания, за да се ориентират кое ги влече.

Виж целия пост

Millena

# 4 7 фев. 2008, 10:26 ч.

Цитат на: solaris в чт, 07 фев 2008, 10:17

но съм убедена, че децата трябва да пробват палитра от занимания, за да се ориентират кое ги влече.

Точно това е и моето виждане. Пък покрай това какво ги влче може да открият също в какво са добри Peace

Виж целия пост

Лала Рахин

# 5 7 фев. 2008, 11:13 ч.

Като чета тя твоята щерка си е родена за лека атлетика Mr. Green

запиши я то после ще се види bouquet

Виж целия пост

yankax

# 6 7 фев. 2008, 21:33 ч.

Пробвай,kiara,следния вариант:сядайте с детето пред телевизора да гледате танци и различни спортни срещи-баскетбол,волейбол,лека атлетика,с две думи-всякакъв спорт и където детето ти гледа с голям интерес,в захлас ,може би там му е мястото.Ако имате кабелна телевизия там има спортни телевизии,излъчващи спорт по цял ден.

Виж целия пост

aylin

# 7 8 фев. 2008, 01:18 ч.

Цитат на: Miamy_Heat в чт, 07 фев 2008, 21:33

Пробвай,kiara,следния вариант:сядайте с детето пред телевизора.....

Добра идея Peace

Да си призная от както я знам все си я гледам и си мисля за че ще е добре да я запиша на гимнастика. Винаги, от бебе е имала извивка като на гимнастичките.
Не съм по спорта и нямам идея как да постъпя. Ще пробвам обаче това с телевизионните програми.
Тя е добра и в танците, обича да е на сцена и за това си мислех за танци или балет, но не иска и това си е. Музикалните инструменти също не са интерес - бяха на курсове по барабани но ...

Водих ги и двете на карате, но не им кареса. Кънки на лед беше интересно за тях та по едно време си мислех фигурно пързаляне...

Какво да ви кажа... Едно обаче знам, Millena е много права че ако я оставя така само с желанието може да и навредя.

solaris , това което си направила наистина е ужасно от страна на детето. От твоя страна, нямало е друг избор. Аз никога няма да забравя как мен ме отписаха от балет (още бях в детската градина, но помня) понеже на никой не му се занимава да ме води и взима.
За съжеление аз имам същия твой проблем. Сама гледам децата и мога да ги водя някъде само вечер или в събота ( в неделя работя ).

чучулигата как реши точно на танци да я запишеш, все пак има и други сценични изяви? Какви танци са и как избра точно тях?

А, вярвате ли на това, че ако трябва да се случи то то ще стане по един или друг начин? Аз хем съм склонна да вярвам на това хем и си мисля че не е лошо и ние да подпомогнем малко съдбата.

Виж целия пост

чучулигата

# 8 8 фев. 2008, 07:49 ч.

kiara реших за танците защото беше очевадно че пеенето не е най силната и страна Mr. Green

В интерес на истината тя е най подходяща за някоя театрална група но в нашия квартал аз поне не знам да има.И така стигнахме до танците.Реших че ще ги използвам като вид спорт.Като порасне и почне да се придвижва сама ще я запиша в някое театрално студио и да прецени дали и харесва повече от танците.Иначе в момента танцува шоуденс и хип-хоп.Това и пасва на темперамента-не си пада хич по спортните танци Whistling

Мисля че не е лошо от време на време да подбутваме съдбата в определена посока Peace

Дай шанс на детето си -понякога е нужно много малко за да се чувстват щастливи.Щом има такава тръпка към спорта дай и възможност да я изживее Hug

Виж целия пост

nsolarova

# 9 8 фев. 2008, 09:34 ч.

Цитат на: kiara в пт, 08 фев 2008, 01:18

А, вярвате ли на това, че ако трябва да се случи то то ще стане по един или друг начин? Аз хем съм склонна да вярвам на това хем и си мисля че не е лошо и ние да подпомогнем малко съдбата.

Откровено казано, не знам. Thinking

Уж съм привърженичка на теорията, че няма случайни неща, но пък човек сам избира пътя, по който да върви. Най-ми допада "Така е трябвало да стане".

Виж целия пост

Millena

# 10 8 фев. 2008, 11:09 ч.

Цитат на: kiara в пт, 08 фев 2008, 01:18

И да, и не. Специално по отношение на спорта каквито и дарби да има не се ли започне с адекватни занимания на определена възраст после физически не е възможно това да стане, поне не на достатъчно добро ниво.
Иначе друг вид интереси така или иначе ще "избият" в един момент. И все пак, ако се подпомогне има много по-голям шанс човек да стане по-добър професионалист, ако започне по-рано.

Мисля, че съм ти споделяла, че преди около 2 години осъзнах, че повечето хора, които страшно уважавам за професионализма им (но става дума за спортисти, музиканти и т.н., не за интелектуалци, разбира се) са започнали да се занимават със съответната дейност на 5-6 г. Може да е съвпадение, но аз лично мисля, че не е.

Виж целия пост

IvelinaKancheva

# 11 8 фев. 2008, 12:39 ч.

Спортът винаги е полезен, под всякаква форма.

Моето предложение е да я запишеш на няколко неща, които мислиш, че й допадат. След няколко тренировки тя сама ще реши кое й е на сърце най-много. Нека опита, нека се докосне до различните спортове. В накакъв случай няма да й навредиш или да я претовариш.

Аз съм ходила на тренировки по спортни и народни танци, пеене,компютри, езици, и на джудо май ходех по едно време-изобщо цялата ми седмица беше запълнена с извънкласни занимания.Имало е дни, когато съм ходила от едната тренировка на другата-ни бих казала, че съм се уморявала или ми е оказвало влияние в училище, напротив бях отличничка, научих се да си ораганизирам перфектно времето и спортът ме научи да се боря и да преследвам целите си.

Виж целия пост

ми-ми

# 12 8 фев. 2008, 12:54 ч.

Абсолютно си права!Аз също мисля,че трябва да и дадеш шанс да опита.Голямата ми дъщеря когато беше в 3 клас искаше да тренира лека атлетика,но не я записаха защото има далекогледство/и носи очила/не трябва да се натоварва.По същото време дете с което е отраснала/момче/се записа на тенис на маса и тя реши да опита.След три месеца стана на 3 място на северна България,а не знаеше всички удари.Сега вече има и първи места и втори на републикански и международни състезания.Много е упорита и амбициозна,а спорта е направи и организирана.Сега е 6 клас и в училище е перфектна.Сестра и е на 6 години и реши да опита и тя.Първата вечер след първата тренировка стана нощта да ми каже,че тя не била родена за този спорт и повече не стъпна в залата.Така,че според мен те трябва да го разберат стават ли или не?Успех ако реши!

Виж целия пост