Нормално ли е малко дете да има нервни изблици?

ОО да !!!
Не го приемам за нормално!!
Но за момента не се справям много успешно с контролирането на нервните изблици!

Напълно нормално е малкото дете да има нервни изблици. Задача на родителите му да е започнат да го учат как да ги овладява по общественоприемлив начин. 

Права си  , но е доста трудно.

Че кой е казал, че е лесно да си родител?
Да възпиташ човек е най-трудното нещо на този свят! 

Влизате в бебешкия пубертет, честито  

Така ли беше и при вас - Бебешки пубертет
Възпитание и поведение на двегодишно дете

Ами според мен е съвсем нормално състояние. Все пак и децата са чувешки същества и никоя човешка емоция не им е чужда...
Въпросът е как да се преодолее и избегне това поведение.

Чак така не е правил синът ми , но крещеше и започваше да удря ...
Няколко пъти е лежал по земята и се е търкалял по локвите , но при него е огромният му инат повече , отколкото някакъв нервен изблик  .
За щастие бързо отмина този период . Помагаше единствено гушкане и добри думи .
Ако му се скараме се заинатяваше още повече .

Да случвало ми се е да имаме подобни сцени в нас. А на една приятелка детето е колкото моето и като се ядоса си практикува този начин на поведение, а мен ме вбесява честно да си призная.

И моята е голям характер и ги прави понякога такива... но гледам ВЕДНАГА да я прекьсна да не се развилнява много.  Понякога като крайна мярка след като нищо друго не помага се е налагало и да я облеча набьрзо и да излезем. В момента, в който отворя вьншната врата вече всичко е забравила. Имам чувството, че в кьщи особено сега през зимата много деца превьртат... 

Dona Noli,все едно чета описание на моят син.На мен също ми е трудно да се справям с тези изблици.Вкъщи някак си се оправяме,ама навънка като легне на земята и забие очи в асфалта ,не мога да легна до него(както вкъщи),като започна да му говоря(не да викам) си запушва ушите ,а като го вдигна виква с цяло гърло и рита с крака,блъска с ръце .Това е от 1 месец насам,случва се всеки път като излезем ако не му угодя за нещо и просто съм безпомощна.Веднъж го оставих да лежи така,да видя колко ще стои,дали няма да стане и да тръгне .Обаче той стои прострян долу и не мърда,и не мигва даже,и хора започват да идват при мене и:"Абе майче какво е станало,защо стоиш така,да не му е лошо" или"Я стани,БЕ,момченце,онова куче идва да те изяде"  .Съвсем полудявам,а и си представям как изглеждам отстрани Винаги тези сцени завършват с прибиране вкъщи(като го нося,а той реве и рита,пусна ли го да върви-пак ляга )Е за това някой ако ми даде и на мене рецепта направо ще съм на седмото небе(и ще ми се спасят хиляди нервни клетки )

Нормално е.
Грижи се за себе си, възнаграждавай се за търпението и чакай да мине периодът.
Междувременно гледай да не й угаждаш, само и само да спре да се тръшка. Ако става по нейната, няма скоро да става по твоята.

Това ми се струва много мъдро.
Влязох с намерение да намеря съвет по въпроса, защото сме на 3,5 и така се тръшкаме. Вече година и нещо й угаждаме, за да спира бързо и изглежда ще трябва доста време, за да го преодолее.

добро утро
на мен хората ми завиждат, че имам добри и послушни деца и си мислят, че никога не ми се е налагало да минавам през тва, но истината е, че и те са били инати (особено лина и фифо - леле майко  ). обаче още от първата подобна сцена съм ги хващала. за мен рецептата беше силно отицателно посрещане на такова поведение. ако се тръшкат за това, че искат сокче няма да получат дори и вода. така не само, че не получават каквото искат ами си правят и по-гадно. много бързо схванаха, че е в техен интерес да се държат добре никога при никакви обстоятелства не възнаграждавай лошото поведение и не прави компромиси. не подкупвай за добро държание. така доста бързо се научават да си овладяват емоциите. ако подкупваш го учиш, че доброто му държание си има цена и ще трябва да я плащаш всеки път щом го изискваш.
случвало ми се е дете да ми лежи на мокета цяла сутрин в опити да ме манипулира като ми се "сърди". прескачам го и се старая да изглеждам весела, да се занимавам с нещо весело, без изобщо да му обръщам внимание. ако се държи зле навън (а навън не съм толкова строга, отпускам повече свобода за дивеене) веднага се прибираме и като ми кажат "мамо, аде уънка" съм обяснявала с голямо съжаление как не може, защото не се е научила да се държи добре навън. умирала съм от яд, че изпускаме хубавото време, че ги държа затворени в апартамента и т.н., но с идеята, че това е временно и че е по-важно от едно излизане. след няколко дни казвам "искаш ли да пробваме дали си се научила да се държиш добре навън?"
та съвета ми е никога да не се оставяш да бъдеш манипулирана от детето си. напротив - ти си по-умната, манипулирай я ти към добро децата се чувстват добре, когато усетят, че родителите им са силни ние с моите се обичаме 

Така е подкрепям постъпките ти много от тях съм ги използвала и аз и ефект има наистина.