Морът по пътищата промени ли ви като шофьори?

  • 1 089
  • 17
Станах свидетел на катастрофа на магистралата - влачещи се подобия на хора по платното... не е за разправяне...

Много мои познати станаха несбъднати булки, родители без деца, неродени деца останаха без бащи....

Това ме промени!

Вече не карам по метода "Изпънат крак", както днес чух да казва Буги.

С вас как е?
Виж целия пост
# 1
Не само той - може би е от възрастта - човек става по-разумен, поне някои де...
Много е неприятно движенето в София - пешеходци навсякъде - улици и тротоари, не знаеш кой ще се огледа и кой - не. Децата изхвърчат като изневиделица, докато майката си пие кафето и не поглежда към отрчето си, други ги оставят така прехвърляйки отговорността изцяло на шофьора да внимава. Аз въпреки че си наблюдавам децата не винаги успявам да им контролирам поведението на улицата.
Друго нещо обаче увеличава вероятността за инциденти - това е регулирането на уличното движение - пример мога да дам - кръговото движение на 4ти км. Освен това е пълно с дупки, или по-скоро ями.
Виж целия пост
# 2
Не ме промени, никога не съм карала неразумно. Друг е въпросът, че съм карала некадърно и все още понякога карам така, т.е. правя глупости, но се старая, никой не се е родил научен Peace Мисля, че съм застрашавала най-много собствените си ламарини Laughing
Виж целия пост
# 3
Не съм шофьор, но непрекъснато се карам с мъжа ми на тая тема. Непрекъснато му звъня, той пътува много, непрекъснато бия на чувство, че има дете и че за него трябва да мисли най-вече, когато кара.
Имах голям ищах да ставам шофьорка, тема бях пускала. Не тук обаче....и не сега. Положението е кошмарно. ooooh! ooooh!
Виж целия пост
# 4
нещастието винаги променя.но има дебили на който нищо не им влияе.на всички желая лек път и ,,обади се като пристигнеш,,
Виж целия пост
# 5
Станах свидетел на катастрофа на магистралата - влачещи се подобия на хора по платното... не е за разправяне...

Много мои познати станаха несбъднати булки, родители без деца, неродени деца останаха без бащи....

Това ме промени!

Вече не карам по метода "Изпънат крак", както днес чух да казва Буги.

С вас как е?


Винаги карам внимателно, не обичам да рискувам на пътя. Макар че шофирам от години, добре при това, по признания на мъжа ми, на магистрала не се наемам да карам. Потят ми се ръцете, свива ми се стомаха...абе не ща и това е. Знам че мога ако се наложи, но не искам. А за влачещите се подобия......просто не знам какво да кажа. Гледам настрани. Знам, че е ужасно, нечовешко, не мога да помогна никак, после ще сънувам със седмици. Поне да си икономисам гледката. Не давам и на детето да гледа....Много ми е мъчно, не трябва да се случват такива неща.  Всички много сме се разбързали.
Виж целия пост
# 6
Не, не бих казала. Винги карам с колан; не се правя на Фитипалди.
Виж целия пост
# 7
Никога не съм била неразумен шофьор, нито пък съм си поставяла за цел да стигна там за където съм тръгнала 5, 10 или 15 мин по-рано. Не мисля, че има нещо по-важно от човешкия живот.
Виж целия пост
# 8
  На 26-ти Май, 2006г. Загина нашият кум и добър приятел Иван. Остави жена и малко бебче. Даже Татти и Мамма са видяли катастрофата по магистралата край Нови Хан. Тази загуба необратимо промени нещо в мен. Подписът ми е доказателство. Отвори ми очите за това колко кратък е живота и как никой не знае дали ще посрещне следващото утро. Винаги съм обичал бързо ускорение, но никога не съм обичал висока скорост. Пукал съм задна гума с 90, и беше запомнящя се случка.
Виж целия пост
# 9
 На 26-ти Май, 2006г. Загина нашият кум и добър приятел Иван. Остави жена и малко бебче. Даже Татти и Мамма са видяли катастрофата по магистралата край Нови Хан. Тази загуба необратимо промени нещо в мен. Подписът ми е доказателство. Отвори ми очите за това колко кратък е живота и как никой не знае дали ще посрещне следващото утро. Винаги съм обичал бързо ускорение, но никога не съм обичал висока скорост. Пукал съм задна гума с 90, и беше запомнящя се случка.

Да не е с черна джипоподобна кола на 12-ти километър?
Виж целия пост
# 10
Никога не съм карала лудешки. Този начин за свръхпроизводство на адреналин не ми понася. Промених се определено - изпитвам страх от пътуване, особено ако и децата са с мен.
Виж целия пост
# 11
 Бяло БМВ 325, седемдесет и някой километър - единственото дърво посред бял ден.
Виж целия пост
# 12
То човек, колкото и да е предпазлив и да внимава, никога не знае кой от къде ще го връхлети.
Много недоразумения има както из пътищата, така и зад кормилните устройства. ooooh!
Виж целия пост
# 13
Щом морът по улиците продължава с пълна сила, едва ли много шофьори са се променили, още повече в положителна насока.
Виж целия пост
# 14
Може би някой от вас си спомнят 7.12.2006-катастрофата в Бяла,когато загинаха 18 човека.Някой познавах,всички бях виждала.Аз съм учителката на Михаела,която едва не загубихме...дори сега, повече от година след трагедията, като се сетя и се разплаквам...
Същото лято при зверска катастрофа в града загина една друга бивша моя ученичка.Тъкмо я бяха приели във военното училище във В. Търново...Тъкмо тогава аз карах шофьорския курс и два дни след трагедията беше изпита ми.Естествено не го взех..После успях,но травмата остана.Дълго след голямата катастрофа на моста не можех да седна на волана.Това показва ,че доста ме е променила трагедията.
Много ми е трудно да приема смъртта в този и вид,по тази причина.Не разбирам желанието за този адреналин.Нека скачат с бънджи,да се катерят по скали или каквото искат там,но да застрашаваш живота на другите е престъпление и трябва да се сложи край.
Извинявам се на тези,които биха помислили,че съм прекалено емоционална.Така го чувствам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия